Решение № 2346 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3922/2012 г.

Решение № 2346 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3922/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) срещу решение № 564 от 7.02.2012 г., по адм. дело № 10533/2011 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 1584 от 8.11.2011 г. По наведени доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Моли съда да постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Николов срещу посочената заповед, като го осъди да заплати и направените деловодни разноски. Ответникът, в представени писмени бележки и чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, което счита за законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 1584 от 8.11.2011 г. на Директора на ИАМА, с която на Веселин Малчев Николов - старши експерт в отдел "Контрол и опазване на морската среда, търсене и спасяване", Дирекция "Морска администрация" - Варна е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година" от ранг III-ти младши в ранг IV младши. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган и при спазване на административно процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, като настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства, въз основа на които е извел законосъобразни изводи. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на акта в нарушение на материалния закон, но не по мотивите изложени в обжалваното решение. От административната преписка безспорно се установява, че Николов е заемал длъжността "старши експерт" в Дирекция "Морска администрация" Варна, отдел "Контрол и опазване на морската среда, търсене и спасяване, като видно от приложената длъжностна характеристика основна цел на длъжността е поддържане на непрекъснато денонощно дежурство в Морския спасителен координационен център (МСКЦ) на Република България, с оглед надеждно приемане и обработване на сигнали за бедствие на море, за замърсяване на морето и за нарушаване сигурността на корабите и координиране на операции по търсене и спасяване в българския морски отговорен район за търсене и спасяване (БМОРТиС) в изпълнение на изискванията на международното и националното законодателство. Като области на дейност са посочени на първо място търсене и спасяване на бедстващи хора, плавателни съдове и летателни апарати, второ приемане и обработване на сигнали за нарушаване на сигурността на корабите от системата на SSAS и на трита място приемане и обработване на сигнали за замърсяване на морето. В обжалваната пред първоинстанционния съд заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Николов, като нарушение на служебните задължения от негова страна е посочено, че на 29.08.2011 г. около 16,30 часа в МСКЦ е получен сигнал от дежурния оператор на Системата за управление на трафика, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" за аварийна ситуация и възможност за възникване на инцидент с джет, движещ се с висока скорост и в опасна близост до маневриращи кораби, подаден от дежурния оператор Ибришимов, който Николов отказал да приеме. Тези факти органът е възприел въз основа на доклад от Директора на дирекция "Морска администрация - Варна", в който е отразено твърдението в докладна записка на ръководителя на сектор "Управление на трафика - Варна" и приложен към нея доклад, съгласно чл. 32 от Наредба VTS, изготвен от дежурен оператор Ибришимов. От така установеното следва извод, че дисциплинарното наказание е наложено въз основа на твърдения на Ибришимов, който обаче в изготвения доклад не е посочил приложени доказателствени материали, въпреки, че в самата бланка е предвидено посочването на такива. В същото време в доклада не е посочено да са настъпили вредни последици и увреждания на хора. От приложеното по преписката копие от дневника на събитията, воден в МСКЦ - ст. 178 - 179 за датата 29.08.2011 г. се установява, че не е описан посоченият сигнал. От съдържанието на същия се установява, че в 15,12 часа в МСКЦ е дошъл главен експерт Соколов, на когото по длъжностна характеристика Николов е пряко подчинен, като същият е правил отразявания в този дневник, включително и в 16,35 е отбелязал, че по тяхно искане от тел. 112 са съобщили, че второто дете се е удавило (случаят от 15,11 часа, описан като инцидент в Созопол с две давещи се деца). Соколов е разпитан като свидетел в съдебно заседание, при което същият е установил пред съда, че се е намирал в МСКЦ в момента на обаждането за случая с джета, при което той лично е проверил цялата акватория на пристанището и не е видял джет и тъй като с това е поел координацията на случая същият, в качеството му на главен експерт и пряк ръководител на Николов е взел решението какво да се отрази в дневника е било негово. При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира, че в случая липсва извършено нарушение на служебни задължения от страна на Николов, при което обжалваната от него заповед е постановена в нарушение на закона. посоченото в заповедта нарушение на такива по т. 5 от длъжностната му характеристика не може да бъде прието за конкретизация на нарушение, доколкото по т. 5 са изброени общо 17 конкретни задължения и между тях конкретно не фигурира записване на всеки подаден сигнал. Отделно от това в същата приетото за извършено от страна дисциплинарно наказващия орган е квалифицирано като нарушение по т. 7.6.1 от Процедура по качеството ПК10-01, съгласно която разпоредба всеки получен сигнал за бедствие се регистрира посредством запис в дневника за събития в МСКЦ - Варна и запис в електронната база-данни за получените сигнали в същия. В цитираната разпоредба не е посочено кое лице следва да направи това, но съгласно т. III, б. А 1.1 от Приложение 1 от ПК10-01, ред. От 8.06.2011 г. старшият дежурен служител при получаване на сигнал за бедствие прави анализ на постъпилата информация и класифицира сигнала, като при недостоверен сигнал приключва в случая с необходимите записи и при необходимост комуникации. Същевременно съгласно б. Б т. 2.1 дежурният служител при получаване на такъв сигнала изпълнява конкретните разпореждания на старши служителя. Още по-малко може да бъде изведен извод за допуснато нарушение по т. 7.3.2 от ПК 10-01 във вр. с т. 1 предл. 2 от Приложение № 2, регламентиращи планирането, организирането и координацията на операции по търсене и спасяване (ОТС), в които като първи етап са определени първоначалните действия, а именно предварителни действия, които се предприемат за събиране на допълнителна информация, изясняване на случая и изменение степента на готовност на СТС, ако е необходимо. В случая прекият ръководител на Николов е сторил именно това, след получаване на сигнала, като е огледал акваторията и е установил, че липсва такъв джет. С оглед на това неправилни са констатациите на дисциплинарно наказващия орган за останалите, вменени нарушения на Николов. От така установените задължения на Николов отново следва еднозначен извод, че в случая същият е изпълнил добросъвестно и точно задълженията си по предвидената процедура по качеството. Наведеният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, изразен в това, че съдът допуснал до разпит свидетел и е съобразил установеното от показанията му е неоснователен. В случая наложеното наказание на Николов се базира на твърдения в докладна записка, която по същество представлява твърдения на лице за факти, които е възприело и няма пречка за установяване на действителните факти да бъдат събрани и гласни доказателства. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че според настоящия състав заповедта е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото въпреки изрично направеното искане от Николов да се запознае с доказателствата по дисциплинарната преписка такъв достъп не му е предоставен в нарушение на разпоредбата на чл. 34 АПК, а освен това органът не изяснил фактите и обстоятелствата, съобразни изискванията на чл. 35 от АПК и чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Според цитираните законови текстове на дисциплинарно наказващия орган е вменено задължение да събере и оцени посочените от служителя доказателства. Наведеният довод, за неправилност на извода в първоинстанционното решение, че на Николов е наложено дисциплинарно наказание "понижение в ранг от III младши в IV младши" в нарушение на закона е основателен, тъй като този извод на съда е в противоречие с нормата на чл. 97, ал. 4 ЗДСл, но предвид гореустановеното това не води до извод за неправилност на обжалваното решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно, но доколкото не са представени доказателства за направени такива, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,