Решение № 108 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2011 г.

Решение № 108 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. П. В. и К. В. В. - от [населено място], чрез процесуалния представител - адвокат Г. против въззивно решение № 34 от 25.02.2011 г. по в. гр. д. № 14 по описа за 2011 г. на Апелативен съд В., с което е отменено решение № 186 от 14.04.2010 г. по гр. д. № 520 по описа за 2008 г. /поправено с решение № 485 от 15.11.10 г./ на Окръжен съд Добрич и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният против К. Ж. С. и Р. Ж. С. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата от 50 555 лв., представляваща съразмерна на съсобствената част от добитите от ответниците ползи от съсобствената вещ за периода 1.04.04 г. - 30.06.08 г., ведно със законната лихва, считано от 7.07.08 г. като неоснователен и са присъдени следващите се разноски. На основание чл. 281, т. 3 от ГПК, касаторите искат отмяна на въззивния акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. Претендират направените разноски. С определение № 1342 от 14.12.2011 г. - е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по следните поставени въпроси: 1. когато общата вещ се ползва само от един от съсобствениците - дължи ли той обезщетение на останалите, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, когато съсобственикът - физическо лице е ползвал имота не за лични нужди, а за развиване на търговска дейност /в това число като ЕТ и чрез собствено Е./ и няма доказателства за конкретния размер на реализирания доход, 2. има ли значение за приложението на чл. 30, ал. 3 от ЗС дали ползващият съсобственик е развивал търговска дейност лично, като ЕТ, или чрез собствено Е., щом като чрез тях е реализирал доход и 3. как следва да се оценят ползите, от които са лишени неползващите съсобственици. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват от процесуалните си представители. Пълномощникът на касаторите поддържа изложените в жалбата доводи, които доразвива в представени писмени бележки. Пълномощникът на ответниците пледира за оставяне в сила решението на въззивния съд и също представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: Съгласно чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗС - всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно с частта си, като може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, по начин, че да не пречи на другия съсобственик да си служи съобразно правата си с нея. Идеята е, че обстоятелството, че правото на собственост принадлежи общо на две или повече лица - не може да е пречка - всеки един от съсобствениците в пълен обем да упражнява правото си. Когато някой от съсобствениците е лишен от възможността да си служи с общата вещ заради друг съсобственик, който го възпрепятства и добива доходи от вещта - той следва да бъде обезщетен от този, който е събирал доходите за ползата, от която е лишен. Това правило произтича от принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. В този случай е ирелевантно - по какъв начин единият съсобственик възпрепятства достъпа на другия до общата вещ, както и е ирелевантна причината поради която това се прави. За приложението на чл. 30, ал. 3 от ЗС е без значение - как и защо ползващият съсобственик е ползвал общата вещ /за да развива търговска дейност лично, като ЕТ, или чрез собствено Е., или като предоставя веща на друго лице - възмездно или безвъзмездно или по друг начин/. От правно значение е само дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването на която последният е бил лишен. Това е така, защото всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в съсобствеността. Когато цялата обща вещ се ползва от един от съсобствениците за развиване на търговска дейност и липсват доказателства за конкретния размер на реализирания от него доход, то оценката на ползите, от които е бил лишен неползващия съсобственик следва да бъде осреднена, като се съобрази съответната пазарна стойност. В този смисъл е приетото и в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 405 от 24.10.11 г. по гр. д. № 1541/10 г. на IV г. о., съгласно което - понятието "ползи от общата вещ" по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ГПК включва не само прякото служене с вещта, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения, т. е. нормата на чл. 30, ал. 3 от ГПК има предвид - такова служене с общата вещ, при което последната се използва като средство за производство или стока и от нея съсобственика събира доходи. Когато вещта не се ползва лично, а от нея се добиват ползи, съответната част от тях се дължи без писмено поискване. В случая безспорно установените по делото факти са следните: Страните по делото са съсобственици, при равни квоти /по * ид. ч./, на процесния имот, представляващ дворно място с площ от 1 620 кв. м., за който е отреден УПИ № II в кв. 48 по плана на [населено място], ведно с изградения върху него търговски комплекс, с площ от 366.10 кв. м., състоящ се от снек-бар, магазин и офис, което обстоятелство е установено с влязло в сила на 14.02.07 г. решение между страните по гр. д. № 96/04 г. на районен съд К., с което е допусната делба. Процесният имот е ползван от двете страни до месец април 2004 г., след което е установено с гласни доказателства /показанията на свидетелите Ц. и П., а косвено и свидетеля К./, че ответниците са възпрепятствали достъпа на ищците до имота, като чрез подмяна на патроните на вратите и ключалките - не са ги допускали. Същевременно ответниците са извличали ползи от общата вещ - чрез отдаване под наем на част от нея /снек-бар"Оазис"/ за периода от 1.12.07 г. - 1.12.08 г., въз основана на сключен на 14.11.07 г. договор с трето лице /[фирма]/ и като са развивали търговска дейност чрез притежавани от първия ответник фирми - с [фирма] /от 2004 г. до 2006 г./ и след това - с [фирма]. Отдаването под наем е установено с представения договор за наем от 14.11.07 г., със заключение № 1 на счетоводна експертиза и направено от ответниците признание в съдебно заседание на 24.09.09 г. /с уточнението, че в наемната цена е била включена стойността на оборудване, собственост на фирмата, а не на ответниците като физически лица/. Последното се потвърждава от заключение № 2 на счетоводна експертиза, съгласно което оборудването е закупено след месец 10.2004 г. с данъчни фактури, издадени на фирмите ЕТ "Краси - К. С." и [фирма]. Обстоятелството, че ответникът е осъществявал търговска дейност чрез фирмата си [фирма] в маркет "Оазис" и снек-бар "Оазис", които са част от съсобствения на страните търговски център през процесния период - 04.04 г. - 06.2008 г. - е установено от вещото лице, изготвило експертиза № 1 - след справка в счетоводните записвания на фирмата. Експертът е посочил е, че фирмата е развивала търговска дейност само в процесните обекти и реализираните й приходи са от наеми и продажба на стоки. Прието е заключение на тройна експертиза, съгласно което средният пазарен наем за процесния период /04.2004 г. - 06.2008 г./ на необзаведената площ за 1/2 ид. ч. от помещението - възлиза на 47 100 лв. При тези данни въззивният съд е приел, че не е установено наличието на една от изискуемите се съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС три предпоставки за присъждане на обезщетение, а именно - че ответниците са получавали през процесния период добиви от съсобствения имот. Мотивирал е извода си с факта, че за [фирма] /който не е различен правен субект от физическото лице/ няма доказателства каква печалба от търговска дейност или отдаване под наем е реализирал, а наличните доказателства, установяващи, че [фирма] е реализирало доход са ирелевантни, защото юридическото лице е различен правен субект от физическите лица - ответници по делото. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Съобразно дадения отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме предявеният иск е основателен, тъй като е установено, че процесният съсобствен имот, представляващ търговски център и земя, е използван по предназначение, но само от единия съсобственик, който е възпрепятствал достъпа на другия и е развивал търговска дейност чрез притежавани от него фирми и е реализирал доход. При липса на доказателства за размера на реализирания доход - на ищците следва да се присъди обезщетение поне в средния за идентични хипотези размер, който - в случая - съгласно заключението на приетата по делото тройна експертиза, за периода 04.2004 г. - 06.2008 г. - възлиза на 47 100 лв. /Касае се за среден пазарен наем, за 1/2 ид. ч. от общата вещ, като необзаведена площ, при отчитане на обстоятелството, че оборудването не е било съсобствено на ищците/. Постановеният от въззивния съд акт следва да бъде отменен като неправилен и вместо това постановен друг, с който предявения иск бъде уважен до посочения размер от 47 100 лв. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78 от ГПК - в полза на касаторите следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска. При общ размер на направените разноски от 7 706 лв. /първа инстанция: държавна такса - 2160 лв, адвокатско възнаграждение - 1500 лв., експертизи - 1125 лв., въззивна инстанция: такса - 1080 лв., адвокатско възнаграждение - 800 лв. и касационна инстанция: държавна такса - 1041 лв., адвокатско възнаграждение - 500 лв./, следва да се присъдят 7 000 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение