Решение № 8702 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2009 г.

Решение № 8702 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Методи Араланов Колев и Тодора Иванова Колева, подадена чрез пълномощника им адв. Недялка Съчанова, срещу решение № 77 от 18.02.2009 г. по адм. дело № 743/2008 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-ПЗ-65/11.11.2008 г. на началника на РДНСК - Пазарджик. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменен административния акт. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу Заповед № ДК-02-ПЗ-65/11.11.2008 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "стопанска постройка - плевня", находяща се в УПИ I-473 и УПИ ХVII-487, кв. 56 по плана на с. Черногорово, община Пазарджик, изпълнен без разрешение за строеж. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Същият не е и търпим строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и по ЗУТ. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната стопанска постройка по чл. 41, ал. 1 ЗУТ представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъде издадено строително разрешение. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че стопанската постройка е била изградена и без одобрен проект. Касае се за стопанска постройка със селскостопанско предназначение - плевня и за нея съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект. Това обаче не е отразява на правилността на решението, тъй като в заповедта на началника на РДНСК - Пазарджик не се съдържат мотиви, че строежът е незаконен поради липса на одобрен проект, а освен това съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ липсата на разрешение за строеж е достатъчно основание за незаконност на строежа. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като процесната стопанска постройка не е била допустима по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа, а именно противоречала е на § 62 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места (обн. Изв. Бр. 75/1959 г.), утвърдени на основание чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ (отм.). Съгласно тази разпоредба процесната стопанска постройка е следвало да отстой най-малко на 3 м. от регулационните линии към съседите, а тя е била изградена само на 1 м. от имот пл. № 402 в кв. 48 по ЗРП от 1968 г. Също поради местоположението си процесната стопанска постройка не е допустима и по ЗУТ, като противоречи на чл. 42, ал. 3 от този закон, съгласно която при височина 3, 50 м. на процесната сграда е необходимо 3м. отстояние от вътрешните граници на имота, което отстояние е по-малко към вътрешната граница с УПИ II-474, кв. 56, а по отношение на УПИ I-473, кв. 56 процесната сграда е разположена частично в този имот. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като процесния строеж не е бил допустим както по действащите към момента на извършването му правила и норми, така и съгласно ЗУТ, както правилно е приел административният орган и първоинстанционния съд. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от административният орган съществено процесуално нарушение във връзка със съобщаването по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на констативния акт. По отношение на Тодора Колева констативният акт е редовно съобщен при отказ, което е надлежно удостоверено в констативния акт. По отношение на Методи Колев действително съобщаването на съставения констативен акт е следвало да се извърши по реда на АПК, което е основният начин за съобщаване на издадените по ЗУТ актове, съгласно § 4 ал. 1 пр. 1 от ДР ЗУТ . Предвиденото в пр. 2 от тази норма изключение за съобщаване чрез залепване на акта върху недвижимия имот и в сградата на общината е допустимо само при отсъствие на заинтересуваната страна, каквито доказателства в случая не са представени. Това процесуално нарушение обаче не е съществено. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на индивидуалния административен акт, който подлежи на обжалване пред съда. Със съобщаването на процесната заповед за жалбоподателя са възникнали процесуални права за защита срещу тази заповед, в т. ч. и срещу констативният акт, въз основа на който тя е издадена. В жалбата си адресата може да изложи и онези съображения, да наведе факти и обстоятелства и да представи доказателства, които би направил и при съобщаване на предхождащия я констативен акт. Тъй като неспазването на изискванията по § 4 ал. 1 от ДР на ЗУТ не са го лишили от правото на защита, процедурното нарушение не е съществено и не води до основание за отмяна на индивидуалният административен акт като незаконосъобразен. С оглед изложеното процесната стопанска сграда представлява "строеж" съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . Този строеж е "незаконен" по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без строително разрешение. След като този строеж не е търпим, при липса на възможност за узаконяване по ЗУТ и след като е доказано, че е налице незаконен строеж, той подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Като е издал заповед в смисъл като посочения, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приемайки заповедта за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,