Решение № 3773 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. Х., гражданин на Република Украйна, чрез пълномощник адв. К. Кръстевич, срещу решение № 37764 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9004/2025 г. по описа на Административен съд-София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. К. Х. против заповед рег. № 4432ПАМ-25/30.07.2025 г., издадена от директора на регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че съдът е постановил решението си без да изложи конкретни мотиви, а просто се е съгласил с административния орган. По тези съображения се претендира отмяната му и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът – директора на регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. К. Иванова, в представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд-София-град е образувано по жалба, подадена от А. К. Х., гражданин на Република Украйна, против заповед рег. № 4432ПАМ-25/30.07.2025 г., издадена от директора на регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас, с която на основание чл.44, ал.1, чл. 42з, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл.44в от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) на лицето е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години. В акта е посочено, че при издаване на заповедта са съобразени обстоятелствата, описани в докладна записка с рег. № 4432р-9298/27.06.2025 г. на мл. разузнавач група „ОИД“ ГПУ Царево, с което е обосновано приложението на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. Посочено е, че срещу украинския гражданин е образувано БП №7/27.06.2025г. по описа на ГПУ-Царево за извършено престъпление по чл.281 от Наказателния кодекс (НК). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. К. Х., гражданин на Република Украйна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден в съответствие с материалния закон, при изпълнени елементи от фактическия състав на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ. Относно срока на ПАМ е посочено, че административният орган е изложил съображения за определяне на период от 5 години, като конкретно е отчетен факта, че за чужденеца има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. По тези съображения съдът е счел жалбата срещу наложената ПАМ за неоснователна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените от касатора нарушения. Съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 1-4 ЗЧРБ принудителната административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз" се налага, когато: по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ; не е предоставен срок за доброволно напускане при условията на чл. 39б, ал. 4; чужденецът не изпълни задължението за връщане; краткосрочно пребиваващ чужденец не напусне територията на страната след изтичане на разрешения срок на пребиваване. В настоящия случай органът се е позовал на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ – има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Изложените в заповедта обстоятелства, съставляващи фактически основания за издаването й, а именно, че по отношение на А. К. Х. има данни образувано БП №7/27.06.2025г. по описа на ГПУ-Царево за извършено престъпление по чл.281 от НК, който гласи, че който по какъвто и да е начин противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева. Горното безспорно осъществява хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ и обуславя прилагане на мярката по чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на решението, тъй като не били изложени мотиви дали личното поведение на чужденеца представлява заплаха за обществото. Както беше посочено, релевантно и достатъчно основание за прилагането на принудителната административна мярка е наличието на данни за извършен опит от страна на украинския гражданин за незаконно извеждане на чужденци (самоопределящи се като мароканци) в други държави, каквито в настоящия случай са безспорно установени. Неоснователни са и оплакванията на касатора и относно срока на наложената ПАМ - "Забрана за влизане на чужденец в Република България" за срок от 5 години. Според първото изречение на чл. 42з, ал. 3 от ЗЧРБ забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз е за срок до 5 години. При положение, че срокът на ПАМ не е законоустановен, респ. може да бъде различен при нормирана само горна граница, административният орган е длъжен да обоснове защо е избрал избрания от него срок за налагане на ПАМ. В случая обаче такава обосновка се съдържа частично, както в оспорената заповед, така и в документите, предхождащи нейното издаване. Относими в тази връзка са фактическите основания по налагането на ПАМ. Същите са подробно анализирани в обжалваното решение. Касаторът при извършеният от него опит незаконно да изведе от страната шестима марокански граждани и е използвал автомобил, като целта му била да помогне на лицата да отидат в чужбина. Предвид на това наложеният му максимален срок на ПАМ не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност в светлината на Директива 2008/115/ЕО. Поради това касационната инстанция намира за правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че условията за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на жалбоподателя са изпълнени изцяло. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, защото първостепенният съд точно е установил релевантните по делото факти, формирал е въз основа на тях обосновани правни изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,