Решение № 11557 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2017 г.

Решение № 11557 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от А. И. Л. от гр. С., за отмяна на влязло в сила решение № 10811/17.10.2016 г., постановено по адм. д. № 4089/2016 г. на Върховен административен съд. Твърди, че не е бил уведомен за Решение № 86 на Министерския съвет на Р. Б. от 11.02.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "С.", Лот 3.3, поради което е бил лишен от правото да участва в производството по адм. д. № 4089/2016 г. на ВАС, поради което претендира основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Ответната страна - Министерски съвет на Р. Б. чрез процесуален представител в писмено становище релевира доводи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на молбата за отмяна. Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощен процесуален представител в писмено становище релевира доводи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на молбата за отмяна. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез упълномощен процесуален представител релевира доводи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на молбата за отмяна. Заинтересованата страна - министърът на финансите чрез упълномощен процесуален представител релевира доводи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на молбата за отмяна. Останалите ответни и заинтересовани страни не ангажират становище. Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия, за да се произнесе по искането за отмяна, взе предвид следните съображения: Молбата е за отмяна на влязло в сила решение № 10811/17.10.2016 г., постановено по адм. д. № 4089/2016 г. на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата от Ц. В. Н., С. В. С., И. В. С., М. М. П., К. М. Г., А. Х. Т. и Е. Х. Б. срещу Решение № 86 на Министерския съвет на Р. Б. от 11.02.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "С.", Лот 3.3, с обхват от км 397+600 до км 420+624 и етапна връзка към съществуващ път I-1 (Е79) при км 397+000 и нова пътна връзка на път I-1 (Е79) с общински път с. Н. Д. - с. Д." в землищата на гр. К. и с. Д. Г., община К., с. И. и с. М., община С., с. П., с. П., с. Л., с. Д. и гр. С., община Сандански, област Б., в частта досежно определеното паричното обезщетение в размер на 6593,00 лв. за отчуждавания имот с номер по регистър № 59.3, находящ се в землище на гр. С., целият с площ от 6,000 дка, вид територия "селско стопанство", от които подлежащи на отчуждаване 4,649 дка. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК във вр. с чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт има страната по делото, за която този акт е неблагоприятен в случаите, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В молбата за отмяна молителят навежда факти и твърдения, относими към хипотезата на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, които се отнасят за вече конституирана страна в процеса. Твърденията на молителя са, че решението, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно за него, тъй като по силата на представения договор за дарение от 2006 г., притежава 1/5 идеални части от процесния отчужден поземлен имот, но независимо от това не е бил призован за участие като заинтересована страна в производството по делото, по което жалбоподатели са другите съсобственици. Видно от данните по делото, сделката е изповядана преди отчуждаването и преди постановяване на съдебното решение. В случая не са били са били налице предпоставките на чл. 153, ал. 1 от АПК за конституирането на молителя като заинтересована страна по делото, тъй като от една страна след като не е бил адресат на оспорения административния акт, не е имало дори индиция за друга заинтересована страна, поради което за съда не е съществувало задължение да го конституира като заинтересована страна, поради което не са нарушени правила, които са лишили молителя от правото на участие на в процеса. Независимо от посоченото правно основание, с оглед доводите в молбата, същата не може и да бъде отнесена и към хипотезите на чл. 246, ал. 1 АПК, предвиждаща че " Право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото". Успешното провеждане на отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК предполага кумулативното наличие на три елемента, обуславящи процесуалната легитимация на третото лице: решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. Извън законово регламентираните случаи по чл. 246, ал. 1 АПК неучастващи по делото страни не са легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение. Признатото от закона право на искане за отмяна на влязло в сила решение по отношение на лица, неучаствали по делото, е средство за тяхната защита на засегнати от акта на съда лица, когато обаче те не са били призовани, въпреки че техните права и законни интереси са засегнати пряко от постановеното решение. В случая е проведено съдебно производство по ЗДС. П. решение, чиято отмяна се иска, не е неблагоприятно за молителя нито по см. на чл. 239, т. 5 нито по чл. 246 АПК. С решението е отхвърлена жалбата на другите съсобственици в процесния поземлен имот, чиито идеални части от имота са били отчуждени в съответствие с Решение № 86 на Министерския съвет на Р. Б. от 11.02.2016 г. В случая праводателя на молителя се е възползвал от това право и е получил обезщетение, най-вероятно и за частта на молителя, поради което отношенията помежду им следва да се уреждат занапред по общия исков ред. Предвид горното молителят е имал самостоятелно право да обжалва решението на Министерския съвет, когато засяга негови права, но не се е възползвал своевременно от него. В Закона за държавната собственост (ЗДС) е предвиден специален ред за съобщаването на решението на МС, включително и чрез "отправяне на писмено съобщение" по см. нап чл. 61, ал. 2 АПК във вр. чл. 34б, ал. 2 ЗДС, от което тече срокът за обжалването му и не е предвиден друг ред за съобщаване на заинтересованите страни, в частност лично на собствениците на отчуждените имоти, какъвто ред е предвиден по чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В. от сайта на областна администрация Б. на адрес http:/www. bl. government. bg/bg/2009-08-11-21-49-11/1580-2016-02-23-12-09-51, съобщение за решението на МС е публикувано на, 23 Февруари 2016 г. вторник 13:59 ч. Преклузивният срок за обжалване е установен със специален закон, като публикуването на обявлението представлява съобщение до всички правни субекти относно приетия акт и възможността за неговото обжалване. Възражения за липса на съобщение и пропускане на срока за обжалване са неоснователни и не обуславят извод за пропуск или нарушение на административния орган при издаване на акта, които да възстановят срока за упражняване правото на жалба. В случаите на законово установена форма на съобщаване на административния акт и определяне на 14-дневен срок за обжалването е обезпечило субективното потестативно право на жалба, поради което подадената след този срок жалба или молба за отмяна само на това основание е неоснователна, а решението, с което се отхвърля жалбата на другите съсобственици в имота, не засяга правата на молителя в този имот, поради което не е неблагоприятно за него. Поради липсата на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 246, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК, молбата за отмяна се явява неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия,