Решение № 14800 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2011 г.

Решение № 14800 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Димитров Танушков от гр. Враца подадена от пълномощник адв. Камелия Татарска срещу решение № 10 от 8.04.2011 г., постановено по адм. дело № 825/2010 г. от Административен съд - Враца. В жалбата не се сочат касационни доводи, но от обстоятелствената част на същата може да се направи извод, че се поддържа неправилност на решението, поради необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е неправилна извършената преценка на доказателствата по делото и се иска се отменяване на съдебния акт, решаване на спора по същество, като се уважи исковата претенция за обезщетяване по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответната страна - Община гр. Враца в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на Красимир Димитров Танушков с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществени вреди общо в размер на 6 826,80 лева, за периода 20.10.2005 г. до 20.10.2010 г., произтичащи от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при Община Враца и изразяващи се в непредприемане на необходимите действия по изграждане на предвидено в ПУП и планирано продължение на улица "Венец", което да му осигури достъп до жилището му, находящо се на ул. "Венец" № 38. Твърдял е, че в резултат на което бездействие е претърпял претендираните имуществени вреди, представляващи изразходвана ел. енергия за две помпи вода, платена такса смет без да е предоставяне услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, разлика от реално консумирана и неправилно отчетена вода, разлика в цената на закупени въглища и цената на насипните и заплатените от него разходи по пренасянето им, разходи за материали и труд по изграждане на канализация, водопровод и електрификация, както и неимуществени вреди изразяващи се в срам и унижение от липсата на достъп до жилището си и невъзможност да ползва гаража си. Съдът е направил е подробен анализ на всички събрани доказателства, вследствие на което е приел, че претенцията е неоснователна е отхвърлил същата. Мотивирал се е, че в исковото производство доказателствената тежест е на ищеца. Развил е подробни мотиви, че бездействието на административния орган или длъжностни лица следва да произхожда от задължение, произтичащо от закон, подзаконов нормативен акт или длъжностни лица на общината да са извършили определени действия в изпълнение на предоставени със закон административни правомощия. Приел е, че не е налице причинна връзка от твърдяното бездействието и претендираните вреди. Решението е правилно, постановено е при правилно установената фактическата обстановка, въз основана на задълбочен анализ на доказателствата по делото, при което е изведен законосъобразен правен изводи по съществото на спора, за неоснователност на исковата претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата, респ. общината отговаря за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно тази разпоредба се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между действието/бездействието на адм. орган или негови длъжностни лица и настъпилия вредоносен резултат. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които са правилни и не се нуждаят от допълване. Даденото тълкувание на понятията "действие" и "бездействие" по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е правилно и настоящата съдебна инстанция го споделя изцяло. В случая не е установено незаконосъобразно бездействие и действие на длъжностни лица. Изграждането или подържането на улици и пътища от местно значение не е действие или бездействие на административния орган, за да бъде ангажирана отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така защото няма законов или подзаконов нормативен акт, които да задължава общината или нейни длъжностни лица да изградят, макар и предвидена в ПУП улица, още повече да бъде определен срок за това. Задължението за изграждане на пътната инфраструктура за общината произтича не от административен акт, а от качеството й на титуляр на правото на собственост на общинската пътната инфраструктура. Следователно налице е право на собственика да изгради своя пътна инфраструктура, но не и задължение произтичащо от административна, властническа дейност да стори това. Отговорността на собственика в случая не може да бъде реализирана по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законосъобразно първоинстанционният съд е дефинирал дейностите на общината в различните й качества - на собственик на общинската инфраструктура и административните й задължения по закон. Правилно съдът е приел, че търсената обезвреда от платена такса смет не може да бъде реализирана по реда на ЗОДОВ защото е налице друг, специален законов ред за постигане на правото на заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване при доказано предоставяне на услугата. Нормативно е разрешен и редът за справедливо заплащане на ток и вода съобразно консумираната ел. енергия и вода, но това не е редът на исково производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обективната безвиновна отговорност може да бъде реализирана само при наличие на всички предвидени елементи от фактическия състав на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърдението в жалбата за незаконосъобразност на бездействие на административния орган или длъжностни лица в лицето на общината във връзка с неизпълнение на задължения за изграждане и поддържане на улица по ЗУТ, не намира опора във вложения от законодателя в чл. 203 АПК смисъл. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,