Решение № 6770 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал.4 от Закона за убежищeто и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на А. А. С., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Пантова, срещу решение 5929/20.02.2025 г., постановено по адм. д. 10181/2024 г. от Административен съд София -град. Касаторът релевира подробни доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Сочи, че първоинстанционният съд не е мотивирал решението си за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Георгиева, в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София -град е била законосъобразността на решение 9621 /13.09.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на А. А. С. е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: А. А. С. подал молба за международна закрила на 29.04.2024 г., пред РПЦ София, като е посочил дата на раждане: [дата]. Впоследствие декларирал да е роден на [дата]. в [населено място], Област Дейр Алзор, като представил индивидуално извлечение от граждански регистър в Сирия. В административното производство е извършена експертиза, според заключението на която, изготвено на 09.07.2024 г. чужденецът има навършени 18 години и възрастта му е определена на 20 години. Напуснал Сирия на 20.07.2024 г., посока Турция, а от там преминал нелегално в Република България на 28.07.2024 г. По време на проведеното интервю, обективирано в протокол с рег. УП- 15536/23.05.2024 г. обосновава напускането на Сирия с липсата на сигурност и лошото икономическо положение. Твърди, че по произход е [заличен текст], [вероизповедание], никога не е бил осъждан, не е бил арестуван, не е имала проблеми заради принадлежността си към етническа група или заради религията, която изповядва. По време на проведеното интервю заявява че майка му и един от братята му, болен от левкемия живеят в Дамаск, а другите роднини от пет години живеят в Дараблюс, близо до границата с Турция; има вуйчо, който живее в Германия, друг, който живее в Австрия, заедно с леля му, а други вуйчо и леля живеят в Нидерландия. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според решаващия състав правилно административният орган е преценил, че не се установява спрямо А. А. С. да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Приел е, че липсват и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства, нито се установява спрямо лицето да са предприети такива действия от официалните власти на Сирия. Като правилен е споделен и изводът, че лицето идва от трета сигурна страна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. В решението е изложен обстоен анализ на бежанската история на лицето, като правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. С.. Лицето не е направило релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Не се установява спрямо него да е прилагано физическо насилие или да е бил обект на репресии. В настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Липсват твърдения за отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и относно това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са и изводите, че от страна на кандидата липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, поради и което не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Липсват доказателства за това, че ситуацията в Сирия да достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият закрила е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Съобразно критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответствия със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не води до извод за достигане до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-160/14.03.2025 г. и вх. МД-02-262/19.05.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. С оглед яснота следва изрично да се посочи, че съдът неправилно и необосновано е възприел извода на административния орган за наличието на трета сигурна страна за кандидата, в която той безпрепятствено може да се завърне и да бъде приет. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 ЗУБ, обстоятелството по ал. 1, т. 14 ЗУБ, (т.е. пристигането на заявителя от трета сигурна държава, в която ще бъде приет) може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, но единствено, ако при условията на кумулативност, съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец, както и след като му е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. Посочените норми транспонират член 33, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Текстът изброява изчерпателно положенията, при които държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима. Така според член 33, параграф 2, буква "в" държавите-членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима ако страна, която не е държава-членка, се счита като сигурна трета страна за кандидата съгласно член 38. Въпреки котстатациите, че лицето идва от трета сигурна страна на произход, той не е отхвърлил молбата като явно неоснователна само на това основание, а е пристъпил и към разглеждане на предпоставките за предоставяне на статут. Макар настоящият състав да не споделя развитите от АССГ доводи за това, че Турция е трета сигурна държава за чужденеца /доколкото не е извършена дължимата индивидуална преценка по чл.13, ал.4 вр. ал.1,т.14 от ЗУБ/, това не променя решаващия извод на първоинстанционния съд за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Съобразно изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,