Решение № 10132 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2011 г.

ВАСПетчленен състав07.07.2011 г.докладчик Сребрина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2363 от 16.02.2011 г. по адм. д. № 7642/2007 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение. ОСЪЖДА "Газо - Енергийно дружество Елин Пелин" ООД, гр. Елин Пелин, представлявано от управителя Иван Кокалов, и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, гр. София, представлявана от председателя Ангел Семержиев, да заплатят на "Софиягаз" ЕАД, гр. Божурище, представлявано от изпълнителния директор Пламен Хитев, сумата 150.00 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 10132 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по два броя касационни жалби: 1. на "Газо - Енергийно дружество Елин Пелин" ООД, гр. Елин Пелин, представлявано от управителя Иван Кокалов и 2. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, гр. София, представлявана от председателя Ангел Семержиев, срещу решение № 2363 от 16.02.2011 г. по адм. д. № 7642/2007 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се остави без уважение първоначално подадената жалба и да се присъдят разноски. Ответникът "Софиягаз" ЕАД, гр. Божурище, представлявано от изпълнителния директор Пламен Хитев и надлежно упълномощения юрисконсулт Николов, оспорва касационните жалби, като неоснователни, и моли оспореното решение да бъде оставено в сила, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че са налице касационни основания и затова решението следва да бъде отменено със законните последици. Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, като съобрази становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, по жалба на "Софиягаз" ЕАД, гр. Божурище, е отменено Решение № ТПрГ - 6 от 31.08.2006 г. и Решение № ТПрГ - 6 от 09.07.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, гр. София, като е постановено преписката да се изпрати на административния орган за провеждане на законосъобразна процедура, съгласно мотивите на решението. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че с Решение № ТПрГ - 6 от 31.08.2006 г. на ДЕКВР, на основание чл. 43, ал. 8 и чл. 46, ал. 2, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ се: I. Открива процедура за провеждане на конкурс за издаване на лицензия за извършване на дейността "разпределение на природен газ" на територията на община Елин Пелин, като се определя: 1. предмет на конкурса; 2. срокове за изграждане на отделните части на газоразпределителната мрежа; 3. условия и ред за провеждане на конкурса; 4. изисквания към кандидатите за участие в конкурса; 5. цена на конкурсната документация, място и срокове за закупуването й; 6. вид, размер и начин на плащане на гаранцията за участие в конкурса; 7. място, дата, час и условия за приемане на заявления за участие в конкурса; 8. дата, място и час на отваряне на постъпилите заявления за участие в конкурса; 9. срок за оценяване на предложенията; II. Утвърждава конкурсната документация за участие в конкурса; III. Одобряват образци на декларации и удостоверения по съответните текстове от Наредбата за лицензирането на дейностите в енергетиката и IV. Обявяват средства за контакти. Установено е също така, че с Решение № ТПрГ - 6 от 09.07.2007 г. на ДЕКВР, на основание чл. 46, ал. 3 във вр. с чл. 43, ал. 9 и чл. 49, ал. 3 от ЗЕ се: 1. Класират кандидатите в конкурса за определяне на титуляр на лицензия за извършване на дейността "разпределение на природен газ" на територията на община Елин Пелин, както следва: на първо място "Газо-Енергийно дружество - Елин Пелин" ООД, гр. Елин Пелин,; на второ място "Софиягаз" ЕАД, гр. Божурище,; 2. Определя "Газо-Енергийно дружество - Елин Пелин" ООД, гр. Елин Пелин, за лице, спечелило конкурса за определяне на титуляр на лицензия за извършване на дейността "разпределение на природен газ" на територията на община Елин Пелин; 3. Издава на "Газо-Енергийно дружество - Елин Пелин" ООД ... лицензия № Л-234-08/09.07.2007 г. за извършване на дейността "разпределение на природен газ" на територията на община Елин Пелин за срок от 35 години; 4. Издава на "Газо-Енергийно дружество - Елин Пелин" ООД ... лицензия № Л-234-12/09.07.2007 г. за извършване на дейността "обществено снабдяване с природен газ" на територията на община Елин Пелин за срок от 35 години и 5. На основание чл. 45, ал. 2, т. 2 и ал. 6 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката задържат гаранциите за участие в конкурса, представени от кандидатите, до изтичане на срока за подаване на жалба срещу решението и задържа гаранцията на лицето, спечелило конкурса, като първоначална лицензионна такса. За да реши спора по същество, съдът правилно е приел, че съгласно чл. 39 от ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 107/2003 г., с последващи изменения и допълнения/, дейността "разпределение на природен газ" подлежи на лицензиране и когато има заявен интерес за газоснабдяване на територия, която е извън Описа на обособените територии, утвърден от Министерския съвет от повече от един заявител, какъвто е настоящия случай, ДКЕВР обявява конкурс, който се провежда по реда на раздел II от Глава четвърта на ЗЕ и раздел III от издадената на основание чл. 60 от закона Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /обн. в ДВ, бр. 53/2004 г. с последващи изменения и допълнения/. В разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЕ, както и в разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от Наредбата изрично е предвидено, че решението на комисията за обявяване на конкурса може да бъде обжалвано само заедно с решението за определяне на спечелилия конкурса кандидат. Затова и по делото предмет на разглеждане е законосъобразността на двете решения на независимия специализиран държавен орган за регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С оглед развитото оплакване в жалбата на "Софиягаз" ЕАД, гр. Божурище, срещу Решение № ТПрГ - 6 от 31.08.2006 г. на ДЕКВР, съдът е анализирал разпоредбата на чл. 27 от Наредбата и обосновано и законосъобразно е приел, че в ал. 1 е посочено какво задължително включва конкурсната документация, а в ал. 3 е доразвито съдържанието на ал. 1, т. 1, а именно, че пълното описание на предмета на конкурса трябва да съдържа достатъчно данни за изготвяне на предложението на кандидатите - описание на обекта с информация за неговите финансови, икономически, технически, технологични, екологични и други характеристики, както и данни за предвижданията на общите и подробните териториалноустройствени планове за обекта (застроително-регулационния план или строителната площадка), данни за територията на лицензията и др. Обстоятелството, че текстът завършва и с "други" не го прави факултативен по отношение на административния орган. Изброените видове данни / информация са задължителни, като се допускат и други. Ако конкурсната документация не съдържа посочената информация, това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава възможността на кандидатите да подготвят адекватно своите предложения, които да бъдат ксонкурентноспособни. В конкретния случай липсват данни за предвижданията на общите и подробните териториалноустройствени планове за обекта (застроително - регулационния план или строителната площадка). Не може да се възприеме становището на пълномощника на ДКЕВР, че достатъчно данни се съдържат в т. III. 5. от конкурсната документация, защото посочената в тази част информация съдържа техническата характеристика на община Елин Пелин, но не и това, което съдържат плановете по изискванията на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Няма изискване данните да са изчерпателни, а достатъчни, за което е било необходимо в конкурсната документация да се посочи поне дали има или няма изработени и одобрени такива планове и предвид официалната обществена информация, която съдържат, самият кандидат да може да се снабди с необходимата му информация. Видно от приложените по делото писма, жалбоподателят "Софиягаз" ЕАД, гр. Божурище, се е възползвал от правото си да поиска допълнителна информация, свързана с конкурса и разяснения по конкурсната документация, но такава не е получил. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗЕ, конкурсната документация се изготвя в съответствие с наредбата по чл. 60 и се утвърждава от комисията, а съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредбата ДКЕВР утвърждава конкурсната документация, ако е изготвена в съответствие с изискванията на Наредбата и отговаря на условията по възлагането й. В случая не е спазено императивното изискване за наличие на данни за предвижданията на общите и подробните териториалноустройствени планове за обекта (застроително-регулационния план или строителната площадка). Решението за обявяване на конкурса е неразделна част от конкурсната документация, поради което нарушаването на изискванията за изготвяне на последната води до опорочаване и на самото решение на регулаторния орган. С оглед изложеното, Решение № ТПрГ - 6 от 31.08.2006 г. на ДКЕВР е незаконосъобразно и като такова правилно е отменено. Предвид законодателната обвързаност на решението за откриване на процедурата с решението за класиране на кандидатите, правилно е прието, че следва да бъде отменено и Решение № ТПрГ - 6 от 09.07.2007 г. на ДКЕВР, независимо, че възраженията срещу него в жалбата на "Софиягаз" ЕАД, гр. Божурище, по подробно изложени мотиви, са преценени като неоснователни. От изложеното е видно, че по отношение на процесното решение не са налице касационни основания. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия

Цитирани разпоредби

2