Решение № 13187 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2015 г.

Решение № 13187 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. К. И. против решение № 398/21.07.2015 г., постановено по адм. д. № 33/2015 г. по описа на Административен съд-М. (АС-М.). Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - началникът на отдел ОЗ "О.-В.", редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, не е изразил и становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 398/21.07.2015 г., постановено по адм. д. № 33/2015 г. по описа на АС-М. е отхвърлена жалбата на Ц. К. И. против заповед № 712/2.12.2014 г. на началника на ОЗ "О.-В.", с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3; чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР); чл. 15, ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на ГД "Охрана" му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са спазени материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като административният акт съдържа задължителните реквизити, но е незаконосъобразно АС-М. приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при нейното издаване. Оплакването в касационната жалба, че съдът необосновано и незаконосъобразно не е съобразил буквалния текст на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и съответната номерация на главите в част трета на ЗМВР не държи сметка относно начина на прилагане на правните норми чрез препращане, каквото е използвано в чл. 393, ал. 2 от ЗСВ и чл. 12, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ГД "Охрана". Доводите на касационния жалбоподател относно неправилност на изводите на АС-М. за спазването на процесуалните изисквания за провеждане на дисциплинарното производство обаче са основателни. Спазването на разпоредбите на ЗМВР, приложими чрез препращане от чл. 393, ал. 3 от ЗСВ, относно начина на реализиране на дисциплинарната отговорност на служителите и на Правилата за дисциплината и дисциплинарната практика в ГД "ИН" и ГД "Охрана" и териториалните им служби/звена към МП (Правилата) съставляват процесуална гаранция за обективно провеждане на производството. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, приложим на основание чл. 393, ал. 3 от ЗСВ, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Начините за доказване изпълнението на това законово изискване спрямо служителите на ГД "Охрана" към МП са регламентирани в цитираните Правила и не е възможно да се възприеме изводът на АС-Монтана, че те не са задължителни и съставляват допълнителни условия, които влизат в противоречие с "по-горестоящ нормативен акт". Това тълкуване категорично противоречи на трайно и непротиворечиво установената практика по приложение на ЗМВР спрямо държавните служители от системата на МВР и не намира логично и нормативно обосноваване на различно тълкуване за служители на ГД "Охрана" към МП, за които МВР в тези си части е приложим. По делото не са представени доказателства, предвидени да бъдат съставени за установяване на спазването на чл. 206 от ЗМВР, поради което следва еднозначно да се приеме, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство спрямо Ц. И.. Представената покана от 25.11.2014 г. (л. 32 от адм. д. 33/2015 г.) е съставена по образеца, приложение № 11 от Правилата, но не може да бъде възприета като достатъчна за спазване на предвидената в ЗМВР процедура, за доказването на която в Правилата са предвидени съставяне и на други документи по образците, например по приложение № 4, евентуално по приложение № 2 и 3. За пълнота на изложението по отношение твърденията за допуснати процесуални нарушения от дисциплинарнонаказващия орган следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. Следователно липсата на изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство не представлява съществено процесуално нарушение, но с оглед констатираното нарушение на чл. 206 от ЗМВР, АС-Монтата е следвало да приеме, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК при издаване на оспорената пред него заповед. Допуснатото нарушение е съществено доколкото е нарушено правото на защита на наказаното лице и при установяване на относимите факти и обстоятелства, определяне вида и размера на наказанието не е съобразена неговата позиция и твърдения. Този извод не се променя от посоченото от първата инстанция като решаващо съображение за липса на процесуални нарушения обстоятелство, че законът определя за конкретни дисциплинарни нарушения да се наложи точно определено по вид наказание, защото при всички случаи при индивидуализацията на наказанието се съобразяват предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата (чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.) По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е направил извод за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, АС-М. е постановил решение в нарушение на закона, което само на това основание следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което оспорената заповед да бъде отменена поради наличие на основателно отменително основание по чл. 145, т. 3 от АПК. С оглед наличието на процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед, което е в състояние да се е отразило върху правилното установяване на относимите към приложението на материалния закон факти, настоящата касационна инстанция не следва да обсъжда останалите изводи на АС-М. за съответствието на оспорената заповед с материалния закон. По водене на делото Ц. К. И. е направил разноски в размер на 1110 лв., които на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и с оглед изхода на спора, направеното искане и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на ОЗ "О.-В.". По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,