Решение № 6554 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15870/2008 г.

Решение № 6554 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15870/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Стефан Стойчев Здравков от гр. Мездра против решение № 112/22.10.2008 г., постановено по адм. дело № 224/2008 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлено оспорването на разпоредбите на чл. 14, чл. 16а, чл. 34 и чл. 36, т. 6, 9, 10 и 11 от Наредбата на ОбС - Мездра за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги за 2008 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в касационната жалба съображения, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет гр. Мездра не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Враца е отхвърлена жалбата на Стефан Стойчев Здравков против оспорените разпоредбите на чл. 14, чл. 16а, чл. 34 и чл. 36, т. 6, 9, 10 и 11 от Наредбата на Общински съвет гр. Мездра за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги за 2008 г. За да постанови това решение съдът е приел, че наредбата е издадена от компетентен орган по силата на законова делегация, оспорените разпоредби от наредбата не противоречат на разпоредби от Закона за местните данъци и такси, а жалбоподателят не е доказал твърденията си за неправомерно увеличаване на размера на таксите за услуги. Съдът е изложил, че с предложение вх. № 64 от 9.01.2008 г. кметът на Община Мездра е предложил на Общинския съвет на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 16 и 16а от наредбата да приеме решение, по силата на което да определи такса битови отпадъци за 2008 г., съгласно приложените справка № 1 и справка № 2. Предложението е разгледано от общинския съвет, като със свое Решение № 25 от 31.01.2008 г. по протокол № 4 са подкрепени по принцип направените предложение на кмета на общината. Относно оспорването на разпоредбите на чл. 14 и чл. 16а от наредбата съдът е приел, че същите съответстват на разпоредбите на чл. 62 ЗМДТ относно видовете услуги, за които се събира таксата за битови отпадъци, както и на разпоредбата на чл. 66 ЗМДТ относно определяне на размера на всяка от услугите. Според съда, твърдението на жалбоподателя, че таксата за битови отпадъци е завишена в сравнение с 2007 г. не означава, че същата противоречи на закона, още повече че жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази връзка. Относно оспорването на разпоредбите на чл. 34 и чл. 36, т. 6, 9, 10 и 11 от наредбата, съдът е приел, че определянето на размерите на таксите за технически услуги и за административни услуги, извършвани от Община Мездра, е в правомощията на Общинския съвет според чл. 21, т. 7 ЗМСМА. Видовете технически и административни услуги, за които се събират такси са определени в чл. 6, ал. 1, б. "д" и б. "е" ЗМДТ, а само размера им се определя от Общинския съвет, като според чл. 107 ЗМДТ размерът на таксите за технически услуги се определя съгласно чл. чл. 7, 8 и 9 от ЗМДТ. Съдът е направил извода, че определените с чл. 34 от наредбата такси за технически услуги са съобразени с посочените разпоредби. Определените в чл. 36, т. 6, 9, 10 и 11 от наредбата такси за административни услуги са съобразени с разпоредбите на чл. 110, ал. 1, т. 6, 9, 10 и 11 ЗМДТ, като завишаването на тези такси в сравнение с таксите за същите услуги за 2007 г. е в правомощията на общинския съвет и не нарушава закона. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Относно предмета на правния спор съдът правилно е приел, че се оспорват конкретни разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра, приета от Общински съвет гр. Мездра (наричана по-долу наредбата или с абревиатура - НОАМТЦУ). В съответствие с подадените от жалбоподателя няколко уточняващи и допълващи молби, в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности по жалбата, съдът обосновано е приел, че се оспорват разпоредбите на чл. 14, чл. 16а, чл. 34 и чл. 36, т. 6, 9, 10 и 11 от наредбата, с които са регламентирани, както следва: по чл. 14 - вида на предоставяните от община Мездра услуги, за които се заплаща такса за битови отпадъци, по чл. 16а - начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци за отделните видове услуги, съответно по ал. 1 - за жилищни и вилни имоти на граждани и за жилищни имоти на предприятия и по ал. 2 - за нежилищни имоти, по чл. 34 - размерите на таксите за технически услуги, конкретно посочени от т. 1 до т. 7, по чл. 36 са определени таксите за административни услуги по гражданско състояние, като по т. 6 е определен размера на таксата за издаване на удостоверение за семейно положение, по т. 9 - за заверка на покана - декларация за посещение на чужденец в Р България, по т. 10 - за заверка на покана - декларация за частно посещение в Р България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или единия от тях са от българска народност и по т. 11 - за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина. Според съдържанието на молба от жалбоподателя от 15.05.2008 г., наречена "жалба", оспорената наредба на Общинския съвет е приета въз основа на Решение № 388 по протокол № 46 от 22.01.2008 г. В същия смисъл са и молби от жалбоподателя, подадени на 29.05.2008 г. и 27.06.2008 г. В разпореждане от 3.06.2008 г. съдът също е приел, че се оспорват разпоредби от наредбата на общинския съвет, която е издадена въз основа на Решение № 388 по протокол № 46 от 22.01.2008 г. По делото обаче не е представено въпросното решение на Общинския съвет или копие от посочения протокол от заседание на общинския съвет на 22.01.2008 г., нито е установено дали такова решение и такъв протокол действително съществуват. В изпълнение на задължителните указания на съда, дадени с определение от 16.06.2008 г. до Общински съвет Мездра да представи оспорената наредба и цялата преписка по приемането й, с молба от 25.06.2008 (изх. № 118/23.06.2008 г.) е представена Наредба на Общинския съвет Мездра за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, както и извлечение от протокол № 4 от заседание на Общинския съвет, приведено на 31.01.2008 г., на което е взето решение № 25 относно изменение и допълнение на НОАМТЦУ. От оспорените пред съда разпоредби от наредбата с решение № 25 от 31.01.2008 г. са изменени разпоредбите на чл. 34, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 и чл. 36, т. 9. В разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на НОАМТЦУ е посочено, че наредбата се издава на основание чл. 9 ЗМДТ и се прилага след влизане в сила на Решение № 388 по Протокол № 46 от 22.01.2003 г. (не от 2008 г.) От изложеното се налага извода, че съдът не е установил с кое решение на общинския съвет са приети част от оспорените разпоредби на наредбата - чл. 14, чл. 16а, чл. 34, т. 6 и чл. 36, т. 6, 10 и 11. Наред с това съдът е постановил решението без да е събрана цялата административна преписка, включително пълния текст на протокол № 4 от 31.02.2008г, от който да се установява дали е бил налице кворум при взимане на решение № 25, както и дали е било налице необходимото мнозинство на общинския съвет при изменението на оспорените текстове на чл. 34, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 и чл. 36, т. 9 от наредбата. Същото се отнася и за решението на общинския съвет, с който са приети другите оспорени текстове от наредбата, като на първо място следва да бъде установено с кое решение на общинския съвет са приети /индивидуализирано по номер, както и номер и дата на протокола от заседанието (. Наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 АПК, издаден от общинския съвет в съответствие с чл. 76, ал. 3 АПК. В производството по оспорване на подзаконови нормативни актове, съгласно чл. 196 АПК намират субсидиарно приложение разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В чл. 170, ал. 1 АПК е предвидено, че тежестта на доказване за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, се носи от административния орган и лицата, за които оспорения акт е благоприятен. В нарушение на посочените разпоредби първоинстанционният съд не е проверил дали оспорения акт и в частност оспорените разпоредби от него, са издадени от компетентен орган при спазване на изискванията за кворум за провеждане на заседание на общинския съвет и необходимо мнозинство за взимане на решения. Не е проверил дали са спазени административно производствените правила, като в тази връзка с следвало да установи каква е процедурата, приета от самия общински съвет в правилника по чл. 21, ал. 3 ЗМСМА, според който общинският съвет приема правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, в редакцията му, която е действала при приемането на оспорените текстове, включително при измененията, направени с решение 25 по протокол № 4 от 31.01.2008 г. Не са събрани доказателства дали е внесено предложение за направените изменения по същия протокол и каква е обосновката за измененията, като се има предвид, че представеното предложение на кмета с вх. № 64/09.01.2008 г. се отнася за изменение на разпоредби на чл. 16 и чл. 16а от НОАМТЦУ, които не са изменени с Решение № 25 от 31.01.2008 г., според текста на същото решение. Спазването на административно производствените правила при приемането следва да бъде проверено по отношение на всяка една от оспорените разпоредби на наредбата, след като се установи с кое решение е приет текста на всяка от разпоредбите. Наред с това съдът не е проверил дали оспорените разпоредби от наредбата са съобразени с приложимите разпоредби от ЗМДТ. Относно всички местни такси е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, според която местните такси се определят въз основа на необходимите материално - технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ, според която общинския съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество, постигане на по-голяма ефективност при определяне и заплащане на местните такси. В подадените до съда жалба и няколко последователни молби от жалбоподателя по същество се оспорва неправилното определяне на размера на местните такси по оспорените разпоредби от наредбата, като се поддържа, че тези размери не съответстват на необходимите и действителни разходи на общината по предоставяне на съответната услуга. Съдът изобщо не е обсъдил това възражение, като се е ограничил единствено с констатацията, че общинският съвет има право да увеличи размера на таксите. Наред с това, съдът неправилно е приел, че жалбоподателят следва да докаже, че размерите на таксите са определени в нарушение на законовите изисквания. Както се посочи по-горе, в съответствие с императивната разпоредба на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения акт се носи от административния орган. Относно оспорения текст на чл. 16а от наредбата, с който е регламентиран начина на определяне на размера на таксите за отделните видове битови отпадъци, съдът не е обсъдил дали са спазени изискванията по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. В първата алинея е предвидено, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци, а във втората, че само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата са определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В оспорената разпоредба на чл. 16а от наредбата е прието, че размерът на таксата се заплаща пропорционално върху данъчната оценка на имотите по ал. 1, поради което при оспорване от страна на жалбоподателя размера на тези такси, включително с аргумента за въведено в общината разделно събиране на отпадъците, при което се отчита тяхното количество, съдът е следвало да провери дали действително е налице условието по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. дали действително не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Наред с това, следва да се установи дали е налице изменение на начина на определяне на таксата за битови услуги в течение на годината, предвид забраната, установена в чл. 68 ЗМДТ. За изясняване на спора съдът в съответствие с чл. 171, ал. 2 АПК има възможност да назначи експертиза и служебно, ако намери това за необходимо, като в конкретния случай експертиза би могла да се назначи във връзка с установяване размера на необходимите материално - технически и административни разходи за услугите, таксите за които са оспорени, както и за възможността да се установи количеството на битовите отпадъци във връзка с преценката относно приложението на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. Предвид изложените съображения решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, което е довело до нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. На основание чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за събиране на посочените по-горе доказателства и произнасяне по всички основания, визирани в чл. 146 АПК, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че пред касационната инстанция не могат да бъдат оспорвани разпоредби от подзаконов нормативен акт, които не са били предмет на оспорването пред първата инстанция, нито могат да се предявяват за първи път претенции за връщане на суми, платени като данъци или административни такси за услуги, както и претенции за произнасяне по въпроси, които са извън пределите на касационната проверка на първоинстанционното решение по чл. 218 АПК. В този смисъл, съображенията на касатора, изложени в молбата му от 07.04.2009 г., наречена "искова молба", са неотносими към настоящия правен спор и съдът не дължи произнасяне по тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд