Решение № 396 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Белева, срещу решение 127 от 20.03.2023 г., постановено по административно дело 607/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е: 1) отменено решение 2153-08-562/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ Кърджали, за внасяне на сумата в размер 1489.80 лв. по ревизионен акт за начет РМ-5-08-01207668/11.10.2022 г.; 2) осъдено ТП на НОИ Кърджали да заплати на С. Котев разноски по делото в размер на 510 лв.; 3) осъдено ТП на НОИ Кърджали да заплати на Т. Ангелова разноски по делото в размер на 510 лв.; 4) осъдено ТП на НОИ Кърджали да заплати на Ц. Ангелов разноски по делото в размер на 510 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли подадената от С. Котев, Т. Ангелова и Ц. Ангелов жалба срещу решение 2153-08-562/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали като неоснователна, а последното бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В случай, че съдът отхвърли касационната жалба като неоснователна и ответниците са претендирали присъждане на съдебни разноски, същите да бъдат присъдени в минимален размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответниците по касация С. Котев, Т. Ангелова и Ц. Ангелов, тримата от гр. Кърджали, действащи чрез пълномощника адвокат Кръпова, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендират и присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение, поради което предлага отмяната му. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С експертно решение (ЕР) 1350/16.07.2020 г. на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ д-р Атанас Дафовски гр. Кърджали, чиито членове са д-р С. Котев, д-р Т. Ангелова и д-р Ц. Ангелов, на А. Сейрула е била определена 100 % трайно намалена работоспособност (ТНР) без чужда помощ с дата на инвалидизиране 04.07.2014 г. и срок на инвалидността до 01.07.2023 г. Въз основа това ЕР с разпореждане 35/18.09.2020 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, на А. Сейрула е отпусната социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО. С експертно решение 3374/30.11.2020 г. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК постановеното на 16.07.2020 г. ЕР на ТЕЛК е отменено и е разпоредено ново освидетелстване на лицето. Такова е извършено с експертно решение 0536/15.02.2021 г. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ д-р Атанас Дафовски гр. Кърджали, определило 51 % ТНР с дата на инвалидизиране 04.07.2014 г. и срок на инвалидността до 01.02.2024 г. Поради това личната социална пенсия на А. Сейрула е прекратена и е извършена ревизия, при която е установено, че въз основа на процесното ЕР на ТЕЛК 1350/16.07.2020 г. е причинена щета на ДОО, поради което на издалите го членове на ТЕЛК е съставен ревизионен акт за начет РМ-5-08-01207668/11.10.2022 г. в размер на 1489.80 лв., от които главница 1250.71 лв. и 239.09 лв. лихва. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали е издал разпореждане РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. за събиране на установените с ревизионния акт суми. По жалба на начетените лекари срещу посоченото разпореждане директорът на ТП на НОИ Кърджали е издал решение 2153-08-562/09.12.2022 г., с което е отхвърлил оспорването им. Изложил е съображения, че при освидетелстването на А. Сейрула са действали в нарушение на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), като са посочили заболявания ([диагноза]), за които няма достатъчно медицинска документация, и в резултат на издаденото от тях незаконосъобразно ЕР на ТЕЛК неоснователно е изплащана пенсия на А. Сейрула, поради което следва да заплатят сумите, с които са начетени. За да уважи сезиралата го жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ Кърджали първоинстанционният съд е приел, че ако и оспореният административен акт да е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и дължимата процедура, той е в противоречие с приложимия материален закон. По основния спорен между страните въпрос съдът е обосновал теза, че причинената щета на държавното обществено осигуряване от неправилно извършените осигурителни плащания в полза на А. Сейрула не е вследствие на отменения акт на медицинската експертиза и отмененото решение на ТЕЛК от 16.07.2020 г. не е издадено при допуснати нарушения на нормативните разпоредби. Посочил е, че отмяната му се дължи на разлика в преценката на наличната медицинска документация при определяне на ортопедичния статус на освидетелстваното лице, което не обуславя отговорност на членовете на ТЕЛК, постановили отмененото ЕР. Извел е решаващ извод, че в случая не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. последно от КСО, защото не се е установило актът, за който се твърди да е нанесъл щета на ДОО, да е отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. Атакуваното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Кърджалийския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Обосновано е прието от съда, че не са налице основанията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност за причинени щети на ДОО от лекарите издатели на отмененото ЕР на ТЕЛК. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК, издал отмененото ЕР от 16.07.2020 г., не е следвало да бъде ангажирана. Под нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК се дължи на различен подход и субективизъм при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация. Ако причината за отмяната е само дължаща се на горното разлика в поставянето на точната диагноза, без да са цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, това не може да бъде квалифицирано като нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза , и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК. Горното обуславя правилността на формулирания в мотивите на проверяваното съдебно решение извод, че административните органи са постановили актовете си при неправилно приложение на материалния закон (чл. 146, т. 4 от АПК). За пълнота във връзка с представените за първи път пред ВАС документи следва да се отбележи, че те са неотносими към твърдяните от касатора отменителни основания. В чл. 220 от АПК е въведена императивна забрана за фактически установявания в касационното производство, съгласно която ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В чл. 219, ал. 2 от АПК е регламентирано, че се допускат писмени доказателства, но само за установяване на касационните основания. В случая касаторът не е извел конкретни аргументи за наличие на корелативна връзка между твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и документите, чиито приобщаване към доказателствения материал по делото е поискал, а касационният съд, като съд по правото, не може тепърва да установява факти, относими към оспорването на процесния административен акт пред първата инстанция. За касационния жалбоподател не е съществувала пречка да поиска събиране на исканите доказателства в производството пред Административен съд - Кърджали. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд Кърджали, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните искания на касатора няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответниците по касация за присъждане на направените от тях разноски за производството пред настоящата инстанция. Всеки от тях, видно от номерираните по делото като листи 15, 16 и 17 договори за правна защита и съдействие, е заплатил на упълномощения да ги представлява пред ВАС адвокат сума от 1200 лв. Процесуалният представител на касатора обаче е направил в хода на касационното производство възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция, което възражение е основателно предвид ниската действителна фактическа и правна сложност на делото и съобразно вида и количеството на извършената дейност от пълномощника. Поради това и съобразно критериите в чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ ответниковите искания за присъждане на деловодни разноски следва да бъде уважени в размера по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 500 лв., а не в този, в който са заплатени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,