Решение № 14956 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2011 г.
ВАСI отделение16.11.2011 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 108/24.01.2011 г. по адм. д. № 2748/2010 г. на Варненския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Одисей транс" ООД против РА № 030901950/22.02.2010 г. на Пламенна Денчева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна. ОСЪЖДА "Одисей транс" ООД да заплати на НАП-ЦУ-ДОУИ-Варна 2145,05 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14956 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директорът на ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 108/24.01.2011 г. по адм. д. № 2748/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 030901950/22.02.2010 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Одисей транс" ООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 030901950/22.02.2010 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която за м. 4.2009 г. е установен данък върху добавената стойност за внасяне 84 752,63 лв с лихви на основание чл. 46, ал. 1 и 3 ППЗДДС и чл. 7 ЗДДС, тъй като през м. 3.2009 г. твърденията за извършена вътреобщностна доставка не са доказани, поради непредставени транспортни документи. Съдът е приел, че по фактура от 18.03.2009 г. "Орфей транс" ООД продал на "Хоум фор ю"-Румъния яхта, за транспортиране, на която през м. 3.2009 г. не са представени доказателства. Представена е товарителница от 25.06.2009 г. за транспортиране на яхтата. Била е извършена ревизия на ЛЗ"Яхтинг" ЕООД, от която са приобщени доказателства в процесната ревизия, от които е видно, че на 20.03.2009 г. яхтата е заличена от корабния регистър като собствена на "Орфей транс" ООД, поради представен договор за продажба на яхтата от 20.03.2009 г. на румънското дружество /погрешно в мотивите е посочена дата на договора 25.03.2009 г./. На 9.06.2009 г. яхтата е вписана отново в корабния регистър като собствена на ЛЗ"Яхтинг" - придобита по фактура от 23.03.2009 г. от "Фиди инвест" ЕООД. Съдът е приел, че след като не е представена товарителница за транспорт на яхтата до друга държава-членка, не е осъществена вътреобщностна доставка и на основание чл. 51, ал. 4 ЗДДС и чл. 45, т. 2 ППЗДДС е осъществена доставка на територията на страната, която е облагаема за м. 3.2009 г. По чл. 46, ал. 1 и 3 ППЗДДС, когато не са представени документи, доказващи осъществяване на ВОД доставчикът следва да състави протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС в 15-дневен срок от последния ден на месеца, следващ месеца, през който данъкът за доставката е станал изискуем и се счита, че доставката е облагаема със ставка 20%. Според съда, нормата касае корекции на данъка при ВОД и не е приложима в случая, тъй като касае само реално осъществени вътреобщностни доставки. Ако се приеме, че текстът е приложим, според съда данъкът следва да се начисли за м. 5.2009 г., щом в този месец е издаден протокола по чл. 117, ал. 2 ЗДДС. Приел е също, че в случая данъкът е дължим за м. 3.2009 г., но тъй като с РА не е определен данък за внасяне за този месец, а за м. 4.2009 г. РА следва да бъде отменен, тъй като задълженията, установени за м. 4.2009 г. са определени в нарушение на закона. Съдът неправилно е приел, че чл. 46 ЗДДС е приложим само за корекции на данъка, извършвани от доставчика по вътреобщностни доставки. По чл. 46, ал. 1 ЗДДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 76/2006 г. в случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. Цитираната норма не ограничава възможността на ревизиращите органи да направят корекцията, когато са били налице условията за извършването й и не е била направена от доставчика. Правилно съдът е приел, че ако се приложи чл. 46, ал. 1 и 3 ППЗДДС данъкът е дължим за м. 5.2009 г. Правилен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на ВОД, с известни допълнения. Представената CМR-товарителница не съдържа никакви отбелязвания с какво превозно средство ще се извърши превозът, нито данни за платена цена за превоза. По чл. 5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR) товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и превозвача. Представената товарителница за превоз на яхтата до Букурещ от София не е подписана от превозвач, нито в нея е посочено превозно средство, с което се извършва превозът, поради което не представлява товарителници по смисъла на чл. 5 и 6 от Конвенцията и не установява извършването на транспорт на яхтата от София до Букурещ, Румъния. Правилно съдът е приел, че е осъществена доставка на територията на страната, която е облагаема за м. 3.2009 г. Неправилно съдът е приел, че като е определен погрешно периода, за който е дължим данъка в РА - за м. 4.2009 г., вместо за м. 3.2009 г. РА следва да бъде отменен. От погрешно посочения период следва само, че дължимите лихви в РА са определени в по-малък размер, но предвид чл. 160, ал. 5 ДОПК не могат да се променят от съда. Съдът като е отменил РА в частта, с която е определен данък за внасяне с лихви за м. 4.2009 г., тъй като са дължими за м. 3.2009 г. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за 2145,05 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 7 ЗДДС
- чл. 46, ал. 1