Решение № 10281 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2025 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция Митници, подадена чрез процесуален представител юрк. Т. Александрова, срещу Решение 1128 от 25.03.2025г., постановено по дело 1104/2024г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е отменен по жалба на ЗАРА-Е ООД, ЕИК 833093660, мълчалив отказ на Директора на Агенция Митници да прекрати Лиценз 214 за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00145001 по подадено писмено искане от лицензирания складодържател ЗАРА-Е ООД с вх. рег. 32-1104860/ 05.12.2024г. и преписката изпратена на административния орган за произнасяне, в срока по чл.57, ал.1 от АПК. В касационната жалба са сторени оплаквания, че решението е недопустимо. Изложени са съображения, че не е налице формиран мълчалив отказ на решаващия орган по направеното от ЗАРА-Е ООД искане вх. рег. 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване на Лиценз 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, тъй като към момента на подаване на жалбата не е бил изтекъл срокът за поизнасяне по това искане. Твърди, се че с постановяването на Решение Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. на Директор на Агенция Митници за отнемане на лиценза и за прекратяване на неговото действие, е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита, тъй като е постигнат целеният с оспорването правен резултат. В условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно, като по подробно изложени доводи се претендира отмяна на обжалваното решение на Административен съд Стара Загора, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна - ЗАРА-Е ООД, чрез процесуален представител адв. Ненкова, в писмен отговор, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноските за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Стара Загора е била законосъобразността на мълчалив отказ на Директора на Агенция Митници за прекратяване на Лиценз 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, формиран по подадено от ЗАРА-Е ООД искане вх. рег. 32-1104860/ 05.12.2024г. От фактическа страна е установено, че ЗАРА-Е ООД на 14.11.2024г. с придружително писмо за промяна на обстоятелствата за Лиценз 214 с ЗАДС/203/06, постъпило в Агенция Митници с вх. рег. 32-1078643 от 14.11.2024г., е направило искане с правно основание чл.78, ал.4 и чл.52, ал.1, т.1 от ЗАДС, за издаване на решение за промяна размера и формата на обезпечението, поради промяна на обстоятелствата, от които зависи от 600 000 лева под формата на банкова гаранция, на 100 000 лева под формата на паричен депозит. От датата на подаване на искането - 14.11.2024г. и към 05.12.2024г., не е издадено решение за изменение на размера и формата на обезпечението за данъчен склад BGNCA00145001 и предвид задължението за предоставяне на ново обезпечение в действащия към момент размер 600 000 лева, не по-късно от 17.12.2024г. 14 дни преди на 31.12.2024г да изтече срока на предходното обезпечение, от ЗАРА-Е ООД е подадено искане вх. рег. 32-1104860/ 05.12.2024г. до Директора на Агенция Митници, за прекратяване действието на Лиценз 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, считано от 09.12.2024г., но не по-късно от 14 дни от получаването му. Последвала е молба-уточнение изх. 335/ 17.12.2024г., с която е заявено, че лицензираният складодържател се отказва от искането си вх. рег. 32-1078643 от 14.11.2024г., касаещо промяна в обезпечението на данъчния склад, като поддържа искане рег. 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад с ИНДС BGNCA00145001. На 23.01.2025г., Директорът на Агенция Митници постановява и Решение Р-57/32-23765/ 23.01.2025г., с което на основание чл. 53, ал.1, т.3 и ал.2, т.4 от ЗАДС (обезпечението е престанало да бъде валидно), е отнет Лиценз 214 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, издаден на лицензирания складодържател ЗАРА-Е ООД за данъчен склад BGNCA00145001 и е прекратено действието на Лиценз 214 за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00145001. С обжалваното решение, Административен съд- Стара Загора приел жалбата за допустима, а по същество за основателна. Решаващият състав е изложил мотиви, които систематизирани се свеждат до следното: 1/ сезиращото от ЗАРА-Е ООД искане вх. рег. 32-1104860/ 05.12.2024г. е редовно и по отношение на това искане не е налице неяснота на съдържанието на обективираното волеизявление от гледна точка на естеството на отправеното до Директора на Агенция Митници искане и респ. не е налице нередовност на искането от към изискването за неговото съдържание по чл.29, ал.2, т.2 от АПК; 2/ със заявения на 17.12.2024г. отказ на лицензирания складодържател от направеното на 14.11.2024г. искане за издаване на решение по чл.81, ал.1 от ЗАДС, не е изправена нередовност по чл. 29, ал.2, т.2 от АПК на подаденото от дружеството искане вх. рег. 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване действието на лиценза; 3/ доколкото не е предвиден срок за издаване на решение за прекратяване действието на лиценза и по аргумент от чл. 2, ал. 1 вр. с чл. 22 от АПК се прилагат редът и сроковете за издаване на индивидуален административен акт, уредени в АПК; 4/ отречена е тезата на ответника, че срокът за произнасяне по искането по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС започва да тече от 17.12.2024г., като е прието, че 14-дневният срок по чл.57 ал.1 от АПК за издаване на административен акт по искането за прекратяване действието на лиценза, е започнал да тече на 05.12.2024г. и е изтекъл на 19.12.2024г.; 5/ за неоснователно е счетено възражението на ответника, че в хода на съдебното производство са настъпили факти, които отричат правния интерес на ЗАРА-Е ООД за обжалване на мълчалив отказ на Директора на Агенция Митници за прекратяване на Лиценз 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 по подадено от ЗАРА-Е ООД искане рег. 32-1104860/ 05.12.2024г., с мотив, че за дружеството не е без значение дали правата му са прекратени по неговото искане от 05.12.2024 г. или в резултат на отнемането им, като санкция за неспазване на правилата по режима; 6/ неоснователна е тезата на ответника, обоснована с разпоредбата на чл.78 от ЗАДС, че преди да се прекрати действието на лиценза е необходимо лицензираният складодържател да предостави обезпечение в размер на акциза, който ще възникне на основание чл.20, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, т.9 от ЗАДС; 7/ оспореният мълчалив отказ е формиран не само в нарушение на материалния закон, но и в несъответствие с целта на закона, тъй като всички действия на ответника, включително и по издаване на оттегленото решение за спиране на производството с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, образувано на 05.12.2024 г, при това след като то е приключило с формиране на мълчаливия отказ, били насочени към това да изтече срокът на обезпечението и да се сбъдне някое от условията на чл. 53 от ЗАДС за отнемане на лиценза; 8/ за несъстоятелни са счетени аргументите, основани на образувано досъдебно производство, както и на висящо и не приключило производство по издаване на РА срещу лицензирания складодържател. В заключение е прието, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен и след отмяната му, преписката следва да се върне на Директора на Агенция "Митници" за постановяване на решение за прекратяване на лиценза с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС. Основните спорни въпроси по делото са дали по депозираното на 05.12.2024г. искане за прекратяване на лиценза е формиран мълчалив отказ и налице ли е правен интерес ЗАРА-Е ООД от оспорването му. Съгласно чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява по писмено искане от лицензирания складодържател. Специалното условие за редовност на искането е да бъде в писмена форма, като по отношение на останалите изисквания за редовност на искането за издаване на административен акт се прилагат разпоредбите на чл. 29 от АПК по аргумент за противното от чл.22 от АПК, тъй като в ЗАДС не е предвиден специален ред за издаване на решението за прекратяване действието на лиценза по искане на лицензирания складодържател. Безспорно е, че решението по чл.53, ал.3 от ЗАДС на Директора на Ангенция Митници за прекратяване на лиценз за управление на данъчен склад, подлежащо на предварително изпълнение, е индивидуален административен акт, поради което и отказът за издаването на решението (вкл. в хипотезата на мълчалив отказ), по своята правна същност представлява индивидуален административен акт. Верен е изводът на Административен съд-Стара Загора относно обстоятелството, че процесното искане от 05.12.2024г. е депозирано в писмена форма, с което се изпълнява специалното изискване на чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС за форма, подадено е процесуално правоспособно лице, което има правен интерес положително условие по чл.27 ал.2 т.5 от АПК, без да са налице пречки пред неговата допустимост по чл. 27 ал.2 т.1 до т.3 от АПК, поради което е допустимо. Съответно, съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК, с постъпването на искането за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад на 05.12.2024 г. е образувано административно производство, по което компетентният орган е следвало да се произнесе с изричен административен акт в 14-дневен срок до 19.12.2024 г., към която датата е формиран мълчалив отказ. Видно от книжата по преписката с депозираната на 17.12.2024г. от ЗАРА-Е ООД молба-уточнение, дружеството не е отстранило нередовности по искане вх. рег. 32-1104860/ 05.12.2024г. за издаване на решение за прекратяването действието на Лиценз 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, а е сторило отказ от искането си с вх. рег. 32-1078643 от 14.11.2024г. за издаване на решение по чл.81 ал.1 от ЗАДС за промяна на размера и формата на обезпечението за данъчния склад, при изрично изявление на лицензирания складодържател, че поддържа искане рег. 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад BGNCA00145001. Следователно не ми би могло да се приеме, че срокът за произнасяне по искането по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС е започнал да тече от 17.12.2024г. Тъй като са налице трите кумулативни предпоставки по чл.58 от АПК следва да се обоснове извод, че мълчалив отказ да се прекрати действието на лиценза за управление на данъчен склад е формиран и е налице годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. От друга страна обаче, в хода на производството са настъпили факти, които отричат правния интерес на дружеството от оспорване на мълчаливия отказ, основани на Решение Р-57/32-23765/ 23.01.2025г., с което е отнет Лиценз 214 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, издаден на лицензирания складодържател ЗАРА-Е ООД за данъчен склад BGNCA00145001 и е прекратено действието на Лиценз 214 за управление на данъчен склад. В решението е посочено, че на основание чл.53, ал.3 от ЗДДС, решението за прекратяване на лиценза подлежи на предварително изпълнение. Следователно, с оглед настъпилия целен за ЗАРА-Е ООД резултат прекратяване действието на Лиценз 214 за управление на данъчен склад, правният интерес от реализиране на съдебна защита е отпаднал. Това е така, тъй като независимо от правното основание за прекратяване на лиценза било то по т. 2 (по искане на складодържателя) или по т. 3 (при неизпълнение на условията за упражняване на дейността) правните последици от прекратяването са аналогични. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАДС, акцизното задължение възниква към момента на освобождаване на акцизните стоки за потребление. По смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС, за стоките, които се намират под режим на отложено плащане на акциз, прекратяването на лиценза за управление на данъчен склад се приравнява на освобождаване за потребление, което поражда задължение за заплащане на дължимия акциз. Съответно, независимо дали прекратяването на лиценза е настъпило по искане на лицензиран складодържател или по инициатива на административния орган, правният ефект възникване на акцизно задължение настъпва по идентичен начин и към същия момент. Това обуславя липсата на необходимост от ново произнасяне на административния орган по идентичен предмет, при вече настъпили материалноправни последици. В този смисъл е Решение 5454 от 27.05.2025г., постановено по дело 3891/2025г. по описа на ВАС, при сходна фактическа обстановка, по аналогичен правен спор, касаещ друг притежаван от дружеството лиценз за управление на данъчен склад. Гореизложеното обуславя извод за отпаднал правен интерес от търсената съдебна защита, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, като недопустимо и вместо него да се остави първоинстанционната жалба на ЗАРА-Е ООД без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и прекратяване на делото на това основание. С оглед изхода на спора претенциите и на двете страни за присъждане на разноски следва да се оставят без уважение, доколкото нормата на чл. 143 от АПК не регламентира възлагане на разноски при прекратяване на съдебно производство, поради отпаднал правен интерес. Така мотивиран и на на чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,