Решение № 1261 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4843/2007 г.

Решение № 1261 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4843/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Иванка Ангелова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР от ГПК, обн. ДВ бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на П. к. "С", гр. С., чрез председателя Х. С. срещу решение на Хасковски окръжен съд, постановено на 28.05.2007 г. по гр.д. № 511/2006 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" от ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и се постанови ново, с което да се уважи предявения иск. Ответникът по касация ЕТ "С", гр. С. оспорва жалбата. Депозира подробни писмени бележки. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск по чл. 108 от ЗС. С обжалваното решение, постановено на 28.05.2007 г. по гр.д. № 511/2006 г. Хасковският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд, като е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от П. к. "С" иск по чл. 108 от ЗС против ЕТ "С", за предаване владението върху собствения на кооперацията недвижим имот, индивидуализиран по действащия план на С. от 1993 г., изменен 2004 г. като УПИ *Х кв.105, с площ 740 кв.м. Със същото решение е оставено в сила решението в частта, с която е отхвърлен иска за предаване владението на построените в имота сгради - склад с площ 200 кв.м., склад с площ 36 кв.м. и склад с площ 20 кв.м. След последователно проследяване и анализ на различните форми на кооперативни организации от времето на тяхното създаване към момента на одържавяване на имуществото и влизане в сила на ЗК е прието, че ищецът в лицето на ПК"С" е различен правен субект от РКС"И". Установено е, че РПК С. е вписана и регистрирана с решение от 11.09.1945 г. по д. № 3/45 г., като впоследствие с решение от 6.07.1993 г.е допусната промяна в наименованието на ПК"С". Докато РКС"И" е регистрирана под № 578 на 4.12.1945 г. Прието е, че въпреки извършените вливания в РПК С. на дейностите на потребителните кооперации на селата Момково, Миладиново, Л., Студена, С., Капитан А. и Р. могила към дейността на ГПК "Н" С., считано от 1.01.1973 г. и на РКС "И", С., в който са се влели Районна кооперация на бубохранилище"К" С., П. фабрика"С" ООД Л., Районна бубовъдна к. "М" Л. и Т. к. "Т" С., става въпрос за различни правни субекти. Липсата на правоприемство е достатъчна предпоставка да за се приеме неоснователност и недоказаност на иска. Ищецът не е възстановена к. по смисъла на закона, а само преименувана от РПК С. на ПК"С" и не е правоприемник на РКС"И". Не се установява идентичност на субекта от когото е извършено одържавяването и субекта, който претендира собственически права върху процесното имущество. Освен това е прието, че одържавеното от РКС"И" имущество, претендирано от ищеца, не се установява да е било собственост на ищцовата кооперация. Решение на въззивния съд е правилно. За да достигне до извода, че ищцовата к. не е правоприемник на РКС"И", който е основният спорен между страните въпрос, съдът е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, като правилно е преценил доказателственото им значение и правните последици от установените поделото факти. Фактическите констатации на съда са логични и обосновани. Изложените съображения за всички имащи значение по въпроса за твърдяното правоприемство факти са анализирани в тяхната последователност, подробно мотивирани и не съдържат сочената в касационната жалба необоснованост. правилно в тази връзка въззивният съд е отрекъл доказателственото значение на представеното удостоверение изх. № 39-00-60/25.06.93 г., с което председателят на ОКС, Х. е удостоверил, че дейността на държавните кооперативни предприятия е върната отново на кооперативните организации, селски и градски потребителни кооперации в С., учредители на РКС "И" С., вписана 1945 г., както и че учредителите на нововъзникналата РПК С. на проведеното на 25.01.1973 г. Общо събрание са били селските и градски потребителни кооперации, участвали в РКС И., откъдето правоприемник на активите и пасивите на прекратената организация ставал РПК С., преименуван на ПК "С". Само при надлежното представяне на описаните в удостоверението протокол от Общо събрание на селските и градски потребителни кооперации от 25.01.1973 г. и цитираните ПМС № 35 от 17.02.1959 г. и ПМС № 66 от 31.12.1966 г. съдът би изградил собствени изводи по повод твърдяното правоприемство. Некоректно в касационната жалба се поддържа, че искът по чл. 108 от ЗС е заявен късно, след отмяната на ЗК от 1991 г., какъвто извод въззивният съд не е излагал. Напротив, след правилно разчитане на заявеното в исковата молба съдът е изследвал дали са налице предпоставките на заявеното "екс леге" възстановяване на кооперативната собственост при условията на § 1 от ПР на ЗК от 1991 г./отм/. В тази насока правилно е изследван именно въпросът за твърдяното от ищеца правоприемство, тъй като процесният имот е принадлежал на Районна к. на бубохранилище "К" С., която е била влята в РКС "И" С., видно от обявление в ДВ на определение на съда от 20.04.1948 г. по гр.д. № 380/45 г. Видно от Списък № 4 към ПМС № 326/52 г. процесният имот /копринена фабрика/ е бил одържавен именно от РКС "И" С. Като е установил, че ищцовата к. не е правоприемник на РКС"И" С. и в този смисъл не е възстановена к. по смисъла на закона, само на това основание правилно въззивният съд е приел предявеният ревандикационен иск за неоснователен. Обстоятелството, че по друго дело на Хасковски окръжен съд, оставено в сила с решение на ВКС от 29.06.2004 г. по гр.д. № 356/2003 г., представено по настоящото дело, в мотивите било прието за установено, че ПК"С", гр. С. е правоприемник на РКС "И", е между други страни и за друг имот, поради което не е налице приложението на чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.) В заключение, касаторът не установява отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), поради което оплакванията за неправилност на въззивното решение, се явяват неоснователни. С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящото производство в размер на 500 лв., възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение,