Решение № 14699 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12505/2013 г.

Решение № 14699 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12505/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Алберто Стоицов Йорданов -затвора гр. Пазарджик срещу решение № 474 от 2.08.2013 г., постановено по адм. д. № 148/2013 г. по описа на АС-Пазарджик. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно като, вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ответника да заплати на касатора сумата от 1000 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни и бездействие на длъжностни лица на ответника. Ответникът, ГД "Изпълнение на наказанията", редовно призован, се представлява от юриск. Шемширов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени подробно в писмени бележки . Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касацинната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото пред административния съд е образувано по предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, заради това че не е осигурен медицински преглед на исканите от дати дати 05.02. и 6.02.2013 г. въпреки, че е бил записан от постовия полицай в нарочната книга за медицински прегледи. Твърди, че и до подаване на исковата молба на 8.02.2013 г., затворническата администрация е бездействала и това е причинило сериозни морални вреди - продължително търпени болки в областта на кръста, главоболие, чувство за отхвърленост, пренебрежение и др. С обжалваното решение АС- Пазарджик е отхвърлил изцяло иска на Алберто Йорданов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Пазарджик, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Съдът е приел, че от приложените писмени доказателства е установено по безпорен начин, че преглед на ищеца е бил осигурен, но той не се е явил при повикване (показания на св. Батищев). Установено е по делото, че за периода от от 6.01.2010 г. до 6.03.2013 г. са извършени 54 броя медицински прегледи на ищеца. Въз основа на това обстоятелство, както и на база събраните по делото доказателства, съдът е приел, че претенцията за неимуществени вреди е неоснователна като недоказана - доказателствата нито установяват настъпването на вредата, нито наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между евентуалната вреда и незаконосъобразни действия така както се твърдят. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АС - Пазарджик за недоказаност на иска за неимуществени вреди. Правилно съдът е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват самото реално настъпване на вреди от вида на твърдените. Установено е в хода на процеса, че в рамките на периода на двете посочени от ищеца дати не е установено извършването на незаконосъобразни действия или бездействия с които да се попречи на ищеца да му бъде извършен медицински преглед. Твърдението на ищеца, че не се е явил на преглед, защото не е чул звънеца с който викат записаните за такъв преглед, по никакъв начин не може да обоснове извод за неправомерно поведение от страна на затворническата администрация, в резултат, на което ищеца да е търпял неимуществени вреди. Установено е по делото, че само за месец февруари са осигурени на ищеца 5 медицински прегледа, правени са изследване и преглед от специалист с оглед оплакванията му т. е. не е налице бездействие така както се твърди или наличие на необходимост от неотложна медицинска помощ, която да не е осигурена. Освен това на проведеното съдебно заседание на 9.04.2013 г., видно от протокола от съдебното заседание в обясненията си ищецът сам признава че е възможно да е отишъл до лавката и да не е разбрал, че го викат на медицински преглед, но от друга страна липсват данни той да е поискал веднага такъв поради поискането му и да му е отказан. Затова следва да се приеме, че не е налице необоснованост на обжалваното съдебно решение така както се твърди в касационната жалба. Обосновани се явяват и изводите за недоказаност на твърденията на ищеца, че в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация същият е претърпял болки и страдания в резултат на влошено здравословно състояние, поради неосигуряване на медицинско обслужване на 5.02.2013 г., 06.02 и 8.02.20013 г. (съгласно уточнението на иска). Правилно съдът е заключил, че от събраните по делото доказателства не са доказани действия или бездействия на администрацията, целящи възпрепятстване на изпълнението на предписано от закона задължение, пожелалият медицински преглед лишен от свобода да бъде приет в рамките на 24 часа от лекар. Поискването на преглед и не извършването му не е достатъчно за да се приеме, че е доказан иск предявен по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да бъде уважен иск за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ, следва да се установят всички предпоставки - незаконосъобразно действие, вреди, пряка причинна връзка между вредите и незаконосъобразното действие. В конкретния случай единственото което се установявява, е че ищецът е имал през месец февруари неразположение - болки в кръста и бъбреците (показания на св. Батищев), но не са доказани те да са били от такъв характер, които да причинят влошаване на здравословното му състояние поради отказа да му бъде осигурен медицински преглед и лечение. Обосновано съдът е аргументирал извода си, че за ищеца не са настъпили вреди, причинени му от действия и бездействия на администрацията поради неосигуряване на медицинско лечение, нарушаване във връзка с това на човешкото му достойнство и права като задържано лице. Напротив от приложената медицинска справка на л. 29 и 32 от делото и докладната на д-р Бербатов е видно, че по отношение на ищеца не е имало неадекватно поведение относно оказването му на медицинска помощ с което да е поставян в неравностойно поведение С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение