Решение № 1686 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15466/2010 г.

Решение № 1686 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15466/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мохамед Сюлейман Алахмед, палестинец, без гражданство, против решение № 12039/18.10.2010 г., постановено по адм. № 5882/10 г. по описа на ВАС, III отделение, с което е отхвърлена жалбата на Алахмед, срещу Решение 64 от 13.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. В касационната жалба е развит довод за неправилност на обжалваното решение като противоречащо на материалния закон - чл. 8, ал. 1 ЗУБ, вр. чл. 1А и чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г. Позовава се на специални норми, регулиращи закрила по отношение на палестинските бежанци - Резолюция № 302 (IV) от 08.12.1949 г. на Генералната асамблея на ООН, във връзка с преустановяване на такава специална закрила или помощ, и възникването във връзка с това на правото им да ползват привилегии, произтичащи от Женевската конвенция, която счита че в тази част е пряко приложима, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България поради това, че текстът на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция не е намерил място в ЗУБ. Моли да бъде отменен решението и преписката върната на административния орган за произнасяне по молбата за статут. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред тричленния състав решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. За да постанови обжалваното решение тричленният състав е обсъдил приетите по делото доказателства и преди всичко фактите от бежанската история на жалбоподателя и е приел, че законосъобразно от АО е отказано предоставяне на хуманитарен статут, както и статут на бежанец, тъй като не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ. От проведените две интервюта на 21.01.2010 г. и на 04.03.2010 г., съдът е приел, че се установява обстоятелството, че жалбоподателят живее в Ливан, където е работел като монтьор на селскостопанска техника. Напуснал е страната по произход легално за Сирия. От там нелегално през Турция е пристигнал в Р България също нелегално. При задържането си се е представил като Махмуд Мохамед Рида. В първоначалното интервю кандидатът е заявил, че иска да живее в България, защото е спокойно, а в Ливан имало много забрани, които е конкретизирал като такива по отношение на алкохола и излизанията с момичета. В последващото интервю Мохамед Сюлейман Алахмед е посочил като причина за напускането си конфликтът между Ливан и Израел, между шиити и сунити. Селото, в което живеел, се намирало до границата с Израел. Било под влиянието на партията на Хизбула, поради което там били чести сблъсъците между Хизбула и израелската армия, като е посочил, че не е имал неприятности с ливанските власти, не е получавал тежки лични заплахи за живота и личността си. Не е бил арестуван и осъждан, не е членувал в политическа партия и организация, не е имал контакти с радикални ислямистски организации. Съдът е обсъдил приложната справка с вх. № 3961/18.12.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП4109/08.03.2010 г. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От проведените интервюта на касатора, така както е приел тричленния състав на ВАС, не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. От проведените интервюта се установява от една страна, че касаторът е изложил като причини за напускане на Ливан общото му недоволство от обстановката в страната и конфликта между Хизбула и израелската армия, но лично не е ангажиран с политическа, радикално ислямистка или друга организация, поради което правилно тричленния състав е приел, че по отношение на кандидата не е налице реална заплаха за живота му, която от своя страна да обосновава основателността на молбата му за предоставяне на бежански статут. В тази насока както е приел тричленния състав касаторът е напуснал Ливан, тъй като палестинските граждани не могат да работят и да притежават недвижим имот, от който да се препитават, т. е. причините поради които доброволно е напуснал Ливан имат икономически характер. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г., във вр. с Резолюция № 302 (IV) от 08.12.1949 г. на Генералната асамблея на ООН. С Резолюция 302 на ООН се учредява Агенция за подпомагане на палестински бежанци в Близкия Изток чрез програми за директна помощ. Когато палестинец по собствено желание напусне Близкия Изток той сам се лишава от помощта на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинците, поради което в случая не е налице изискването по чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г. за преустановена помощ от организации, различни от ВКБООН, тъй като текстът няма предвид доброволно отказване чрез напускане на Близкия Изток. В случай на доброволно напускане, какъвто е настоящия, претендиране за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут може да се упражни на общо основание при наличие на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, каквито в случая правилно е прието както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, че не са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Палестинците в Ливан са подпомагани от Агенцията на ООН за работа с палестинските бежанци в Близкия изток - UNRWA, която им оказва нужното съдействие в областта на здравеопазването и образованието. Военният конфликт между Хизбола и Израел е приключил през лятото на 2006 г. и ливанското правителство е предприело действия за възстановяване на разрушените жилища с помощта на ООН и UNRWA. От справката на Дирекция "международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС правилно тричленния състав е приел, че агенцията съдейства за осигуряване на първична и неотложна медицинска помощ за населението в палестинските бежански лагери, което допълнително бива подпомагано както от богати палестинци, живеещи в други арабски държави, така и от представителството на ВКБООН, което в отделни случаи поема до 100 % от медицинските разходи на особено уязвими лица. Родените в Ливан палестинци могат свободно да се придвижват на територията на страната. Наказателното право на страната не предвижда ограничения за палестинците по отношение на процесуалното им представителство или други законови препятствия. Събрани са доказателства, че палестинците не се ползват с правата на ливанците относно упражняване на професии, обществено здравеопазване, образование, социални услуги, но и няма преследване по признаци посочени в Женевската конвенция или чл. 8 от ЗУБ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав