Решение № 4321 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2011 г.

ВАСV отделение26.03.2012 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1257 от 18.03.2011 г. по адм. дело № 660/2011 г. на Административен съд - София град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4321 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Драгослав Генчев Дойчинов против решение № 1257 от 18.03.2011 г. по адм. дело № 660/2011 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против решение изх. № 94-ДД-263/14.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за отказ да се предостави информация по заявление вх. № 94-ДД-263/29.12.2010 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за отказ да се предостави исканата информация. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказът на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, съгласно заявление вх. № 94-ДД-263/29.12.2010 г., е постановен в съответствие със закона - от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, обективиран в решение изх. № 94 - ДД-263/14.01.2011 г. да предостави по заявлението на Дойчинов с вх. № 94-ДД-263/29.12.2010 г. информация, като му предостави: списък с преписките в Агенцията за социално подпомагане и материалите по всяка една от тях (вид на документа, дата, брой страници, входящ, изходящ номер или друга идентифицираща документа информация, отнасящи се до случая с малолетната дъщеря на заявителя Габриела Драгославова Дойчинова, е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Изброените в заявлението документи съдържат лична информация за малолетната дъщеря на жалбоподателя, т. е. исканите сведения не са с обществен, а с частен характер. Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - София град постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Действително разпоредбата на чл. 11а от Закона за закрила на детето засяга информация за дете, която се предоставя на трети лица, но в случая това не променя извода на съдебния състав, тъй като, както вече се посочи, обстоятелството, че исканата информация не е с обществен характер изключва приложението на ЗДОИ и съответно съгласието или несъгласието на засегнатите лица да се предостави достъп по реда на последния закон е ирелевантно. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1