Решение № 15878 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2029/2019 г.

Решение № 15878 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2029/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Смолян против решение № 3 от 9.01.2019 г. по адм. дело № 299/2018 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменено негово решение № 1012-20-128#1/21.09.2018 г., с което е отхвърлена жалбата на Б. Пеев, от [населено място], против разпореждане № [ЕГН]/ 18.07.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Смолян, делото е върнато като преписка на директора на ТП на НОИ-Смолян за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че осигурителния стаж на Пеев по време на обучението му следва да бъде зачетен в размер на 1 година и 6 месеца съобразно приложимата към този момент норма на чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба във Въоръжените сили на Народна република България. Поддържа, че неправилно съдът въз основа заключение на вещото лице е приел, че на Пеев следва да бъде зачетен още извънреден труд, равняващ се на 3 месеца и 13 дни. По подробно изложените в жалбата доводи и писмена защита се иска отмяната на решението и потвърждаване на административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба- Б. Пеев чрез пълномощника си адвокат Е. Радева оспорва оплакванията. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изчислил осигурителния стаж на Пеев за периода 31.08.1989 г. -1.05.1991 г. в размер на 1 г. 8 м. 27 д., както и осигурителния стаж за положения извънреден труд от 3 месеца и 13 дни. По подробно изложените в отговора на жалбата доводи се иска потвърждаване на решението. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, оплакванията са основателни, по следните съображения: С решение № 3 от 9.01.2019 г. по адм. дело № 299/2018 г. Административен съд –Смолян е отменил решение № 1012-20-128#1/21.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Б. Пеев, от [населено място], против разпореждане № [ЕГН]/ 18.07.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Смолян, делото е върнато като преписка на директора на ТП на НОИ-Смолян за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, и са присъдени разноски. С посоченото разпореждане от 18.07.2018 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" е отменено разпореждане № [ЕГН]/19.04.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 69, ал. 2 във връзка с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., разпореждане № [ЕГН]/05.07.2017 г. за изменение на личната пенсия за ОСВ по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО и разпореждане № [ЕГН]/29.01.2018 г. за преизчисление на личната пенсия за ОСВ, издадени от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ-Смолян, и е прието, че Пеев няма право на пенсия за ОСВ по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. по заявление вх. № 2113-20-1149/22.11.2016 г. при навършена възраст към 22.11.2016 г. - [възраст] и зачетен осигурителен стаж от първа категория труд по чл. 104, ал. 4 от КСО - 25 г. 15 д., осигурителен стаж от трета категория труд – 01 година и 6 месеца и общ осигурителен стаж във връзка с § 50 от ПЗР на КСО - 26 години, 06 месеца и 15 дни. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства неправилно е изчислен осигурителния стаж на Пеев по време на обучението му в СМУ "Ф. Е. Дзерджински" от 31.08.1988 г. до 01.05.1991 г. Приел е, че за този период на Пеев вместо 1 година и 6 месеца следва да бъде зачетен осигурителен стаж от 1 година 8 месеца и 27 дни, т. е. за целия период на обучението му. Приел е също, че на Пеев като осигурителен стаж следва да бъдат зачетени и 3 месеца и 13 дни положен извънреден труд за времето от 1.01.2005 г. -31.12.2008 г. и за календарната 2011 г. Като краен извод е приел, че към момента на подаване на заявлението общият осигурителен стаж по § 50 от ПЗР на КСО възлиза на повече от 27 години и са налице предпоставките за отпускане на ЛП за ОСВ по чл. 69, ал. 2 от КСО. Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е посочил спорните периоди свързани с осигурителния стаж. Във връзка с периода на обучение в СМУ "Ф. Е. Дзерджински" от 31.08.1988 г. до 01.05.1991 г. на Пеев следва да бъде зачетен осигурителен стаж от 1 година и 6 месеца/както е приел административния орган/, вместо приетите от първоинстанционният съд 1 година 8 месеца и 27 дни/целият период на обучение/. Административният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България(отм.); , във връзка с чл. 81 ППЗП (отм.); и чл. 44 от НПОС. Б. Пеев е бил школник в средното милиционерско училище СМУ"Ф. Е. Дзержински" - гр. Пазарджик за периода от 31.08.1988 г. до 4.05.1991 г., поради което на основание чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища (обн., ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г., изм., бр. 67 от 26.08.1977 г., бр. 12 от 12.02.1988 г.) му е призната отбита редовна военна служба. Обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е приравнява времето на обучението им на трудов стаж. От друга страна за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.); се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т. е периода от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.); не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с параграф 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.) с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 24, от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България(отм.); - ДВ бр. 40 от 21.08.1990 г., в сила от 24.08.1990 г. / срокът на редовната военна служба във Въоръжените сили на Народна република България и във войските на другите министерства и ведомства е 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12 месеца. До този момент- от 24.07.1959 г. до 24.08.1990 г. срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, за завършилите висше образование - една година, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години. Пеев е започнал обучението си при действие на старата разпоредба, а към момента на приключване на обучението си - 4.05.1991 г. е в сила изменената разпоредба на чл. 24 от ЗВВСНРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от действащия към този момент Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Разпоредбата не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди приравнени на редовна военна служба. Това е сторено с изменение на чл. 81 от ППЗП (отм.); с § 42 от Постановление № 218 на МС от 29.08.1996 г., което е във връзка с изменението на ЗОВСРБ. Посочените разпоредби налагат извода, че на Пеев следва да бъде зачетен осигурителен стаж до размера на наборната военна служба, който към момента на завършване на обучението е 1 година и 6 месеца. Наведените в обратната насока доводи са неоснователни. В обобщение на изложеното до тук следва да се посочи, че тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, дадено от първоинстанционният съд не се споделя от касационната инстанция. Отбиването на редовна военна служба, респективно зачитането на този период за трудов стаж при пенсиониране, е подчинено на специалните правила на ППЗП (отм.); , възпроизведени в НПОС и в частност в чл. 44 от тази наредба. В този смисъл, правилно административният орган е приел, че осигурителен стаж за времето на обучение на Пеев следва да бъде зачетен в размер на 1 година и 6 месеца. В резултат на настъпилите нормативни промени времето на обучение на курсанти и школници се признава за осигурителен стаж, но до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, за което се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет /в този смисъл вж. Решение № 9885 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2017 г., VI отд. /. Първоинстанционният съд е нарушил материалния закон, като е приел, че на Пеев следва да се зачете и осигурителен стаж от 3 месеца и 13 дни изчислен на база положен извънреден труд за времето от 1.01.2005 г. -31.12.2008 г. и за календарната 2011 г. Зачитането на извънредния труд е свързан с определени правила. С изменението на чл. 6, ал. 3 от КСО/ДВ бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. / се регулират отношенията във връзка с неизплатени трудови възнаграждения. Неправилно първоинстанционният съд, позовавайки само на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е приел, че за периода 1.01.2005 г. -31.12.2006 г. извънредният труд на Пеев, който не е заплатен, следва да бъде зачетен в това производство за осигурителен стаж. За признаване полагането на извънреден труд Пеев разполага с други процесуални способи. Недопустимо е зачитането на такъв в настоящето производство по искане за отпускане на пенсия за ОСВ. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители за Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени, като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В параграф 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), е предвидена възможност лицата по чл. 69 от КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. Пеев няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като не отговаря на едно от предвидените кумулативни изисквания на закон, а именно наличието на 27 години общ осигурителен стаж. Освен това на Пеев не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст и при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по условията за първа категория труд, тъй като няма навършена възраст. Решение № 1012-20-128#1/21.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Б. Пеев против разпореждане № [ЕГН]/ 18.07.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Смолян, с което са отменени предходни разпореждания за отпусната и изменена лична пенсия за ОСВ, издадени от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ-Смолян, и е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с § 50 от ПЗР на КСО е издадено при спазване на материалния закон, и като е отменил същото Административен съд –Смолян е постановил неправилно решение. Решението следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 от АПК, с което жалбата на Б. Стоев срещу посоченото решение и потвърденото с него разпореждане следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за заплащане на разноски- юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Искането е направено своевременно. Ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,