Решение № 13768 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4529/2013 г.

Решение № 13768 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4529/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по две касационни жалби, подадени: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Пловдив и от Даниела Стоичкова Коева. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Пловдив обжалва Решение от 17.05.2012 г., поставено по адм. дело 307/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е изменен Ревизионен акт № 160801769 от 30.01.2009 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 182 от 18.03.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите, с който на Даниела Стоичкова Коева са определени задължения към бюджета, като намалява установения с него данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. от 17050.02 лв. на 7356.02 лв. и лихви от 6731.58 на 2904.26 лева. Даниела Стоичкова Коева чрез процесуалния си представител адв. Василева обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 160801769 от 30.01.2009 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 182 от 18.03.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество за неоснователни. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 1519 от 1.02.2011 г. по адм. дело № 4054/2010 г. ВАС, I А отделение е отменил Решение № 69 на Административен съд - гр. Пловдив, първо отделение, I-ви състав, от 14.01.2010 г., постановено по адм. д. № 626/09 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да бъде установено налице са условията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по специалния ред, както и да бъдат събрани доказателства за действителната пазарна стойност на закупените недвижими имоти към датата на сключване на договорите за покупко-продажба. При новото разглеждане на делото Административен съд - Пловдив е постановил решение, с което е изменил Ревизионен акт № 160801769 от 30.01.2009 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 182 от 18.03.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите, с който на Даниела Стоичкова Коева са определени задължения към бюджета, като намалява установеният с него данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. от 17050.02 лв. на 7356.02 лв. и лихви от 6731.58 на 2904.26 лева. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че действителната пазарна стойност на закупените три броя недвижими имоти - апартаменти в к. к. Слънчев бряг, към датата на сключване на договорите за покупко-продажба, съгласно чл. 170 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е в размер на 111774 лв. без ДДС, съгласно заключението на в. л. и е извършил корекция на данъчната основа. Оспорването на експертизата от данъчния орган не е пречка за приемането на заключението като освен това не е направено искане за допълнителна /повторна експертиза и не са посочени доказателства по повод възраженията. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. Жалбата е неоснователна. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. По същество спорът се отнася до пазарната стойност на недвижимия имот по смисъла на § 1, т. 8 от ДР ДОПК. При определянето й са спазени изискванията на Наредба № Н-9/2006 г. на МФ, поради което при използвания метод на сравнимите неконтролирани цени /чл. 5 от Наредбата/ обосновано е направен извод за стойността на имотите. Пазарът на недвижими имоти е анализиран чрез съпоставка с неконтролирани сделки съгласно нормативно установените правила. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена. Доводите на Д "ОУИ" за неправилно прилагане на закона във връзка с частта на решението с която е изменена стойността на данъчната основа, са неоснователни. При правилно установени факти съдът е формулирал обосновани правни изводи за незаконосъобразност на определените с РА задължения общо приходи на сем. Коеви - 84636,73 лв.; - общо разходите по РА от 226 720.25 лв. сa намалени на 145 936.84 /съобразно приетия метод, определящ обща стойност за трите апартамента от 111774 лв. без ДДС/ от заключението на вещото лице. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че методиката използвана от вещото лице/основно метод на възстановителната стойност и отчасти сравнителен метод/, назначено от органа по приходите, е неправилна, както и базирането само на сайтове за недвижими имоти, а не на данни за реални сделки, което е довело до неправилни изводи за пазарната цена на имотите и оттам до неправилно преобразуване на финансовия резултат. В тази експертиза са преценени данните за н. а. със сходен предмет на оценка, отнасящи се до пазарната стойност на предмета по делото. При наличните доказателства съдът е обосновал данъчната основа, при която е извършено облагането, поради което не е допуснато нарушение на материалния закон. Въз основа на всичко гореизложено, правилно първостепенният съд е отменил процесния РА в горепосочените части. Решението в така обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Даниела Стоичкова Коева: Жалбата е неоснователна. Основното оплакване на този касатор против отхвърлителната част на решението е за необоснованост, която е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Според Коева, съдът неправилно е приел, че в хода на съдебното обжалване не са представени безспорни доказателства за прилагане на нормата по чл. 122 от ДОПК. Касационните оплаквания са идентични с тези, които Коева е поддържала в първоинстанционното производство и относно които съдът е изложил обстойни мотиви. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е неоснователно. Процесната ревизия законосъобразно е осъществена по реда на чл. 122 ДОПК и при наличието на основанието, регламентирано в ал. 1, т. 7 от същия текст. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните в хода й доказателства, основанията, поради което органът по приходите е приел, че ревизията следва да бъде извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, както и начина на определяне на данъчната основа и размера на дължимия данък. Спорът между страните се свежда до пазарната стойност на придобитите по време на брака от задълженото лице недвижими имоти, която стойност не е била редовно установена в хода на ревизионното производство. В тази насока са събирани писмени доказателства, изслушани и приети са заключенията по основната и допълнителната СТЕ. Съдът е описал и събраните доказателства в хода на съдебното производство, след което е дал тълкуване на относимите към спора правни разпоредби. В последствие са изяснени доходите на лицето с оглед наличието на съпружеска общност /чл. 19 от СК/, както и данните за издръжка на членовете на семейството с оглед статистическите данни. Възприемането на заключението на експертизата е обосновано, поради което правилно е ценено от съда при правния извод за законосъобразност на акта, вкл. и това на допълнителната експертиза. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не е представила допълнителни доказателства за опровергаване на приетите за установени факти от ревизиращия орган и по отношение на твърдяното в жалбата, че за наличната сума в размер на 130000 щ. д. в началото на ревизирания период, не са ангажирани доказателства. Настоящият състав споделя приетото от Административен съд гр. Пловдив, че действителната пазарна стойност на закупените три броя недвижими имоти - апартаменти в к. к. Слънчев бряг, към датата на сключване на договорите за покупко-продажба, съгласно чл. 170 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е в размер на 111774 лв. без ДДС, съгласно заключението на вещото лице. В този смисъл правилно първостепенният съд е приел, че не следва да се кредитира дадената цена на 1 кв. метър в допълнителната СТЕ, тъй като експерта е работил по нот. актове предоставени от жалбоподателя и установената цена се явява явно несправедлива - 82 евро за кв. метър. При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил указанията на отменителното решение. Изводът за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е обоснован и съответен на доказателствата. По същество съдът обосновано е направил извод, че извода за наличие на обстоятелството по т. 7, направен от органа по приходите, е законосъобразен, т. к. декларираните /получени приходи /доходи/ на ревизираното лице не съответстват на имуществено и финансово състояние. Този извод обосновава правилното провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като процедурата е спазена. При тези обстоятелства, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,