Решение № 9722 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6985/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение 12877 от 11.04.2025 г. по адм. д. 12921/2024г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Г. Б. М. от гр. София, против ревизионен акт /РА/ Р-22220223007214-091-001/13.08.2024, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с решение 1498 от 15.11.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София , и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 15 838,54 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Б. М., чрез адв. Р. Петкова от САК, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде изцяло отменен. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултското възнаграждение на ответника.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП София, оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си гл. юрк. Михайлова, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 838,55 лева.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА Р-22220223007214-091-001/13.08.2024, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с решение 1498 от 15.11.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, с който на Г. Б. М. е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "ВОРТЕН" ЕООД, както следва: за задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. и 2019 г. в размер на общо 100 478, 88 лева главници, ведно с лихви за забава в размер на общо 54 624, 54 лева; за задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчните периоди м. 06, м. 10, м. 11 и м. 12. 2019 г. в размер на общо 81 228, 47 лева, ведно с лихви за забава в размер на общо 43 381. 77 лева.

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 3-7 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. Г. Б. М. е съдружник и управител на дружеството "ДИАБАЗИ ГРУП" ООД (чийто правоприемник е "ВОРТЕН" ЕООД) през периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г.

1. "ДИАБАЗИ ГРУП" ООД, с правоприемник е "ВОРТЕН" ЕООД, въз основа на РА Р-22220222001280-091-001/14.02.2023 г., има установени и изискуеми публични данъчни задължения, както следва:

А) задължения за данък добавена стойност за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2019 г. - главница в размер на 223824, 43 лева и лихви към в размер на 141375, 50 лева;

Б) задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. - главница в размер на 120645, 20 лева и лихви в размер на 67368, 70 лева;

Посочените задължения за корпоративен данък са формирани в резултат на установени неотчетени продажби от недвижими имоти, както и на непризнати разходи - отчетени разходи без разходооправдателни документи. Задълженията за ДДС се формират от допълнително начислен ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС върху размера на недекларирани продажби на недвижими имоти - апартаменти, гаражи и ателиета, които са в сгради А и Б, намиращи се в гр. София, [улица].

1. От данните на движението по разплащателни сметки в "КЕЙ БИ СИ БАНКБЪЛГАРИЯ" ЕАД, "БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД, "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, "ОБЩИНСКА БАНКА" АД, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД с титуляр Г. Б. М., се установява, че са извършвани транзакции, както следва: от сметка на "ДИАБАЗИ ГРУП" ООД към сметка на Г. Б. М. в "ОБЩИНСКА БАНКА" АД на 01.07.2019 г. - 50 000, 00 лева с основание възстановяване на средства и от сметки на "ДИАБАЗИ ГРУП" ООД към сметка на ЕТ "Г. - Г. М." в "ОБЩИНСКА БАНКА" АД за 2017 г. - 84 530, 00 лв. с основание захранване на сметка и през 2019 г. - 14 000, 00 лева за СМР.

Наред с това за процесния период Г. Б. М. е упълномощил съпругата си И. М. М. да се разпорежда от негово име със средствата по сметките на "ДИАБАЗИ ГРУП" ООД. Не се спори между страните, че от банковите извлечения на сметките на дружеството се установява, че съпругата му е теглила суми в брой на каса от сметките на дружеството, като през 2017 г. е изтеглила 456 290, 00 лева, през 2018 г. - 275 240, 00 лева и 2019 г. - 77 400, 00 лева. От ревизираното лице Г. Б. М. са изтеглени през 2017 г. - 15 000, 00 лева, през 2018 г. - 2 000, 00 лева и 2019 г. - 30 000, 00 лева. За изтеглените парични средства чрез съпругата му И. М. М. от банковите сметки на търговското дружество липсват доказателства, че тези парични суми са послужили за извършване дейността на дружеството, не се и релевира такова твърдение.

1. От служебна бележка изх. С230023-181-0093452/18.10.2023 г.от ТД на НАП София, дирекция "Събиране", отдел "Публични вземания", "ВОРТЕН" ЕООД, се удостоверява лицето няма налични авоари по банкови сметки и не притежава имущество, с което да се обезпечат вземанията на дружеството и дългът е необезпечен. Същият е категоризиран като несъбираем. По тези обстоятелства не спори между страните.

При така установените факти АССГ е приел, че не е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото не се установява един от елементите на фактическия състав на нормата, а именно не се установява, че задълженията на "Волтрен" не могат да бъдат събрани следствието на обстоятелството, че в ГДД и СД по ЗДДС управителят на дружеството съответно е укривал приходи, отчитал е необосновани разходи, не е декларирал задължения за ДДС.

Първоинстанционният съд е приел за доказани от приходната администрация елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е доказано наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на "ДИАБАЗИ ГРУП" ООД (чийто правоприемник е "ВОРТЕН" ЕООД), недобросъвестно извършване на теглене на някое от посочените действия в чл. 19, ал. 2 ДОПК от страна на управителя Г. Б. М. по пълномощие теглене в брой от сметките на дружеството от неговата съпруга на суми, чийто сбор надвишава размерът на установеното непогасено публично задължение на дружеството за главници и лихви. В резултат на посоченото действие имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Крайният извод е за наличие на основанията за ангажиране отговорността на Г. Б. М. изцяло за непогасените задължения на "ДИАБАЗИ ГРУП" ООД, чийто правоприемник е "ВОРТЕН" ЕООД, като в случая непогасените задължения са в размер по-малък от размерът на извършените недобросъвестни плащания.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба на Г. Б. М. са поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първата група оплаквания на касатора са липса на мотиви в съдебния акт (относно осъществяването на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК), Втората група оплаквания са за допуснато от първоинстанционния съд неправилно прилагане на материалния закон.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

По отношение на приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК решаващият съд е приел липсата на посочената законова хипотеза.

Относно приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

1. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

От доказателствата по делото се установява, че в процесните периоди, през които са възникнали задълженията на "ДИАБАЗИ ГРУП" ООД, чийто правоприемник е "ВОРТЕН" ЕООД, управител на търговеца е Г. Б. М.. Налице са непогасени задължения за данъци на това дружество този факт е установен по делото, а релевираните твърдения в обратния смисъл от касатора са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира за правилно приетото от АССГ, че е извършено недобросъвестно теглене на суми от страна на управителя и това е извършеното по пълномощие, а именно - теглене в брой от сметките на дружеството от неговата съпруга на суми, чийто сбор надвишава размерът на установеното непогасено публично задължение на дружеството за главници и лихви. В резултат на посоченото действие имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски

Твърденията за липса на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността за събиране на задълженията на ДИАБАЗИ ГРУП" ООД, чийто правоприемник е "ВОРТЕН" ЕООД, са неоснователни. Тълкуването на нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК обуславя извод, че отговорността на задълженото лице възниква, когато то извърши недобросъвестно някое от действията посочени в т. 1 или т. 2 и в резултат на тези действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Нормата не въвежда изискване да бъде изследвано какво имущество има задълженото лице към момента на извършване на действието, а само да се установи, че в резултат на това действие се стига до намаляване на имуществото на предприето, което в случая безспорно е установено.

При наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани от дружеството, а в същото време управителят Г. Б. М. е извършил отклоняване на средства от дружеството, е логично да се приеме, че съществува връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на лицето по чл. 14, т. 1 ДОПК. От друга страна, твърденията на касатора, свързани с приложението на Семейния кодекс са напълно неотносими към настоящия правен спор.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно изводите на административния съд по отношение на другия елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството. Първоинстанционният съд е дал аргументиран отговор на всички доводи и възражения на задълженото лице по отношение на този елемент от фактическия състав на отговорността. Същите споделят напълно от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е твърдението на касатора за липса на мотиви в съдебния акт, както и нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страната.

По направено възражение за изтекла давност решаващият съд отново подробно се е произнесъл, като правилно е приложил закона, тълкувайки нормите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК, както по отношение на погасителния 5 годишен давностен срок (считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение), така и 10-годишен давностен срок (считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение). На основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК е обосновал правилния извод, че петгодишната давност за задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. и за ДДС за данъчните периоди м. 06, м. 10, м. 11 и м. 12. 2019 г. не е изтекла, тъй като е била прекъсната с издаването на РА срещу дружеството, с който тези задължения са установени на 14.02.2023 г.

Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на оспорения РА, вкл. в частта му за лихвите с оглед ТР 5/29.03.2021 г. по т. д. 7/2019 г. на ОСС на ВАС, и като е достигнал до същите правни изводи АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По присъдените разноски от първоинстанционния съд.

В касационната жалба се поддържа, че присъденото със съдебния акт юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 838,54 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 за възнагражденията за адвокатска работа е прекомерно завишено и не отговаря на правната и фактическата сложност на делото.

Възражението е основателно.

В случая в производството пред първоинстанционния съд по делото е проведено само едно единствено съдебно заседание на 11.03.2025 г., не е представена писмена защита, а процесуалният представител на ответника е направил кратко изявление в хода по същество. Предвид вида на правния спор и съществуващия материален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, настоящият съдебен състав приема, че присъденото със съдебния акт юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 838,54 лева е прекомерно завишено.

В тази връзка следва да бъде отменено оспореното решение, в частта му на присъдените в полза на НАП разноски по делото. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което се изменя решение 12877 от 11.04.2025 г. по адм. д. 12921/2024г. на Административен съд София-град, в частта му на присъдените в полза на НАП разноски по делото, като на НАП бъдат присъдени разноски в размер на 2 000 лева за юрисконсултско възнаграждение.

По разноските пред настоящата съдебна инстанция:

Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. От страна на процесуалния представител на директор на Дирекция ОДОП - гр. София е направено искане за присъждане на разноски в размер на 15 838,55 лева юрисконсултско възнаграждения за касационното производство.

Относно размера на юрисконсултското възнаграждение настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. Процесуалният представител на ответника претендира посочената сума на основание разпоредбите на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

1. От страна на процесуалния представител на касатора Г. Б. М. е направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

1. С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

1. В случая по делото действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват само с кратко изложение на становище в единственото по делото открито съдебно заседание на касационната инстанция, не е депозирана писмена защита, нито отговор на касационата жалба.

С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната страна по касация, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за настоящата инстанция

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение