Решение № 11959 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2009 г.

Решение № 11959 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на "АНБОКА" ООД, чрез законния си представител А. Русинов, срещу Решение № 6/11.03.2009 г., постановено по адм. д. № 494/08 г., по описа на Административен съд гр. София (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 424/07.02.2003 г., издаден от Славчо Георгиев Стоименов, главен данъчен инспектор в ДП "Средец", ТДД - София град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че без да изложи доводи АС не е кредитирал приетия по делото, без оспорване от ответната страна ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е допуснал до разпит, поискания от него свидетел - актосъставител на посочения ДРА и необосновано впоследствие в мотивите си е приел, че не е доказан факта на съществуването на същия. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответника по жалбата Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кадирова моли съда да остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ДРА № 424/07.02.2003 г., издаден от Славчо Георгиев Стоименов, главен данъчен инспектор в ДП "Средец", ТДД - София град, с искане да бъде обявена неговата нищожност в частта, в която на "АНБОКА" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 361 177,00 лв. за данъчен период 01.02.-28.02.2001 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че ДРА № 424/07.02.2003 г. е бил оспорен по административен ред, но решаващия административен орган не се е произнесъл в законоустановения срок. Решението на Софийски градски съд, с което жалбата срещу ДРА № 424/07.02.2003 г. досежно неговата незаконосъобразност е била отхвърлена е обезсилено, поради което не съществува пречка да бъде претендирано обявяване на нищожността на същия. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 149. ал. 5 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Основният довод на жалбоподателя за наличие на влязъл в сила ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г. за данъчен период 01.02.-28.02.2001 г., съдът е приел за недоказан, тъй като с такъв номер е издаван единствено АВДР от 19.03.2001 г. Приел е за установено, че от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, за данъчен период 01.02.-28.02.2001 г. на "АНБОКА" ООД е издаден ДРА № 279/03.08.2001 г., с който са определени задължения по ЗДДС (отм.). Този ДРА е отменен и е указано извършване на нова ревизия, която е приключила с издаването на оспорения ДРА № 424/07.02.2003 г., с който се определят задължения по ЗДДС за същия период, поради което не е налице повторно определяне на задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт, тъй като ДРА № 279/03.08.2001 г. е отменен по реда на чл. 120, ал. З от ДПК. Представянето на хартиен носител на ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г., съдът е приел, че не удостоверява по безспорен начин съществуването на същия, предвид твърдяния от ответната страна отрицателен факт, за неговото съществуване в данъчното досие на жалбоподателя. На следващо място съдът се позовава на твърденията в жалба на "АНБОКА" ООД срещу ДРА № 279/03.08.2001 г., от които се установява съществуването на акт за възлагане на данъчна ревизия с № ДП 01-1911/19.03.2001 г., но не се твърди за наличие на ДРА с № ДП 01-1911/27.03.2001 г., който е следвало да му бъде известен, като издаден по рано от обжалвания ДРА № 279/03.08.2001 г. ДРА с № ДП 01-1911/27.03.2001 г. не се споменава от жалбоподателя и в подадената от него жалба срещу ДРА № 424/07.02.2003 г. Решението е неправилно. Не се оспорва обстоятелството, че с влязъл в сила ДРА № 424/07.02.2003 г., издаден от Славчо Георгиев Стоименов, главен данъчен инспектор в ДП "Средец", ТДД - София град, е отказано право на данъчен кредит в размер на 361 177, 00 лв. за данъчен период 01.02. - 28.02.2001 г. и именно в тази част е жалбата на касатора пред първоинстанционния съд с искане за обявяване неговата нищожност. Основанието за направеното искане касаторът извежда от наличието на влязъл в сила ДРА с № ДП 01-01911/27.03.2001 г., с който са му определени данъчни задължения за същия данъчен период. С жалбата пред АС касаторът е представил заверено копие на ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г. издаден от Людмила Кирилова Стойнева, който е издаден въз основа на АВДР № ДП 01-01911/19.03.2001 г. В първото по делото съдебно заседание проведено на 11.04.2008 г. съдът е приел доказателствата представени от жалбоподателя и е дал възможност на процесуалния представител на ответника по жалбата да се запознае с тях и вземе становище, най-късно до датата на следващото съдебно заседание. В следващото съдебно заседание оспорване на приетото заверено копие на посочения ДРА не е направено от ответника по жалбата. Не се оспорва обстоятелството, че е издаден АВДР № ДП 01-01911/19.03.2001 г., с който на касатора е възложено извършване на данъчна ревизия от Мая Аспарухова Жотева, Теменужка Асенова Димитрова, като за резултатите от ревизията да бъде издаден ДРА от Людмила Кирилова Стойнева и в състав на екипа от ревизори Мая Аспарухова Жотева и Теменужка Асенова Димитрова. Именно от този състав на ревизори и актосъставител е издаден и подписан представения в заверено копие ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г. Действително от кореспонденцията между съда и данъчната администрация, както и от изявленията на процесуалния представител на ответника по жалбата се установява, че в данъчното досие на дружеството не се съдържа ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г., а под този номер е издаден и се съдържа само акт за възлагане на данъчна ревизия с № ДП 01-01911/19.03.2001 г. Съгласно разпоредбата на чл. 107 от ДПК (отм.) данъчен ревизионен акт се издава от данъчния орган, определен с акта за възлагане на данъчната ревизия и с него се определят, изменят и/или прихващат данъчните задължения, както и се възстановяват внесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и като такъв е официален документ по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ГПК (отм.), приложим по силата на § 2 от ПЗР на ГПК . Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК (отм.) заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание. Видно от данните по делото и въпреки дадената възможност на процесуалния представител на ответника по жалбата, пред първоинстанциония съд такова оспорване на представения ДРА с № ДП 01-01911/27.03.2001 г. не е направено по надлежния процесуален ред. Позоваването от съда на кореспонденция между него и данъчната администрация, както и изявления на процесуалния представител на ответника по жалбата, че в данъчното досие на дружеството не се съдържа ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г., при липса на надлежно оспорване на същия е неправилно. Официалният свидетелстващ документ какъвто е ДРА доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите са се осъществили така както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на документа е задължителна за съда, докато не бъде опровергана чрез доказване на неговата невярност. Страната на която се противопоставя документа може да оспори неговата истинност (неавтентичност или невярност), като разпределението на доказателствената тежест е във връзка с вида на документа. В случая, при надлежно оспорване от ответника по жалбата пред АС, съгласно чл. 155 от ГПК (отм.) съдът би разполагал с процесуалната възможност да извърши проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В тази насока следва да бъде отбелязано, че поради липса на открито производство по реда на чл. 154 от ГПК (отм.), съдът правилно не е допуснал поискания от касатора свидетел. При липса на направено оспорване и при предоставена такава възможност от съда, настоящият състав не споделя доводите на АС, че представеното заверено копие на ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г. на хартиен носител не установява по безспорен начин съществуването на същия. Както беше посочено по-горе материалната доказателствена сила на ДРА не може да бъде опровергана с изявление на данъчната администрация, че същият не се съдържа в данъчното досие на касатора. Неправилни и в противоречие с процесуалните разпоредби във връзка с доказателствената сила на официалните документи са и доводите на съда, че до момента на настоящото производство за искане за обявяване нищожността на процесния ДРА, касаторът не е твърдял наличие на ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г. Съгласно чл. 101 от ГПК (отм.), когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Както в производството пред АС, така и пред настоящата инстанция, такова искане от процесуалния представител на ответника не е направено, поради което и липсва процесуална възможност представения заверен от касатора пред първоинстанционния съд ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г. да бъде изключен от доказателствата по делото. Влезлият в сила административен акт се ползва със стабилитет и изменението му е допустимо като изключение в извънредни случаи, при наличие на изрично предвидените от закона условия. Влезлият в сила данъчен акт означава изчерпване възможността на данъчната администрация за ново пререшаване на разрешения материалноправен проблем така, както е установен в акта. Поради тази формална законна сила на влезлия в сила административен акт разпоредбата на чл. 115 от ДПК (отм.) допуска възможност за изменение на задълженията, определени с влязъл в сила данъчен акт, само при установяване на основанията, посочени в ал. 2 на същия текст. Като гаранция за законосъобразното възлагане на нова данъчна ревизия разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДПК (отм.) оправомощава единствено регионалния данъчен директор да издаде акта за възлагане, след като установи основанието за изменение на вече определените данъчни задължения. В случая не са установени основанията по чл. 115, ал. 2 от ДПК за изменение на влезлите в сила данъчни задължения на касатора за данъчен период 01.02.-28.02.2001 г. Не е налице една от кумулативно визираните в нормата на чл. 115, ал. 2, т. 1 ДПК предпоставки, а именно нови доказателства или обстоятелства, които да не са могли да бъдат известни на данъчния орган до влизане в сила на данъчния акт. След като това е така, то издадения нов ДРА, обхващащ същия период, за който има издаден вече друг ДРА, влязъл в законна сила се явява незаконосъобразен. Процесуалният ред по чл. 115 и чл. 116 от ДПК (отм.) за изменение на данъчни задължения не представлява средство за отстраняване на допуснати от данъчния орган пропуски и грешки при извършване на данъчните ревизии. В случая ревизията е започнала след влизане в сила на ДРА № ДП 01-01911/27.03.2001 г. и във връзка с решение № 726/17.05.2002 г. на директора на РДД - София, с което ДРА № 279/03.08.2001 г. е отменен и е указано извършване на нова ревизия за същите периоди (включително процесния). Повторната ревизия е възложена с АВДР № 780/12.06.2002 г. № 1127/12.08.2002 г. и АВДР № 275/17.09.2002 г. и № 424/17.10.2002 г., издадени от директора на ТДД - София, след разрешение на министъра на финансите за удължаване срока на ревизията, с № 24-28-441/16.10.2002 г. За резултатите от ревизията е издаден ДРА № 424/07.02.2003 г., с който са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2001 г. - 31.03.2001 г., включващи процесния м. 02. 2001 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че АВДР са издадени от некомпетентен орган, в нарушение на чл. 115, ал. 2 и чл. 116 ДПК (отм.), което води до нищожност на процесният РА, в частта му за определените данъчни задължения за данъчен период м. 02 2001 г., като издаден от материално некомпетентен орган. Представеният в настоящото производство от процесуалния представител на ответника сигнал до СГП е подаден на 04.09.2009 г. и до момента на приключване на делото, няма данни за образувано наказателно производство. При наличие на влязъл в сила съдебен акт за страната съществува процесуална възможност за отмяна по реда на чл. 239 т. 3 от АПК. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора за присъждане на разноски, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, ответника следва да заплати сумата от 75 лева,. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение