Решение № 9082 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8927/2018 г.

Решение № 9082 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8927/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи - С., подадена чрез юриск. Цановска, против решение № 3756 от 05.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2396/2018 г. по описа на Административен съд - С.-град, в осъдителната му част, с която СДВР е осъдена да заплати на Д. Н. 2000 лв., представляващи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди - претърпени от отмяната като незаконосъобразни Заповед № з-15427/28.08.2014 г. и Заповед № 513 з-987/16.02.2015 г. издадени от директора на СДВР -С., ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковете. Поддържа доводи, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че при постановяване на решението е нарушен принципът на справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД, определеното обезщетение е силно завишено и не съответства на причинените неимуществени вреди. Ответната страна – Д. Н., чрез процесуалния си представител адв. Виденов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък на същите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С обжалваната част на посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Столичната дирекция на вътрешните работи - С. е осъдена да заплати на Д. Н. обезщетение за неимуществени вреди в общо в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като последица от отменените, като незаконосъобразни 2 бр. заповеди, с които му е било наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца, като на ищеца са присъдени и разноски съразмерно уважената част от иска. Административният съд е приел, че по отношение на посочените претенции са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на СДВР- С.. Пред първоинстанционния съд е установено, че с влезли в сила съдебни решения постановени по адм. д. № 9449/2014 г. и адм. д. № 2430/2015 г. по описа на АССГ са отменени като незаконосъобразни заповед № 513 з-987/16.02.2015 г. и Заповед № - з15427/28.08.2014 г. на Директора на СДВР - С., с които му е било наложено дисциплинарно наказание порицание за период от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и по чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР /отм /. Пред съда са изслушани свидетелски показания, от които е установено, че след като получил издадените му заповеди за дисциплинарно наказание Недялков се променил - бил стресиран, не можел да спи, често започнал да излиза в болнични, имал проблеми със сърцето и получил тремор на ръцете. Свидетелските показания на разпитания по делото св. Маринов изрично свързват претърпените негативни изживявания с наложените наказания, тъй като описва ищаца като човек отдаден на професията си. Освен това проблемите в работата се отразили зле и на семейните му отношения. Съдът е приел, че действително в резултат на издадените му заповеди за дисциплинарно наказание Недялков е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт, стрес, огорчение от несправедливо наложената му наказания. Съдът е оценил обезщетението за тези вреди в размер по 1000 лв. за всяка една от заповедите или общо 2000, като за горницата над тази сума до пълният предявен размер на претенцията от 5000 лв., искът е отхвърлен. Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон в частта, с която е уважена частично исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред, което в случая е налице и този факт не се оспорва. Приложени са и заверени преписи на съдебните решения. В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на СДВР, както правилно е приел първоинстанционния съд, предвид наличието на отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения административни актове – Заповед № з-15427/28.08.2014 година и Заповед № 513 з-987/16.02.2015 година, издадени от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, както и на настъпила неимуществена вреда, която е в пряк и непосредствен резултат от издадените заповеди. Обосновано съдът е приел, че незаконосъобразно проведените спрямо ответника в настоящото производство Д. Н. дисциплинарни наказателни производства, приключили с отменени по съдебен ред заповеди за налагане на дисциплинарно наказание са повлияли върху психиката му на професионалист, било е накърнено доброто му име в колегиалния кръг, както и са рефлектирали върху здравословното му състояние. В хода на първоинстанционното съдебно производство безсъмнено е доказано, че вследствие издаването на процесните заповеди ответникът Недялков е променил отношението си към живота, изолирал се е от своите приятели и близки, както и е избягвал общуването в професионална среда. Станал нервен, неспокоен, с нарушен сън. В случая е налице и доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменените заповеди за дисциплинарно наказание. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При преценка размера на обезщетението, обаче, съдът не е преценил, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано влошаване на здравословното състояние на лицето със съответна медицинска документация, нито причинна връзка в тази насока. В тази насока единствените доказателства са показанията на разпитания свидетел, чиито показания правилно са ценени от съда. Те безпорно установяват притесненията и неудобствата, които е изживял ищецът, които следва да бъдат възмездени. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на общо 1000 лв., по 500 лева за всеки един от отменените актове, в който смисъл следва да бъде изменено решението. Определеното от съда обезщетение е завишено и не съответства на вредите, които се твърдят че са претъпени. Нарушен е принципът на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Същият не е абстрактно понятие и неговата цел е определяне на съразмерно обезщетение, което да съответства на причинените неимуществени вреди. Не са налице основания за прилагането на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ така както се твърди от касатора. Съгласно тази разпоредба, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а когато пострадалия виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Доказателства в тази насока не се липсват и искането се явява неоснователно. Причината за отмяната на издадените заповеди за налагане на дисциплинарни наказания са без значение за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ - достатъчно е наличието на отменен административен акт както поради нарушение на материалния закон така и поради нарушение на процесуалните правила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение