Решение № 3317 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13104/2018 г.

Решение № 3317 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13104/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Иванов, действащ като ЕТ "Караман – К. Иванов", [населено място] срещу Решение № 5378 от 07.09.2018 г., постановено по адм. дело № 12489 от 2014 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 2021403925/25.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение № 2071/24.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП- София относно установените задължения за ДДС в резултат на отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18 633. 83 лв., ведно със следващите се лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с ангажираните писмени и гласни доказателства. Намира, че приетото от съда противоречи на посочената тълкувателно приложима практика на СЕС по дела С-18/13 и С-153/11. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, възразява срещу присъждането на юрисконсултско възнаграждение и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА в обжалваната му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- София, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2021403925/25.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение № 2071/24.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП- София. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването на РА в частта относно установените за К. Иванов, действащ като ЕТ "К. Иванов" задължения за ДДС в резултат на отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18 633. 83 лв., ведно със следващите се лихви за забава, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство са анализирани събраните доказателства относно фактури, издадени на ревизирания от "Стройкомерс 97" ЕООД, "Еси строй" ЕООД, "СДЦ" ЕООД, "Строй Комерс груп 2003" ЕООД, "СЕО Транс" ЕООД, "Ерком" ЕООД и "Рони Строй" ЕООД, с предмет на доставките- "лепене на гранитогрес" и "СМР съгласно спецификация/договор". След като е установено, че не е доказано възможността на доставчиците да извършат услугите, както и надлежното им счетоводно отразяване от едноличния търговец, органите по приходите са приели, че спорните доставки не са реално извършени, поради което и по аргумент от чл. 70, ал. 5 ЗДДС за получателя по тях не е налице право на данъчен кредит. В хода на съдебното производство са проведени ССчЕ и СТЕ, заключенията по които са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Относно доставките по фактурите, издадени от "Сео Трас" ЕООД и "Рони строй" ЕООД, са събрани показанията на двама свидетели, които не са кредитирани от съда поради липсата на подкрепящи ги други доказателства. След преценка на представените към всяка фактура съпътстващи документи и относимите изводи на експертите по ССчЕ и СТЕ първоинстанционинят съд е приел, че не са установени обектите, на които са извършени фактурираните СМР. Преценил е, че сами по себе си издадените фактури, някои от които придружени с фискални бонове, не са достатъчни да мотивират заключение за действително извършване на доставките, а съдържанието на представените договори и приемо- предавателни протоколи не позволява съпоставка по между им. В обобщение решаващият състав е приел неустановените факти за неосъществени, с оглед на което е счел, че фактурираните доставки не са реално извършени и законосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви. Решаващият състав подробно е обсъдил осъществените в хода на ревизионното производство процесуални действия и събраните въз основа на тях доказателства, ведно с показанията на разпитаните свидетели и заключенията по проведените ССче и СТЕ, в резултат на което е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Несподелима е тезата, че първоинстанционният съд е игнорирал разясненията, съдържащи се в тълкувателно приложимото решение на СЕС по дело С- 18/13. При неустановеност на фактическото предаване на резултата от фактурираните услуги не може да се приеме, че по смисъла на т. 3 от решение по дело С- 153/11 е доказано получаването на услугата. Както експертите, така и решаващият състав изрично са подчертали, че представените фактури и документи не конкретизират обектите, на които са извършени спорните СМР, поради което както действителното им осъществяване, така и предаването на резултата от извършеното от доставчиците на получателя, не са доказани. Противоречащ на посоченото от експерта по проведената ССчЕ е доводът на касатора, че между страните не е спорно, че счетоводството на ревизирания е редовно водено. Вещото лице е подчертало, че не му е предоставен достъп до счетоводството на ЕТ "Караман - К. Иванов", поради което не е могло да анализира евентуалните приходи, които биха могли да възникнат при последваща доставка. В резултат на това, неустановена е останала и последващата реализация на услугите за целите на икономическата дейност на ревизирания, както и соченото обстоятелство, че едноличният търговец не е краен потребител на услугите, обективирани във фактурите. Същите, сами по себе си, както и включването им в СД на доставчиците и получателя не са достатъчни, за да докажат главно и пълно, че спорните доставки са реално извършени, с оглед на което законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 70, ал. 5 ЗДДС за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Визираната норма е специална, не предвижда необходимост от представяне на доказателства за изплащане на възнаграждението и изключва приложението на общата норма на чл. 80 ГПК. Поради това и предвид изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1442. 94 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение