Решение № 12582 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4683/2015 г.

Решение № 12582 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4683/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР срещу решение № 1262/4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 5308/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № З-3969/28.04.2014 г. за отказ от снемане на полицейска регистрация на Боян Атанасов Димов, извършена на основание чл. 59 от ЗМВР и преписката е върната на органа за произнасяне съобразно дадените указания. Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Боян Атанасов Димов, в писмено становище и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ, но изводите му не се споделят. От приложените по делото писмени доказателства е безспорно, че на Димов са извършени в РУП - Велики Преслав две полицейски регистрации под № 4863/1.12.2009 г. за деяние по чл. 316 от НК, по досъдебно производство под № 314/2009 г. и под № 4864/1.12.2009 г. за деяние по чл. 316 от НК, по досъдебно производство № 535/2009 г. (досъдебно производство № 535/2009 г. е присъединено към досъдебно производство № 314/2009 г.). С протоколно определение № 252/27.05.2010 г., постановено по НОХД № 540/2009 г. Районен съд - Велики Преслав одобрява споразумение, по силата на което признава Боян Атанасов Димов за виновен за извършени престъпления на 4.04.2009 г. и на 9.07.2009 г. и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1 от НК му налага две наказания, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му определя общо наказание до размера на най-тежкото определено, а именно - "пробация". Това наказанието е кумулирано с наказанията по втора присъда за друго деяние по НОХД № 237/2010 г. на Районен съд - Велики Преслав, по която не е установено да е извършвана полицейска регистрация по ЗМВР. В касационната жалба административният орган сочи основания за правилност на полицейската регистрация по смисъла на чл. 59, ал. 1 от тогава действащия ЗМВР и липса на такива за заличаване на същата, като се позовава на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР . Правният спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. Настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващо установената съдебна практика по повод правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено в с влязла в сила присъда (например: Решение № 7769 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2014 г., V о., решение № 15433/17.12.2014 г., постановено по адм. д. 6586/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 2571/21.02.2013 г., постановено по адм. д. 7737/2012 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 3652/15.03.2013 г., постановено по адм. д. 5523/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/7.02.2011 г., решение № 10032/9.07.2012 г., постановено по адм. д. 9988/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/7.02.2011 г., постановено по адм. д. 7494/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение). В тази практика Върховният административен съд приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР . Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. е влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Искането за заличаване на полицейската регистрация се обуславя само от настъпилата реабилитация на молителя. Необходимо е да се прави разграничение между хипотезите по чл. 159 от ЗМВР , който регламентира начина на обработване на лични данни в информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат да имат различно предназначение и обработването на лични данни за целите на полицейската регистрация на осъждани лица. Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗМВР , се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни по чл. 159 от ЗМВР да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразени множество обстоятелства, включително и реабилитация, и правомощието по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР , упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените общественозначими цели. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. В същия смисъл е и сега действащата разпоредба на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони). Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието.