Решение № 57 от 26.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 192/2020 г.

Решение № 57 от 26.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 192/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по чл. 423, ал. 1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Б. А. И., чрез защитника му адв. Р. И., за възобновяване на нохд № 231/16 г. на Районен съд гр. Панагюрище. В искането се твърди, че съдебното производство е проведено задочно; осъденият не е бил уведомен законосъобразно за датата на съдебното дело, респективно не е имал възможност да се защитава по повдигнатото му обвинение и не знаел, че е задължително явяването му в съдебно заседание. Според защитата няма данни той да се е укрил с цел осуетяване на наказателното преследване. Твърди се декларативно, че е налице хипотезата по чл. 423, ал. 5 от НПК. Алтернативно се релевира основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, а по отношение искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се предлага изпращане на делото на компетентния съд – Апелативен съд гр. Пловдив. Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения – адв. И. както е подадено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Излага съображения, че осъденият е участвал в досъдебното производство, получил е препис от обвинителния акт и е бил редовно призован за първото заседание пред районния съд. Счита, че е налице укриване от съдебните органи. Прокурорът посочва, че не са предоставяни гаранции за възобновяване на делото по смисъла на чл. 423, ал. 5 от НПК. Осъденият Б. И. се явява лично в заседанието на касационния съд като иска делото да се гледа наново. В последната си дума осъденият заявява, че не е виновен и е бил болен по време на разглеждане на делото. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 8 от 19.04.2017 г., постановена по нохд № 231/16 г. по описа на районен съд гр. Панагюрище, Б. А. И. е признат за виновен в това, че на 25.07.2016 г. в [населено място], управлявал МПС - лек автомобил "БМВ 320 Д" с рег. [рег. номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно с 1, 63 промила, установено по надлежен ред с техническо средство "Алкотест дрегер 7410", поради което и на основание чл. 343 б ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца. С присъдата подсъдимият И. е признат за виновен и в това, че на същата дата е управлявал същото МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което на основание чл. 343 в, ал. 2, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК било определено едно общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" в размер на две години, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С постановление от 23.08.2016 г. Б. А. И. бил привлечен като обвиняем по ДП- ЗМ № 191/16 г. по описа на РУП гр. Панагюрище, за престъпления по чл. 343 б, ал. 1 и по чл. 343 в, ал. 2 от НК. На същата дата И. бил разпитан като обвиняем, заявявайки, че разбира в какво е обвинен, не желае да му бъде назначен защитник и се признава за виновен. Обвиняемият заявил също така, че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването и иска да бъде сключено споразумение. По внесен в районен съд гр. Панагюрище обвинителен акт било образувано нохд № 231/16 г. и насрочено съдебно заседание за 15.12.2016 г. За датата на съдебното заседание И. бил редовно призован лично. Подсъдимият подал молба на 14.12.2016 г., ведно с приложен амбулаторен лист, за отлагане на съдебното заседание на 15.12.2016 г., поради влошено здравословно състояние и желание да организира защитата си. Делото било отложено за 26.01.2017 г., но подсъдимият на 25.01.2017 г. отново подал молба за отлагане на заседанието, ведно с два броя амбулаторни листове от 20 и 24.01.2017 г., преповтаряйки желанието си да организира защитата си. Последвало ново отлагане на делото поради неявяването на редовно призования подсъдим по отношение на когото бил постановено и принудително довеждане от ОЗ "Охрана" – Пазарджик, но същият не бил намерен и на двата му известни адреса. Съдът назначил служебен защитник на подсъдимия за следващото съдебно заседание и изискал справка дали лицето е напуснало територията на страната. От писмо на ОД на МВР – Пазарджик се установило, че подсъдимият е напуснал пределите на Република България на 27.02.2017 г. и се е завърнал на 13.03.2017 г. В съдебното заседание на 19.04.2017 г. делото било разгледано в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 1 във вр. с ал. 3 от НПК и в присъствието на упълномощен от него защитник. Така очертаното процесуално развитие на делото сочи на извод, че досъдебното производство е проведено в присъствието на Б. И., който е имал възможност да се запознае с повдигнатото му обвинение. Нещо повече – последният е получил препис от обвинителния акт, съответно е узнал за образуваното по същото обвинение съдебно производство, което е било и двукратно отлагано по негова молба. Напускането на известните по делото адреси и на страната, без да се уведоми съдът, сочи на извод за съзнателно укриване с цел избягване на наказателно преследване. От изложеното е видно, че задочно осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, поради което искането му за възобновяване се явява неоснователно. Претенцията за възобновяване по чл. 423, ал. 5 от НПК е бланкетна и неподкрепена с конкретни аргументи. В случая тази норма не може да послужи като основание за възобновяване, доколкото видно от съдържанието на ЕЗА, гаранции за възобновяване на делото не са били предоставяни. С оглед наличието на алтернативно искане за възобновяване делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, делото следва да се изпрати за разглеждане на съответния компетентен за това съд - Апелативен съд – гр. Пловдив. Поради изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение