Решение № 13240 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11269/2016 г.

Решение № 13240 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11269/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Самоков против Решение № 784/1.08.2016 г., постановено по административно дело № 373/2016 г. по описа на Административен съд - С. област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - Л. Е. Т., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Заповед № 01255 от 29.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С., потвърдена с Решение РД 01-0053 от 21.03.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С. област, и връща преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С., за произнасяне по молба-декларация вх. № 0125 от 19.01.2016 г. на Л. Е. Т. при съобразяване мотивите на решението и спазване разпоредбите на Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). Административният съд приема за установено от данните по приложената преписка, че с процесната Заповед № 01255 от 29.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С., на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и въз основа на молба-декларация на Тодорова от 19.01.2016 г., на същата й е отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, за инцидентни нужди, в размер на 325 лв. Заповедта е връчена на лицето лично на 22.02.2016 г., като същата е обжалвана в рамките на задължителното оспорване по административен ред пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С. област. Последният със свое Решение РД 01-0053 от 21.03.2016 г. е потвърдил оспорената пред него заповед. Изложил е съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата, като е приел, че в случая са налице обстоятелствата по чл. 16 от ППЗСП, като размерът на помощта е определен на база на приложените към молбата-декларация документи, които доказвали проведено лечение на детето в чужбина. Решаващият съд установява, че ответникът не е представил по делото жалбата на Т. пред по-горестоящия административен орган, но в преписката се съдържа писмо с изх. № А-201 от 21.03.2016 г., видно от което Т. е посочила в жалбата си пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С. област (в производството по оспорване по административен ред), че молбата й е за заплащане на разходи за дневни пари на основание чл. 17 от ППЗСП. Същевременно по-горестоящият орган е изложил съображения, че представените от молителката медицински документи били електронно генерирани, поради което и не били подписани и подпечатани, както и че не бил спазен 14-дневният срок за отчитане и подаване на молба пред ответника за отпускане на помощ по чл. 17 от ППЗСП. В заключение, Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - С. област е изтъкнал, че директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Самоков правилно е приложил разпоредбата на чл. 16 от ППЗСП. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена при допуснати от административния орган съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Обоснован е извод за неизпълнение разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК от страна на административния орган, съгласно която ако искането не удовлетворява изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В рамките на отстраняване нередовностите по заявлението, органът следва да укаже на заявителката изрично да заяви каква помощ иска в свободен текст, за какъв период, ако се касае за дневни пари, както и да й се укаже какви документи следва да приложи към молбата си, ако същите вече не са приложени. Изведено е, че допуснатото нарушение на предвидената в Административнопроцесуалния кодекс процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила, намерило израз в произнасяне на административния орган по искане, с което не е бил сезиран, обуславящо наличето на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП целта на закона е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Нормата на чл. 17 ППЗСП има за цел да задоволи потребности, възникнали в различна хипотеза от горепосочените. Съгласно чл. 17 ППЗСП на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. В чл. 17, ал. 6 ППЗСП законодателят ясно разграничава двата вида помощ, като установява, че помощта за покриване на разходите за дневни и квартирни се отпуска независимо от тази по чл. 16 ППЗСП. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд относно наличието на доказателства - писмени и гласни (молбата - декларация и приложените към нея документи по опис: справка за доходи, решение № 738 от 24.06.2015 г. на Директор на Център "Фонд за лечение на деца", 2 бр. Епикризи от Ортопедичната болница във Виена, заверения копия от оригинал на немски заедно с превод, фактури за престой в болницата, самолетни билети, др., свидетелски показания), видно от които молителката е поискала заплащането на разходи за дневни и квартирни пари за детето й и за нея, като придружител, за престоя по време на лечение в чуждата държава. С оглед на това, решаващият съд правилно приема, че смисълът на заявената претенция попада в приложното поле на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна социална помощ във връзка с разрешеното от Министерство на здравеопазването лечение на детето в чужбина. Наведените от касатора възражения по отношение вида и формата на представените към молба-декларация вх. № 0125 от 19.01.2016 г. на Л. Е. Т. документи, следва да бъдат отстранени при повторното й разглеждане по реда на чл. 30, ал. 2 АПК и ценени при произнасяне на органа по същество в хипотезата на чл. 17 ППЗСП, а не чрез подмяна на основанието на исканата социална помощ. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид гореизложеното, като е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна и е постановил връщане на преписката с указание за произнасяне при съобразяване мотивите на решението и спазване разпоредбите на ЗСП и ППЗСП, Административен съд - С. област е постановил правилно решение, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника, представените доказателства за тяхното реално извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С. следва да бъде осъдена да заплати на Л. Е. Т. съдебни разноски в размер на 400 лева (четиристотин лева) - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,