Решение № 8358 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2016 г.

Решение № 8358 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / "ОДОП" / - В. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / против решение № 1761/19.08.2016 г. на Административен съд /АС/ -В., постановено по адм. д. № 749/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000315005488-091-001/10.12.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП - В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП с решение № 704/29.02.2016 г. В касационна жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Ж. А." ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Б., община А., обл. В. - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Желев с пълномощно на л. 814 по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския АС е бил РА № Р-03000315005488-091-001/10.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП с решение № 704/29.02.2016 г., с който на ревизираното дружество "Ж. А." ЕООД е отказано на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 288 лв. по фактура № 55/07.01.2015 г., издадена от Кооперация "Информационно общество", и в резултат на това е намален декларираният в данъчния период м. май 2015 г. в кл. 80 на СД ДДС за възстановяване от 51 845.40 лв. на 36 557.40 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК - от органа, възложил ревизията - Н. И. Б., началник сектор "Ревизии", и от ръководителя на ревизията Б. Т. Б. Ревизионното производство е възложено със ЗВР № Р-03000315005488-020-001/14.07.2015 г., издадена от Н. И. Б., началник сектор "Ревизии", оправомощена със заповед № Д-153/29.01.2015 г. на директора на ТД на НА - В. Със ЗВР са определени предметният обхват на ревизията - задължения за ДДС за периода 01.03.2015 г. - 31.05.2015 г., ревизиращият екип и ръководителят на ревизията - Б. Т. Б. За да отмени РА като материално незаконосъобразен, съдът след като подробно е обсъдил доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза е обосновал извод за това, че доставчикът е прехвърлил правото на собственост върху стоката 147, т. амониев нитрат в изпълнение на сключения между страните договор от 26.12.2014 г., както и че същата е вложена от ревизираното дружество в производствената му дейност, а разходите са включени в себестойността на произведената и продадена селскостопанска продукция, поради което незаконосъобразно с РА е прието, че не е осъществена доставка на стока и не е налице право на данъчен кредит за получателя. Така постановеното решение е правилно. П. В. АС е приел, че оспорването е допустимо, както и че РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите. Правилна е преценката на съда, че не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Макар в касационната жалба да се твърди неправилност на решението поради наличието на всички, изброени в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания, конкретни съществени процесуални нарушения не се излагат. Доводите на касатора са за това, че: по счетоводни данни доставчикът не е разполагал със стоката към датите на доставките, тъй като му е доставена от неговия доставчик по фактура, издадена през м. юли 2015 г.; по счетоводни данни ревизираното дружество също не е заприходило стоката до края на 2014 г., макар да твърди, че му е доставена на 26-ти, 27-ми и 28-ми декември 2014 г. Транспортирането на стоката не се доказва чрез представените документи, тъй като не към всички товарителници има издадени пътни листове, а в представените пътни листове информацията е непълна. Според изложеното в касационната жалба, за да се прехвърли правото на разпореждане със стоката, е необходимо да е доказано, че доставчикът разполага с нея. В случая това обстоятелство не е доказано и като го е игнорирал съдът е постановил неправилен извод за наличие на реално осъществена доставка. Документите, представени в хода на ревизията, от ревизираното дружество, от неговия доставчик Кооперация "Информационно общество", от предходния доставчик "Агростор енд Трейд" ООД и от превозвача "Б. Т." ЕООД, установяват: 1. предаването на стоката в производствената база на "Агрополихим" АД - Д. от представител на "Афер" - Д. на "Т. Е." ООД с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи с дати 26-ти, 27-ми и 28-ми декември 2014 г. и натоварването й в товарни автомобили с рег. № СА1543РТ с водач Р. П. П., ЕГН .... и с рег. № В4733НК с водач С. А., ЕГН ..... по служебна бележка за натоварване /посочен номер/ и заявка /посочен номер/ 2. транспортирането на стоката от Д., база на "Агрополихим" АД, с изпращач "Т. Е." ООД до Зърнена база в с. Б., с каквато не е спорно, че разполага ревизираното дружество, чрез приложените към всеки протокол товарителници от същите дати с вписани в тях същите номера на превозните средства, шофьори и количества стока, с превозвач "Б. Т." ЕООД; 3. получаването на стоките от М. М., служител на "Ж. А." ЕООД, подписал складовите разписки. Така описаните факти се потвърждават от показанията на свидетелите Р. П. П., С. Г. А. и М. С. М.. Свидетелските показания на основание чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК са допустими, доколкото според приетото от органите по приходите не са съставени пътни листове към всяка товарителница, а само към три, и в складовите разписки липсват данни за лицата, които са предали стоката. Както е посочил първоинстанционният съд в мотивите на своето решение, ССЕ установява изписване от склада на жалбоподателя на стоката с представените по делото искания за отпускане на материални ценности и влагането й в производствената му дейност за торене, съответно - включване на разходите в себестойността на произведената и продадена от него селскостопанска продукция. Вещото лице дава заключение, че процесната доставка е отразена в инвентаризационния опис № 2 от 13.01.2015 г. като инвентаризацията е извършена в изпълнение на заповед № 11/19.12.2014 г. То е дало обяснение за това защо инвентаризацията не е направена към края на 2014 г., както изисква чл. 22, ал. 1 ЗСч. (отм.). Посочило е, че стоката е била налична като получена на 26-ти, 27-ми и 28-ми декември 2014 г., но фактурата е издадена от доставчика на 07.01.2015 г., и тъй като закупените стоки се отчитат на базата на издадените първични счетоводни документи съгласно действащата счетоводна политика и възприетата такава от "Ж. А." ЕООД, то закупените количества амониев нитрат са отразени по дебита на сметка 302/11 при получаването на фактурата, а не при получаването на стоката съгласно складовите разписки. За да могат да бъдат отразени наличните количества амониев нитрат в инвентаризационния опис и той да отговаря на счетоводните записвания, описът е изготвен на 13.01.2015 г. За удостоверяване на предаването и получаването на стоките по делото е представен протокол за предаване и приемане, подписан от доставчика Кооперация "Информационно общество" и получателя "Ж. А." ЕООД на 07.01.2015 г., в който са описани номерата на превозните средства, количеството амониев нитрат и датите на получаването му в с. Б.. Протокол за предаване и получаване на стоките е съставен в гр. Д. и между Кооперация "Информационно общество" като получател и "Агростор енд Трейд" ООД като предал на 28.12.2014 г. в изпълнение на сключения между тях договор от 20.12.2014 г. Издадена е фактура за доставка от "Агростор енд Трейд" ООД на Кооперация "Информационно общество" № 1-137 с дата 14.07.2015 г. От "Т. Е." ООД са издадени на "Агростор енд Трейд" ООД две фактури - № 5858/26.12.2014 г. за доставка на 49, т. амониев нитрат и № 20.. 086/27.12.2014 г. за доставка на 98, т. амониев нитрат /общо 147, т./, съответно от "А. Б." ЕООД са издадени на "Т. Е." ООД фактури с номера 200...027788/26.12.2014 г. за доставка на 49, т. амониев нитрат и 20. 27800/27.12.2014 г. за доставка на 98, т. амониев нитрат /общо 147, т./ От страна на доставчика Кооперация "Информационно общество" и превозвача "Б. Т." ЕООД са представени договор, сключен между тях на 20.12.2014 г., и издадена фактура за извършените транспортни услуги. Така представените документи установяват предаване на стоката от "А. Б." ЕООД на "Т. Е." ООД в базата на производителя "Агрополихим" АД в Д.; предаването й от "Т. Е." ООД като изпращач на превозвача "Б. Т." ЕООД и натоварването й в Д., съответно - доставянето й и предаването й от превозвача на "Ж. А." ЕООД в неговата зърнена база. Безспорно, нито "Агростор енд Трейд" ООД, нито Кооперация "Информационно общество", са придобивали физически стоката. Установената фактическа обстановка е сходна с тази по главния спор, във връзка с който АС - В. е отправил преюдициално запитване до СЕС и от последния по него е постановено определение от 15 юли 2015 по дело С-159/14, "Коела-Н" ЕООД, а именно осъществена покупка от страна "Коела-Н" ЕООД на нерафинирано олио от "A и Н 07" ЕООД и последващата продажба на това олио на "Т. 2006" ЕООД и "Манекс сън" АД, с тази особеност, че въпросното олио не е преминало през И., градът, където се намира базата "Коела-Н" ЕООД, а е транспортирано директно в Я., където са базите на "Т. 2006" ЕООД и "Манекс сън" АД, и покупката от страна на "Коела-Н" ЕООД на рафинирано олио от "А и Н 07", което е било транспортирано до базата на "Коела-Н" ЕООД, но преди това не е преминало през базата на "А и Н 07". В т. 38 и т. 39 от определението си СЕС посочва, че прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него. Когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки, които по поръчка се транспортират директно от първия продавач до втория купувач. Освен това не е необходимо първият купувач да е станал собственик на въпросните стоки към момента на превоза, тъй като наличието на доставка по смисъла на тази разпоредба не предполага прехвърляне на собствеността върху стоката в правен смисъл. В тази връзка следва да се посочи, че действително фактурата за доставка от "Агростор енд Трейд" ООД на Кооперация "Информационно общество" № 1-137 е издадена на 14.07.2015 г. в нарушение на чл. 113, ал. 4 ЗДДС, и именно поради това през м. декември 2014 г. Кооперация "Информационно общество" не е отразило по стоковата си сметка получаването на тази стока, каквито са констатациите на ревизиращия екип. Това обстоятелство обаче не доказва само по себе си измамни действия от страна на крайния получател "Ж. А." ЕООД. Дори и издаването на фактурата за доставка от "Агростор енд Трейд" ООД на Кооперация "Информационно общество" да е направено с измамна цел, то каква точно е тя не е установено от органите по приходите, а и съответно не е установено знание от страна на "Ж. А." ЕООД за осъществена от неговите предходни доставчици измама. Както е посочено в т. 42 от цитираното определение на СЕС, ако поради извършени от издателя на фактурата данъчни измами или нарушения данъчната администрация смята, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае право на приспадане, тя трябва да установи въз основа на обективни данни, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, а решението на Варненския административен съд за правилно и законосъобразно. Поради това същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба без процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание в размер на 562.50 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение