Решение № 5273 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2013 г.

Решение № 5273 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Каменов Димитров, от с. Мадан, област Монтана против решение от 03.12.2012 г. по адм. дело № 531/2012 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че правилно административният съд е съобразил, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО и осигурителният доход от втори трудов договор за периода 1985 - 1990 г. не следва да бъде зачитан при определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, тъй като визираната норма няма обратно действие. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение от 03.12.2012 г. по адм. дело № 531/2012 г. Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Димитър Каменов Димитров, от с. Мадан, област Монтана, с която е оспорено решение № 41/29.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана и потвърденото с него разпореждане № 13 (4808253228)/22.05.2012 г. на началник отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, досежно определения размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Спорът между страните по делото е дали в периода 1985 - 1990 г. жалбоподателят, работейки по основното си трудово правоотношение, вземайки участие в жътвените кампании въз основа на допълнителен труд, полаган като механизатор - комбайнер в ТКЗС - с. Мадан, е реализирал доход, който представлява осигурителен доход за всички осигурителни рискове и следва ли този доход да бъде съобразяван при размера на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е установено, че за процесните периоди жалбоподателят е осигуряван само за трудова злополука съгласно приложимите правни норми при полагане на труда му като комбайнер - чл. 7, ал. 5 и ал. 6 от Наредба за използване на труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство и чл. 34, ал. 1, предл. първо от Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги. Съгласно чл. 2 от КСО държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при: временна неработоспособност; временна намалена работоспособност; инвалидност; майчинство; безработица; старост; смърт. Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във: фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство; фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт; фонд "Трудова злополука и професионална болест" за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест; фонд "Безработица" за безработица. За осигурените лица се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете "Общо заболяване и майчинство", "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест" и "Безработица". За осигурените лица за трудова злополука и професионална болест се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Трудова злополука и професионална болест". За осигурените лица за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт се внасят осигурителните вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии". Правото на социални плащания при настъпване на посочените социални рискове възниква при налично осигуряване за съответния риск. Правилно административният съд е приел, че след като жалбоподателят за процесния период е работил по основен трудов договор, където върху брутното си трудово възнаграждение е осигуряван за всички осигурителни рискове, а по втория трудов договор (комбайнер в ТКЗС - с. Мадан) осигурителят му е имал задължението да го осигурява само за трудова злополука, доходът от второто му правоотношение не следва да участва при определяне размера на отпуснатата пенсия. Неотносима в случая е нормата чл. 4, ал. 1, т. 6 КСО. Законосъобразно е определен по-благоприятния индивидуален коефициент на жалбоподателя върху базисния период с най-висок осигурителен доход - 01.01.1982 г. - 31.12.1984 г. При определяне размера на пенсията не са допуснати технически неточности и грешки, които да повлияят нейния размер. Достигайки до същите изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение