Решение № 957 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2020 г.

Решение № 957 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на М. М., подадено чрез пълномощник – адвокат Е. Иванов, за отмяна на влязло в сила Решение № 5028/28.04.2020 г., постановено по административно дело № 14304/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, тричленен състав, с което е оставено в сила Решение № 5490/11.09.2019 г., постановено по административно дело № 12935/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Искателят счита, че са налице основанията по чл. 239, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 АПК за отмяна на съдебното решение, тъй като са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при разглеждането му не са могли да бъдат известни на страната, като в тази връзка се позовава на Решение № 4865/27.04.2020 г., постановено по административно дело № 9915/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Претендира присъждане на разноски. Искането се поддържа от адвокат Е. Иванов, който моли да бъде уважено по развитите в него съображения. Ответната страна - Директор на Столична дирекция на вътрешните работи, се представлява от юрисконсулт Пашунов, който оспорва искането и моли да бъде оставено без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия счита искането за отмяна на влязло в сила решение за допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. От събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства: С решението, чиято отмяна са иска е оставено в сила Решение № 5490/11.09.2019 г., постановено по административно дело № 12935/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на М. М. срещу Заповед № 513 з-8612/15.11.2018 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, относно налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Наказанието е наложено за това, че по времето когато младши експерт М. М. е бил назначен в наряд за времето от 19, 00 часа на 5.07.2018 г. до 07, 00 часа на 6.07.2018 г. като командир на отделение в център "Видеонаблюдение и ДЧ", вътрешна охрана за сградата на НДК, е станал свидетел на възникнал инцидент със служител на СДВР – Н. Колимечков /стрелба с огнестрелно оръжие/, но се е опитал да прикрие доведеното до знанието му правонарушение, не е предприел действия за неговото предотвратяване или пресичане, не е докладвал за случилото се по надлежния ред, което поведение е било квалифицирано като виновно нарушение на т. 19, т. 20, т. 24, т. 64 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и е прието, че е осъществен състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. С молбата за отмяна е представено Решение № 4865/27.04.2020 г., постановено по административно дело № 9915/2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 799/13.06.2019 г. по административно дело № 366/2019 г. на Административен съд - София-област, като вместо него е постановено друго, с което е отменена Заповед № 8121 к-211/11.01.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. С тази заповед е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на инспектор Н. Колимечков за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и неспазване правилата на Етичния кодекс, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за произведен от него изстрел с револвер марка SMITH & WESSON, калибър 38 S&W, SPECIAL, с фабричен номер CFC9816 в помещението за отдих и инструктаж на полицейските служители от СДВР в сградата на НДК по време на наряд за изпълнение на ППД, съгласно месечен график за времето от 19, 00 часа на 5.07.2018 г. до 07, 00 часа на 6.07.2018 г. Върховният административен съд е отменил заповедта, след като е приел, че от събраните доказателства не е установено безспорно и еднозначно, служителят Колимечков да е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина. При така установените обстоятелства, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, счита, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК – открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тази норма цели преодоляването на съществена непълнота във фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, стига да не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. Искателят М. М. е наказан за това, че е прикрил, не е предотвратил и пресякъл извършено от служителя Колимечков правонарушение. С посоченото по-горе съдебното решение е отменено дисциплинарното наказание на този служител, тъй като не е установено същият да е извършил вмененото му правонарушение, което именно се явява новото обстоятелство в случая, което е от съществено значение за делото, тъй като би повлияло на съставомерността на вмененото на искателя дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното, искането следва да се уважи, като се отменят влезлите в сила Решение № 5028/28.04.2020 г., постановено по административно дело № 14304/2019 г. по описа на Върховния административен съд, и оставеното с него в сила Решение № 5490/11.09.2019 г., постановено по административно дело № 12935/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което спорът е решен по същество. На основание чл. 244, ал. 2 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град от етапа на подадена редовна и допустима жалба от М. М. срещу Заповед № 513 з-8612/15.11.2018 г. на директора на СДВР. По отношение на предявената от искателя претенция за присъждане на съдебни разноски, приложение следва да намери т. 4 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК по тълкувателно дело № 6/2012 г., съгласно която разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, с оглед на неговия изход. Воден от горното и на основание чл. 244 АПК, във връзка с чл. 239, т. 1 АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия