Решение № 1906 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10606/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община-район Витоша против решение 10608/03.07.2024г., постановено по адм. д. 8699/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед ВО-4/22.08.2023г на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район. След дадени от настоящата инстанция указания, е постъпило заявление от процесуалния представител на подателя на касационната жалба и на Столична община, че подържа жалбата и от името на Столична община. Касационните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител, твърдят, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Считат, че съдът е сезиран от лица без правен интерес. Изтъкват, че съдът не се е произнесъл по установяване на релевантния факт представлява ли процесният обект блато. Посочват, че административният съд неправилно е тълкувал нормата на чл.155 от Закона за водите. По подробно изложени правни съображения искат обезсилване, респективно отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират разноски. Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен,чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за основателна. Претендира разноски. Ответниците А. П. А., С. И. С., И. Д., С. Г. П., З. Й. П., Д. П. А., П. М. Т., Т. Л. С. и П. Й. П., чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна. Ответникът АММАР ГРУП ООД гр.София чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като недопустима и неоснователна. Претендира разноски. Ответниците О. Г. Т., Т. Е. М., М. Е. М., чрез процесуален представител, оспорват касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът ПЕМ ИНВЕСТ БОЯНА ЕООД не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, подадена първоначално от името на Столична община-район Витоша е била нередовна. Административен съд-София-град неправилно е конституирал район Витоша като страна. Определението, с което това е сторено, е определение по хода на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване, но подлежи на контрол като съдопроизводствено действие, извършено в хода на разглеждане на делото, в което е постановено обжалваното решение. Макар район Витоша да е конституиран като страна в съдебното производство пред първата инстанция и по отношение на него да е постановено решение, това не променя обстоятелството, че районът не е самостоятелен правен субект /физическо или юридическо лице/ и като такъв не може да осъществява съдопроизводствени действия, нито да бъде адресат на такива. Освен това район Витоша на Столична община не е и самостоятелен носител на права, свободи и законни интереси по смисъла на чл.15 АПК вр. §1, т.1 и т.2 ДР АПК, различни от тези на Столична община. Това обстоятелство не се променя от факта, че на района са възложени отделни правомощия по управление на общински имот. Титуляр на засегнатото от заповедта в случая вещно право е Столична община и само тя е следвало да участва в първоинстанционното производство. Съответно само тя има право да подаде касационна жалба срещу решението. Отчитайки горното, настоящият състав е дал указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба по отношение нейния подател, в съответствие с Тълкувателно решение 1 от 21.01.2022г. по тълк.д. 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия. След подадените уточнения следва да се приеме, че надлежен касационен жалбоподател е Столична община, която е конституирана в първоинстанционното производство и е правосубектна по смисъла на §1, т.2 ДР АПК вр. чл.15 АПК. Процесуалният представител, подписал касационната жалба е надлежно упълномощен от кмета на Столична община и след упълномощаването изрично е заявил, че подържа касационната жалба от името на общината. Съгласно чл.158, ал.4 АПК вр. чл. 228 АПК поправената касационна жалба се счита за редовна от деня на нейното подаване и следва да бъде разгледана по същество. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед ВО-4/22.08.2023г на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район, с която са установени граници на воден обект Боянско блато, м. Гърдова глава, район Витоша, Столична община. Административното производство е започнало по искане на Главния архитект на София от 13.06.2022г., съгласно решение на ОЕСУТ за приемане на Хидроложки изследвания и хидравлични изчисления за определяне границите на воден обект, намиращ се в ПИ 68134.1935.2510 м. Гърдова глава, район Витоша. /л. 257 и сл/. Производството е проведено по реда на чл. 21-64 АПК. В съдебното производство са изслушани основно и допълнително заключения на комплексна СТЕ, кредитирани от съда. Въз основа на тях е установено, че в имот 68134.1935.2510 по КККР на София, м. Гърдова глава, район Витоша който е част от имот 68134.1935.2553 съгласно разработения хидроложки доклад са налице естествени водни обеми. Съгласно предвижданията на действащия Общ устройствен план на Столична община (ОУП на СО) от 2009 г., имот с идентификатор 68134.1935.2553 попада в жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни, специфични изисквания (Жм2). Имот с ид. 68134.1935.2553, според данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти, представлява урбанизирана територия с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване. Имот с ид. 68134.1935.2546, според данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти, представлява урбанизирана територия с начин на трайно ползване - Ниско застрояване. В имот 68134.1935.2546, съгласно разработения хидроложки доклад, в който са определени контура на Боянското блато при 1% обезпеченост, са налице естествени водни обеми. Към момента на огледа не се установява наличието на вода в площта на имота, но е видимо, че е развита блатна растителност. При така установените фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че е допустимо сезиран от лица с правен интерес, обоснован от вещните им права върху засегнатия от заповедта недвижим имот. По същество съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма и при спазване на административно-производствените правила, а доводите, че не е налице воден обект, който да е публична държавна собственост, имат отношение към материалната законосъобразност на акта. Именно в тази връзка и поради обстоятелството, че не се касае за воден обект държавна собственост по смисъла на чл.11, т.2 ЗВ, съдът е счел заповедта за незаконосъобразна и я е отменил. Решението е недопустимо в частта, в която е постановено по отношение на Столична община-район Витоша по изложените по-горе съображения. При подадена от която и да е от страните касационна жалба, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на съдебното решение, съгласно чл.218, ал.2 АПК. Мнозинството от състава приема, че оспореният акт има характеристиките на индивидуален административен такъв, поради което правилно производството е проведено по реда за оспорване на индивидуален административен акт, съответно решението на АССГ, постановено по този ред, е допустимо. Дори да се приеме, че актът е общ, това би добавило само още едно основание за отмяната му и няма да промени резултата от съдебния спор. Поради това докладчикът не обосновава особено мнение. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства и въз основа на тях е постановил съобразено с материалния закон и обосновано решение. Решението е постановено по допустимо оспорване на лица с правен интерес. Видно от представените по делото документи, оспорващите в първоинстанционното производство се легитимират като носители на вещни права върху имоти, попадащи в обхвата на описания в заповедта обект. Изложените в заповедта съображения за липса на засегнати от нея субективни права не почиват на закона и съдът е изложил подробни мотиви в тази връзка, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Въпросът дали един обект представлява воден обект по смисъла на Закона за водите е правен, тъй като е свързан с даване на правна квалификация. Действително първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да даде правна квалификация на установените от него факти, че в процесния имот са налице естествени водни обеми. Този пропуск в случая не съставлява съществено процесуално нарушение. Няма пречка касационната инстанция да даде правна квалификация на установените в процеса факти от първоинстанционния съд. Наличието на естествен воден обем, независимо от начина на неговото формиране, е достатъчно, за да се приеме, че е налице воден обект по смисъла на § 1, т. 34 от Закона за водите. Никоя от страните в процеса не твърди обаче, нито са представени съответни доказателства, че обектът е държавна собственост, още по-малко публична държавна собственост. Няма и императивна правна норма, въз основа на която и при установените по делото факти административният съд да приеме, че се касае за воден обект публична държавна собственост. При това положение правилно АССГ е приложил чл.155 вр. чл.11 от Закона за водите и е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон. В тази връзка са изложени и изцяло правилни съображения за принципната разлика между нищожност и материална незаконосъобразност на административен акт. Вярно е, че директорите на съответните басейнови дирекции имат множество правомощия по отношение на водните обекти в техните райони, но да определят границите на водни обекти те могат само ако съответните водни обекти са публична държавна собственост. Неоснователни са касационните доводи, че поради липса на изрично уредени правомощия на други органи за установяване границите на водни обекти, това следва да се извършва именно от директорите на басейновите дирекции. От една страна, този извод противоречи на основния принцип в публичното право, че административните органи могат да действат само в кръга на предоставените им правомощия. От друга страна, разпределянето на компетентност при липса на изрична норма в специален закон следва от чл.23 АПК. Директорите на басейнови дирекции не са сред органите, посочени в този текст. На трето място, няма пречка директорите на басейнови дирекции да осъществяват всички останали свои изрични правомощия по Закона за водите по отношение на всички водни обекти. Спорът обаче не е относно всички тези останали изрични правомощия, а само относно приложението на чл.155, ал.1 т.1 ЗВ, на който текст се е позовал административният орган при издаване на оспорената заповед. Правилен е изводът на съда, че хипотезата на тази правна норма не е налице, поради което заповедта е незаконосъобразна. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, в допустимата му част, е правилно. Не са допуснати нарушения, които да обосновават отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски. Тъй като касационното производство обаче се е развило по негово искане, той следва да понесе отговорността за разноските, сторени от ответниците, за които съдебното решение е благоприятно. Такива са доказани само от Аммар груп ООД в размер на 1000 лв за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,