Решение № 9318 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9154/2019 г.

Решение № 9318 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9154/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ВРИД кмет на община Червен бряг, подадена чрез процесуален представител адв. С. Христова, против Решение № 316 от 12.06.2019 г., постановено по административно дело № 279 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен. В жалбата са релевирани доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящи касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се претендира за отмяна на решението. Претендирани са разноски. Ответникът по касационната жалба - "Юриеви" ЕООД гр. Червен бряг, не ангажира становище Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІV-то отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния административен съд е било образувано по жалбата на "Юриеви" ЕООД гр. Червен бряг против Заповед № РД-10-11/14.01.2019 г. на кмета на община Червен бряг, с която на основание чл. 44, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 8, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 61, ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), приета от Общински съвет - Червен бряг (Наредбата, НРПУРОИ) е прекратена процедурата за провеждане на публичния търг с тайно наддаване, за отдаване под наем на общински недвижим имот, представляващ площадки за поставяне на автомати за топли напитки, находящи се в с. Лепица, открит с решение № 1085 по протокол № 47 от 23.10.2018 г. на Общински съвет - Червен бряг и е разпоредено да се проведе нова процедура на публичния търг с тайно наддаване за отдаване под наем на същия общински недвижим имот. За да прекрати процедурата, кметът на общината е посочил, че не са изпълнени изискванията по чл. 61, ал. 5 от Наредбата за надлежно обявяване на търга, поради което е подадено само едно заявление за участие с наддавателно предложение равно на минималната тръжна цена, което не е в обществен интерес. При извършената проверка за законосъобразност съобразно чл. 168 АПК съдът е установил нарушение по чл. 146, т. 2 АПК а именно неспазване на установената форма на административния акт по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – липса на правни и фактически основания за издаване акта, за което подробно се е мотивирал, което е ангажирало като последица отмяна на акта на това основание. Съдът е съобразил, че заповедта е издадена от компетентен административен орган в хипотезата на чл. 44, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗМСМА, но не е спазено основно изискване за нейната законосъобразност, а именно не са изложени относими фактически основания, които да кореспондират на посочените правни основания по чл. 61, ал. 5 от Наредбата. Цитираната разпоредба предвижда, че "обявления за решенията за провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс се публикуват задължително в местен вестник само за разпоредителните сделки и местната кабелна телевизия. Същите се поставят на видно и общодостъпно място в рамките на установеното време в сградата на общината и населените места и да се публикуват на интернет страницата на община Червен бряг. " В хода на производството съобразно разпределената доказателствена тежест, съдът е приел и ценил редица доказателства, като най-относими към спора по главния факт са 1. Сертификат за излъчване изх. № 349/14.05.2019 г. от местната кабелна телевизия Ета на л. 111 от делото, от чието съдържание се установява, че за времето от 21.11.2018 г. до 28.11.2018 г., както и от 30.11.2018 г. до 11.12.2018 г. в рекламно-информационния блок на телевизия "ЕТА-РАВА" са излъчвани обяви на община Червен бряг за публични търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на площадки за поставяне на автомати за топли напитки с приложени самите обяви вкл. и относно процесната площадка за с. Лепица и заверено копие на Протокол № 2/29.11.2018 г. на Комисията по провеждане на търга, приложен на л. 108-109 от делото, в който е посочено, че са "налице всички условия за нормалното провеждане на търга, обява по кабелната телевизия, в сайта на общината и на видно място на партерен етаж и четвърти етаж... ", поради което Комисията е пристъпила към отваряне на предложенията. Представените от жалбоподателя разпечатка от официалния сайт на община Червен бряг за публикуване на обявата и декларация от лице, че е възприел на таблото за обяви на общината на 22.11.2018 г. залепената обява за търга съдът правилно не ценил като доказателства Относно ценените по горе писмени доказателства съдът е направил правилен и обоснован извод, че съставляват официални удостоверителни документи, ползващи се с материална доказателствена сила, не е оспорена и верността на съдържанието му не е оборена от ответника, поради което съставлява доказателство за удостоверените в тях обстоятелства. В резултат на това съдът е обобщил, че "кметът на общината е следвало да изложи нарочни мотиви в заповедта, оборващи констатациите на комисията в протокола, каквито мотиви не се съдържат в оспорената заповед. Съдържа се само едно декларативно изявление, че "не е извършено надлежно обявяване " по реда на Наредбата. Ето защо съдът приема, че не е оборено удостоверителното изявление на комисията по провеждане на търга, че е спазена процедурата по надлежно обявяване на търга за отдаване под наем на недвижими имоти, поради което оспорената заповед на това основание се явява незаконосъобразна. " При тези изводи съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на кмета за продължаване на процедурата. Решението е правилно. Посочените от административния орган правни основания поотделно и дори заедно не ангажират като пряка последица прекратяване на процедурата по чл. 57-64 НРПУРОИ, издадена на основание чл. 8, ал. 2 ЗОбС. Посочените в заповедта чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА визират обща компетентност на кмета на общината да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, във връзка с което издава заповеди. От друга страна посочената разпоредба чл. 61, ал. 5 от НРПУРОИ предвижда ( относно решенията за публичните търгове) обявяване в местен вестник само относно разпоредителните сделки, а за тях и всички останали действия във връзка с управлението на общинските имоти-публикуване в местната кабелна телевизия, поставяне на видно и общодостъпно място в рамките на установеното време в сградата на общината и населените места и публикуване на интернет-страницата на община Червен бряг. И двете правни основания нямат никаква обективна и правна връзка с прекратяването на започналата и провеждана процедура по чл. 57-64 НРПУРОИ, че да е в състояние дори хипотетично да бъда приравнено на фактическо основание, но при липсата на правно такова е безпредметно повече обсъждането му. Правомощия за прекратяване на процедурата при определени обстоятелства не са делегирани на кмета на общината с решението на Общинския съвет № 1085 ( или друго), с което е решено да се проведе търга за процесните обекти и в т. V е възложено на кмета на община да проведе процедурата. Това не означава, че ако установи незаконосъобразност на проведената процедура, кмета не може да упражни законовите си правомощия със съответен административен акт, но във всички случаи това следва да стане в съответствие с изискванията за законосъобразност на по см. на чл. 146 АПК. В случая липсата на фактически и правни основания за издаване на заповедта води до пълна липса на мотиви, което възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност, което ангажира като последица отмяната на административния акт само и поради това основание, както е и сторено. В случаите по чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбата, посочена като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактически обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, обхванати от цитирания законов текст. При липсата на релевантни фактически основания, изложени в заповедта, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на едностранно прекратяване на процедурата по чл. 57-64 НРПУРОИ. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им впоследствие или едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗОС, респ. наредбата по чл. 8 ЗОС, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, но и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза, или посочване на фактически основания които по никакъв начин не кореспондират на хипотезите на посочената правна норма, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение