Решение № 8627 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2022 г.

Решение № 8627 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2022 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу Решение № 23 от 07.02.2022 г., постановено по адм. дело № 303/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Областна дирекция на МВР - Кюстендил, чрез пълномощника си гл. юрк. Б. Лазов, обжалва решението в частта, с която, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 АПК е осъдена да заплати на Я. И. сумата в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на служители при ОД на МВР – Кюстендил, ведно със законната лихва, считана от датата на отнемане на СУМПС, до окончателното им изплащане. В жалбата се развиват доводи за неправилност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт в тази част. Иска се отмяната на съдебния акт, а в условията на евентуалност моли да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Я. И. от гр. Кюстендил, чрез пълномощника си адв. К. Донгозов, обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОД на МВР – Кюстендил. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер. Претендира разноските за двете съдебни инстанции и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от ОД на МВР - Кюстендил. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационните жалби. Върховният административен съд, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са депозирани в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил ОД на МВР – Кюстендил да заплати на Я. И. сумата от 600 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 АПК, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на служители при ОД на МВР – Кюстендил, ведно със законната лихва, считана от датата на отнемане на СУМПС, до окончателното им изплащане, като за разликата до претендираните неимуществени вреди от 2 000 лв. е отхвърлил иска, като неоснователен. Отхвърлил е, като неоснователен, и предявеният от Я. И., по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 и ал. 4 АПК, иск за обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 800 лв., ведно с лихвите върху тях. Със същото решение ОД на МВР - Кюстендил е осъдена да заплати на Я. И. и сумата от 460 лв. представляваща съдебни разноски. За да постанови този резултат първостепенният съд е установил наличието на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно бездействия на длъжностни лица при ОД на МВР – Кюстендил при своевременното връщане на иззетото му СУМПС, което обуславя основателността на предявения иск. За частично доказана обаче е приел претенцията за обезвреда на понесените неимуществени вреди, а в частта за имуществените е приел исковата претенция за недоказана. При условията на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че сумата от 600 лв. кореспондира на критерия "справедливост" за конкретните неимуществени вреди. Обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовно упражнено право на иск и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Я. И. от гр. Кюстендил е сезирал АС – Кюстендил с искова молба вх. № 4203 от 30.09.2021 г., в която са описани обстоятелства от 19.02.2021 г., а именно че при проверка, извършена от представители на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Кюстендил, е било установено че като водач на МПС има незаплатени глоби. В резултат на установеното служителите съставили АУАН и иззели свидетелство за управление на МПС (СУМПС), издадено във Великобритания. И. заплатил дължимите глоби на 22.02.2021 г., но служителка от гишето в КАТ – Кюстендил не му върнала СУМПС. "Тези незаконосъобразни действия на служителите от КАТ при ОД на МВР – Кюстендил" му причинили сериозни стресови и психически проблеми, изразяващи се в начина на лекуване на неговия баща.... Започнал да вдига кръвно и изпадал в истерични депресии, тъй като здравето на баща му се влошава, а той не можел да му помогне. Използвал приятели с МПС, за да придвижва болния до лечебни заведения, като им заплащал пътни разходи и храна. Въз основа на така изложеното ищецът претендира ответникът да бъде осъден, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. и 800 лв. общо за храна и гориво, както и законна лихва върху посочените суми от датата на отнемане на СУМПС до окончателното им изплащане. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице – чл. 4 от същия закон. Съгласно текста обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като отговорността не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при извършване на административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото. Очертава се спорното материално субективно право като основание и петитум и страните по спора. В случая ищецът е сезирал съда с нередовна искова молба. В обстоятелствената й част липсва конкретика и надлежно изложение в какво точно се изразява незаконосъобразното бездействие на ответника, от което произтичат твърдените за причинени неимуществени и имуществени вреди. Не са посочени фактическите действия, произтичащи пряко от правни норми, които административният орган е бил длъжен да извърши. Отделно от това не е ясно и дали се претендира обезщетение въз основа на незаконосъобразни индивидуални административни актове, при посочване в исковата молба, че на ищеца е издаден АУАН, въз основа на който, за установени нарушения на ЗДвП, му е отнето СУМП и му е издадено наказателно постановление. Не е посочен и периода, за който се претендират вредите. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основава исковата молба и непълнота на искането отправено до съда е поставило последния в невъзможност да се произнесе при липса на надлежно въведен предмет на делото. Първоинстанционният съд е следвало да констатира неизпълнение на изискванията на чл. 127 ГПК вр. чл. 144 АПК и да остави исковата молба без движение, като на ищеца се укаже да отстрани непълнотите и съобразно изпълнението им - да извърши преценка на допустимостта на всеки от предявените искове. Едва след това да разгледа спора по същество. Съдът не е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, произнесъл се е по нередовно упражнено право на иск и е постановил недопустим съдебен акт. Предвид изложеното делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,