Решение № 11865 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2010 г.

Решение № 11865 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 149 от 16.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1134/2008 г. Административен съд гр. Бургас е отменил решение № 49 от 04.07.2008 г. на директора на РУ "СО" гр. Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 1772 от 05.06.2008 г. в частта, с която на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събирането на неправилно изплатени обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на главницата 1018,18 лв. и лихва 317,83 лв. от осигурителя Център за спешна медицинска помощ гр. Бургас. Отхвърлил е жалбата на Център за спешна медицинска помощ гр. Бургас срещу решение № 49 от 04.07.2008 г. на директора на РУ "СО" гр. Бургас в останалата част. Срещу това решение са подадени касационни жалби: от директора на РУ "СО" гр. Бургас, в частта, в която е отменено негово решение № 49 от 04.07.2008 г. и от процесуалния представител на Център за спешна медицинска помощ - гр. Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу оспорения административен акт. И в двете жалби се развират съображения за неправилност на решението в атакуваната част. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за допустими и основателни. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок от страни с правен интерес, а по същество за неоснователни. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ДИРЕКТОРА НА РУ "СО" - БУРГАС В частта от процесното решение, в която съдът е отменил решение № 49 от 04.07.2008 г. на директора на РУ "СО" гр. Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 1772 от 05.06.2008 г. в частта, с която на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събирането на неправилно изплатени обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на главницата 1018,18 лв. и лихва 317,83 лв. се касае за изплатено парично обезщетение на Надя Стоянова Иванова. Твърденията на административния орган са, че Иванова няма качеството на "осигурено лице" за периода м. 11.2006 г. - м. 04.2007 г. Трудовият договор между служителката и ЦСМП гр. Бургас е сключен на 06.11.2006 г. и от същата дата на лицето е започнало да се начислява и изплаща месечно обезщетение за отглеждане на малко дете до две години. Според първоинстанционния съд Надя Стоянова Иванова има качеството на "осигурено лице" и право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до две години, тъй като отговаря на законовите изисквания по отношение наличие на изискуем осигурителен стаж и осигурително правоотношение. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца, (в последствие изменен на 12 месеца). В случая не се спори, че Иванова отговаря на това условие за изискуемия осигурителен стаж. Според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО) времето по трудовото правоотношение, през което работничката-майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работничката и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение, със сключване на трудовия договор, работничката-майка може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. От този момент тя притежава и качеството на "осигурено лице", както правилно е приел и първоинстанционния съд. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - гр. БУРГАС Развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на констатациите на административния орган на база данните от оспорения ревизионен акт са били изложени и пред първата съдебна инстанция. Съдът подробно е отговорил на всички възражения, като с помощта на основното и допълнителните заключения на вещото лице по делото е изяснил изцяло фактическата обстановка по спорните въпроси. Макар и твърде специфични, с оглед разпоредбите на Кодекса на труда, правилата по които са полагали труд медицинските работници в ЦСМП, са били установени в заповед № V-Р-16/07.03.2001 г. на директора на центъра, издадена на основание чл. 142, ал. 2 от КТ във връзка с непрекъснатия процес на работа с установяване на сумарно изчисляване на работното време, които условия са действали през целия ревизиран период. Както е констатирал назначения по делото експерт, в ЦСМП се е полагало труд в 12-часови смени, съобразно изготвени месечни графици, които по своята същност представляват форма-76 за отразяване на присъствените дни. Неоснователно получените суми като изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност са установени от вещото лице в изготвена справка към заключението. Съдът обосновано е изложил доводи, че дублирането на обезщетение по представени болнични листи от медицинските работници и начислена работна заплата се е получило поради несъответствието между отразените работни дни по месечните графици и реално отработените, когато има некомпенсирани часове и същевременно отпуск поради временна неработоспособност. Неоснователно е касационното възражение, че нарушението на чл. 142, ал. 2 от КТ е само формално. Точно поради несъответствието на отразеното по ведомостите за заплати с реално отработените часове и сумарното изчисляване на работното време за по-дълъг период от законоустановеното, се е получило и неоснователно дублиране на суми за работна заплата и обезщетение за временна неработоспособност, което всъщност би следвало да се получава вместо трудово възнаграждение. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,