Решение № 14863 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2011 г.

Решение № 14863 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Жечка Димитрова Иванова и София Димитрова Трендафилова, двете със съдебен адрес в гр. Варна, срещу решение № 1112/11.05.2011 г., постановено по адм. д. № 3523/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалванотоа от тях Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет гр. Варна, в оспорената му част, засягаща имот 1144 по плана на гр. Варна, кв. "Св. Никола" и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът председател на общински съвет гр. Варна, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Жечка Димитрова Иванова и София Димитрова Трендафилова срещу Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на кв. "Св. Никола", гр. Варна, в оспорената му част, засягаща имот 1144. За да постанови решението си съдът приел, че при одобряването на плана за регулация и застрояване за процесния имот, са спазени административнопроизводствените правила и не са нарушени материално правни разпоредби, поради което решението на общинския съвет е законосъобразно. Решението е правилно. От заключението на вещото лице е установено, че от имота на жалбоподателките се предвижда отнемане на площи за главен път от северната му страна от 95.80 кв. м. и за улица VI клас от западната му страна от 220.48 кв. м. или общо 316.28 кв. м. Устантовено е също така, че в процентно отношение тези площи представляват 23.7 %, при законово изискване по чл. 16, ал 1 ЗУТ не повече от 25 %. Освен това по делото не е установено съществуването на други варианти за урегулирането на имота и прокарването по друг начин на предвидения главен път и улица. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че решението на общинския съвет в оспорената му част не противоречи на изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, както и че същото не противоречи на целта на закона за урегулирането на имотите с предвиждания и улици и пътища, които да ги обслужват. Правилно е прието, че не е нарушен и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй при така одобрените план за регулация и застрояване се дава възможност за целесъобразно застрояване на имота на жалбоподателите, както и не е установено предвижданията да не са икономични, с оглед изискванията за ширина на пътя и улицата, предвидени с него. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,