Решение № 5097 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14521/2010 г.

Решение № 5097 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14521/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Детелина Христова Велева - лично и като пълномощник на Полина Велева Екснер от гр. София, срещу решение № 107 от 28.09.2010 г., постановено по адм. дело № 191 от 2010 г. на Административния съд - гр. Видин. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - областният управител на Видинска област, прави искане за оставяне на обжалваното решение в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания - предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение е била отхвърлено оспорването на Детелина Христова Велева и Полина Велева Екснер срещу заповед № РД-09/220 от 14.06.2010 г. на областния управител на област Видин, с която е постановен отказ за доплащане на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да постанови посочения резултат, административният съд е приел, че на основание чл. 1 и 2 от ЗПГРРЛ репресираните лица и техните наследници имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като предпоставките за уважаване на искането за обезщетение са кумулативно дадени. Посочено е, че в чл. 1 от ЗПГРРЛ е обявена реабилитация за лица, незаконно репресирани, като подробно в 14 точки били изброени фактите, представляващи основание за обезщетяване. Съдът е приел, че след като твърдяното от жалбоподателите "лишаване от права" не попада в посочения текст, то законосъобразно областният управител е отказал изплащане на обезщетение. Допълнително са развити съображения, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди имали само репресираните лица, докато техните наследници могли да получат предвидените обезщетения само за имуществени, но не и за неимуществени вреди. Така постановеното решение е законосъобразно. Съдът е установил действителната фактическата обстановка по спора и е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото и материалния закон. От материалите по делото е видно, че касаторите са били обезщетени за незаконна репресия спрямо наследодателя им Христо Савов Велев, изразяваща се незаконно осъждане от Врачанския народен съд по наказателно дело № 93 от 1945 г. С тази присъда Велев е бил осъден на лишаване от свобода за периода от 21.03.1945 до 26.09.1946 г. и "лишаване от права" по отменения НЗ. Законосъобразни са изводите на съда, че твърдяното от жалбоподателките "лишаване от права" не попада сред изчерпателно изброените хипотези на чл. 2 ЗПГРРЛ, за които се предвижда еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Законодателят е предвидил обезщетение само за едно такова лишаване, а именно за лишените от "право на пенсия". Като е приел данните по делото по този начин и е отхвърлил жалбата, Административният съд - Видин, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,