Решение № 5721 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 774/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. К. Х. от гр. Сливен, чрез адв Д. Петров от АК - Сливен, против Решение 2180/27.11.2024 г., постановено по адм дело 365/2024 г., по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлен предявеният от него против министерство на здравеопазването иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. по реда на ЗОДОВ като неоснователен и недоказан. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло с произтичащите от това законни последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователвна. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Х. К. Х. против министерство на здравеопазването иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. по реда на ЗОДОВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че дейностите по осигуряване на лекарствени продукти за нуждите на хуманната мудицина се извършват от физически и юридически лица, като същите са задължени да информират своевременно за спиране предлагането или изтеглянето от пазара на доставяните от тях продукти. Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ не регламентира такива дейности да се извършват от министерство на здравеопазването, поради което не може да се приеме, че същото чрез свои служители е бездействало, като не е осигурило доставка на конкретно посочените от Х. Х. лекарствени продукти. Министерство на здравеопазването не притежава правомощия при провеждане на обществени поръчки за доставка на лекарствени продукти, както и да сключва договори с достовчиците им. Единствено Изпълнителна агенция по лекарствата е специализиран орган към министерство на здравеопазването с нормативно регламентирано участие с регистрационни и координиращи функции. По тези съображения Административен съд Сливен е поставновил обжалвания съдебен акт. Решението е правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение е обосновано. Настоящата инстанция споделя изложените в обстоятелствената част на обжалваното решение мотивия поради което не е необходимо да се преповтарят. Правилна е констатацията на Административния съд, че съгласно приложимата нормативна уредба дейностите по осигуряване на лекарствени продукти за нуждите на хуманната медицина се извършват от физически и юридически лица, како същите са задължени и да информират своевременно за спиране предлагането и изтагляне от пазара на доставяните от тях продукти. Законът не регламентира такива дейности да се извършват от министерство на здравеопазването, поради което и не може да се приеме, че същото, чрез свои служители е бездействмало, како не е осигурило доставка на конкретно посочените от Х. Х. лекарствени препарати. По тази причина в конкретния случай не е установено и доказано бездействие от страна на ответника при и по повод извършвана от него административна дейност, поради което и не е налице първата изискуема от разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставкя от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника. По изложените съображения оспореното решение като законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на министерство на здравеопазването следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200.00 лева С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение