Решение № 10757 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2019 г.

Решение № 10757 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационната жалба на Национален осигурителен институт подадена чрез юриск. Лазарова срещу Решение № 1489 от 16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 433/2019 година по описа на Административен съд В.. Решението се обжалва в частта, с която е уважен частично предявеният от Г. А. иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева и за имуществени вреди в размер на 2 748.86 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска - 14.02.2019 г. Иска се отмяната му в тази част, като се постанови решение по съществото на спора, с което предявеният от Александров иск се отхвърли изцяло. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, сочи -необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуаните правила. Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за да бъде реалзирана следва да се докажат посочените от закона условия в тяхната съвкупност, което в случая не е налице. Наличието на отменен административен акт, според касатора не е достатъчно за да се реалзира отговорността по ЗОДОВ. В конкретния случай съдът неправилно е приел наличието на пряка и непосредствена връзка между отменения акт и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Не е установено наличие на влошаване на здравословното състояние на ищеца, доказано чрез назначаване на съдебно-медицинска експертиза. Не е безпорно доказано, че твърдените като преживени стрес, обида, унижение са претърпени от постановения отказ. Съдът не се е съобразил с Постановление № 4/1968 г., което определя начина по който следва да се определят неимуществените вреди и е постановил неправилно решение. Ответникът - Г. А., не се представлява в съдебно заседание, но в писмена молба, подадена чрез адв. Станев оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. се е развило по предявения от Г. А. иск против Националния осигурителен институт - С. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди в периода 12.05.2016 г. до 21.12.2018 г., произтичащи от отменено със съдебно решение разпореждане №[ЕГН] от 18.11.2016 г., с което му е отказано да му бъде отпусната пенсия по чл. 69 б от КСО, поради липса на необходимите 15 години осигурителен стажа от втора категория, като не са зачетени 2 г. 14 м и 04 дни осигурителен стаж ог първа категория. Решението на Административен съд - В. постановено по адм. д. № 864/2017 г. с което е отменено разпореждането на НОИ е потвърдено от ВАС с решение по адм. д. № 11111/2017 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 1 000 лв. и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 5 000 лв., като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на действие на отмененото разпореждане на НОИ, ищецът е претърпял неимуществени вреди, бил е подтиснат, в тежко емоционално състояние именно поради постановения отказ да му бъде отпусната пенсия, като е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД). По отношение на иска за имуществени вреди е приел, че за периода от 12.05.2016 г. до 21.12.2018 г. вредата е в размер на 2 748. 86 лв. За изясняване на делото е назначена и съдебно счетоводна експертиза, която е приета без оспорване от страните по делото. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена, както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за който е доказателствената тежест по АПК, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди и основателност на иска за имуществени вреди. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. В мотивите си, съдът конкретно е посочил е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства, както и свидетелсксите показанния кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение каквото основание за отмяна се поддържа от касатора. В съответствие с установената по делото фактическа обстановка правилно е приета частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на НОИ, че ищецът не е доказал, че претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отмененото разпореждане за отказ да му бъде отпусната пенсия при услвията на чл. 69 б от КСО. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на последиците от отменения от съда отказ. Искът се основава на преживян стрес и притеснения, които са пряка и непосредствена последица от отменения акт, установяващ невъзможност да получава очакваната пенсия. Негативните преживявания, следствие от отменения административен акт надлежно установен по делото ( неоспорван факт от страните), основават правилността на извода, че подлежат на обезщетяване. С оглед характеристиката на акта и въздействието му върху психическото състояние на ищеца при установената по делото фактическа обстановка съдът е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Разпитаните по делото свидетели С. Л. и Ю. А. установяват посочените от ищеца неблагоприятни последици върху физическото и психическото му здраве и както се посочи правилно са били ценениш техните показания от съда. Многократно в съдебната си практика, съдилищатата са посочвали че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение. Настоящата инстанция счита, че съдът в случая е определил обезщетението в разумен размер от 1000 лева, който отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендираните имуществени вреди действително са настъпили, като по отношение на размера им, съдът е съобразил и със заключението на назначената ССЕ. Безпорно е, че в КСО липсва законова разпоредба при която административния орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотезата като процесната. В случая се претендират вреди вследствие на забавено отпускане на пенсия, поради издаването на незаконосъобразен отказ, който е отменен с влязло в сила съдебно решение. Вследствие на този незаконосъобразен административен акт ищецът е получил пенсията си с 2. 5 г. закъснение, като е бил лишен от възможността да я ползва. В тази връзка се споделят мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на причинна връзка между претендираните вреди и отменения административен акт - отказ да се отпусне пенсия по чл. 69 б от КСО, като съдът на основание чл. 221, ал. 2 изр. последно АПК препраща към тях. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда приема, че не са налице твърдяните касационни основания и решението, като правилно и законсъобразно, следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение