Решение № 14558 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2011 г.

Решение № 14558 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 502/21.04.11 г. по адм. д. 2310/10 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт (РА) № 900668/13.08.09 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-257/16.10.09 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Екстази - груп 2001" ООД оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 502/21.04.11 г. по адм. д. 2310/10 г. по описа на Административен съд - Бургас е прогласен за нищожен РА № 900668/13.08.09 г., потвърден с решение № РД-10-257/16.10.09 г. на ДД "ОУИ". Съдът е изложил изключително подробни съображения относно правното значение на издаден АПВ № 14700/14.11.06 г. по отношение възможностите за извършване на ревизия на данъчните периоди и задължения, който са обхванати от този АПВ. АС-Бургас е приел, че при влязъл в сила АПВ същите данъчни периоди и задължения могат да бъдат обект на ревизия, която е възложена по реда на чл. 133 от ДОПК и от органа по чл. 134 от ДОПК, поради което РА, издаден след проведена ревизия, възложена по общия ред на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е нищожен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Действително по отношение на този въпрос е налице противоречива съдебна практика, която следва да бъде преодоляна при приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по - облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 134, ал. 4 ДОПК. В случаят ревизията е възложена от началник отдел "Контролна дейност" при дирекция "Контрол" на ТД на НАП - Бургас, който със ЗОКО е определил и компетентния да издаде РА орган. Налице е ненадлежно определяне на издателя на РА за процесния ревизиран период 01.09.06 г. - 30.09.06 г. за задължения по ЗДДС (отм.), което води и до материална некомпетентност на издателя на РА и съответно нищожност на РА. Обосновано АС-Бургас е приел, че от правно значение за правните характеристики на АПВ, правните последици, които поражда АПВ и неговия стабилитет са правните норми, действащи към датата на издаване на АПВ, а не на заповедта за възлагане на ревизия. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед правилата за определяне действието на правните норми във времето правните последици от издаването на АПВ следва да бъдат преценявани с оглед действащите към датата на издаването му правни норми, а не спрямо последващи изменения на закона, на които не е придадено изрично обратно действие. Изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г. ограничава правните последици на издадените след тази дата АПВ, но не променя правния характер на издадените преди това и влезли в сила АПВ. Този анализ следва да се извършва при преценката по какъв ред и от кой орган следва да се възлага извършване на ревизия на данъчни периоди и задължения, за които има издадени АПВ, а не да се установява компетентния орган в зависимост от това преди или след 19.12.07 г. е издадена ЗВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване с указанията на ВАС, дадени при първото разглеждане на спора пред касационната инстанция, не се е отразило върху правилността на крайния извод на АС-Бургас, поради което само на това основание не следва да бъде отменяно обжалваното решение. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 5000 лв., поради което с оглед направеното искане и липсата на възражение относно неговата прекомерност, ДД "ОУИ" следва да бъде осъдена да му ги заплати. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение