Решение № 12809 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16732/2009 г.

Решение № 12809 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16732/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Гергина Колева Стоева, Милан Христов Станков и Димитър Христов Станков, чрез процесуален представител адв. Ташев, против решение № 1771/27.10.2009 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 2018/2008 г., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", относно имоти № 418 и № 4237. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба, като се отмени заповедта на областния управител в оспорената й част и имот № 418 да запази очертанията си съобразно предходния кадастрален план. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Здравка Тодорова Георгиева и Георги Тодоров Георгиев, чрез процесуален представител адв. Ставрев, представят писмен отговор по касационната жалба, в който развиват подробни съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, постановено след преценка на доказателствения материал по делото, включително и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. След установяване на фактическата обстановка съдът е направил правни изводи, съответстващи с материалния закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Правилно е приел, че частта от 157 кв. м, представляваща разликата над 0.6 дка следва да бъде придадена към съседния имот № 4237. Неоснователни са доводите, че с отнемането от площта му касатора няма достъп до имота. Неоснователно е и оплакването, че в отнетата част попада трайно съоръжение - дворна чешма с отклонение до захранващ водопровод. Правилно съдът е приел, че същото не попада в обхвата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на настоящите касатори против заповедта на областния управител на Варненска област за одобряване на ПНИ за селищно образувание в м. "Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата", в частта по отношение обособяването на част от имот № 418, който е предоставен за ползване на наследодателя им Христо Станков Георгиев, в новообразуван имот № 4237 и вписването му към плана на наследниците на бившия собственик. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателите се легитимират като собственици на 600 кв. м ид. части от имот, целият с площ от 757 кв. м, в м. "Дилбер чешма", придобит от техния наследодател Христо Станков Георгиев по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За посочения имот с ПНИ е отреден имот № 418, вписан в регистъра на Христо Станков Георгиев с площ от 600 кв. м. Разликата до размера на действително ползвания имот, предоставен за ползване, е отредена в нов имот № 4237 с площ от 1842 кв. м, записани на наследниците на Георги Тодоров Ганев, които се легитимират като собственици с решение на ПК по земеделска реституция. Вещото лице е установило, че в процесния имот № 418 има изградена масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 52 кв. м, която се намира на 10 м. отстояние от границата с имот № 4237. В частта от имот № 418 по КП от 1989 г., включена с ПНИ в имот № 4237, попадат единствения водоизточник в имота - дворна чешма с отклонение до захранващ водопровод. При тези данни от правна страна съдът е приел, че са налице всички основания за обособяване и отреждане на имот № 4237 с площ от 1842 кв. м, за бившите собственици, тъй като са налице елементите от фактическите състави на нормите на чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ. Налице е разлика над 600 кв. м от имота, върху който правото на ползване е трансформирано в право на собственост, границата между имотите е съобразена със съществуващата сграда в ползувателския имот, осигурен е трасиран достъп до път от западната страна на имота. За ползувателя е отреден имот от 600 кв. м, съответстващ на правата му. По тези съображения жалбата е отхвърлена, като е прието че ПНИ и заповедта, с която същият е одобрен не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е правилно. В жалбата са развити доводи, че ПНИ в оспорената му част не отговаря на общото изискване за правилно устройство на територията и по специално на изискването на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, според който местоположението на всеки новообразуван имот следва да е съобразено със съществуващите в него сгради и съоръжения. Сочи се, че с отнемането на част от предоставения за ползване имот, същият става неудобен за ползване по предвиденото съобразно устройствените правила предназначение. Освен това, съдът не се е съобразил с нормата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, който законов текст изрично предвиждал невъзможност за реална реституция на земи, заети със "съоръжения" - строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Наличието на такива е пречка за образуване на нов имот, което не е съобразено от съда. Съоръженията, които обслужват имота, в случая водопроводното отклонение, следва да останат в него, тъй като това в най-пълна степен отговаря на изискването за правилно устройство на територията. Несъстоятелни са наведените твърдения за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Вярно е, че съгласно чл. 28, ал. 6, изр. първо на правоимащите по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Посочената разпоредба обаче не следва да се тълкува изолирано, а във връзка с ал. 7, която допуска разликата над максимално допустимите размери по § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ до фактически ползваната земя да се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м, а само ако от разликите не може да се обособи нов имот, тогава те да остават в имота, определен за ползвателя. Възраженията на касаторите са, че при проектирането на нов имот № 4237 е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 6, изр. първо от ППЗСПЗЗ, тъй като местоположението на имот № 418 не е съобразено със съществуващите в него съоръжения. Вещото лице е посочило, че в отредената за бившия собственик по реституция част от имота на жалбоподателите, включена съгласно ПНИ в имот № 4237, се намира дворна чешма с отклонение до захранващ водопровод. При преценката дали е допуснато твърдяното нарушение следва да се съобразят две обстоятелства, а именно, че касаторите са наследници на правоимащо лице по § 4а от ЗСПЗЗ, т. е. правата им са ограничени до площ от 600 кв. м, и че в случая няма техническа възможност тази площ да остане едновременно непроменена и да бъдат включени в границите всички подобрения в имота. Проектирането на имот № 418 е съобразено с основното застрояване - масивна жилищна сграда, която видно от скицата към техническата експертиза се намира в източната част на имота. Претенциите на касаторите да се придаде допълнителна площ към имота, за да бъде включено и посоченото съоръжение, не са съобразени с нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, защитаваща правата на бившите собственици. Това съоръжение ще следва да бъде оценявано и заплатено по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Обстоятелството, че е извън предоставените 600 кв. м, не е основание да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Отделен е въпросът, че изградената чешма няма характер на постройка или съоръжение по смисъла на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, за да бъде съобразена при проектирането на новообразуваните имоти с оглед изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Изводите на административния съд в тази насока за обосновани и законосъобразни. По изложените съображения обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,