Решение № 13631 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2020 г.

Решение № 13631 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от В. ЖЕЛЯЗКОВ с адрес в [населено място], [община] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 8252 от 3.06.2019 г. на Върховен административен съд тричленен състав по адм. дело № 5240/2018 г. оставено в сила с влязло в сила решение № 14140 от 23.10.2019 г. на Върховен административен съд, петчленен състав по адм. дело № 8802/2019 г. Поддържа се в искането за отмяна, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК изразяващо се в това че е налице ново доказателство от съществено значение за правилното решаване на спора, което не е било известно на съда при постановяване на съдебния акт. Това доказателство е епикриза от МБАЛ Света София, съдържаща диагноза за заболяване, каквито доводи са твърдени при разглеждането на делото но не са съществували доказателства за тези факти. Ответникът, Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на искането по съображения изложени и в писмен вид. Върховен административен съд като взе предвид искането, доказателствата по него и изискванията на закона констатира следното: Пред тричленен състав на Върховен административен съд е приключил спор между страните като е отхвърлена жалбата на В. Желязков срещу Заповед № 8121 К-1863/2.03.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи. С тази заповед му се налага дисциплинарно наказание "уволнение" и се прекратява служебното му правоотношение. Решението е оставено в сила от петчленен състав на Върховен административен съд. Предмета на спора е бил поведението на В. Желязков на 20.07.2017 г. в качеството му на държавен служител на МВР да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол като водач на лек автомобил, осуетил такава с техническо средство и отказал повторна проба и да даде кръвна проба за медицинско изследване. Поддържа че в хода на това производство е съобщил за заболяване което не позволява вземането на кръвна проба, като доказателства за такова е представеното в настоящето производство. Съдът е решил спора по същество като се е позовал на заключение на експертиза, прието по делото. По повод искането за отмяна съдът го намира за процесуално допустима като подадено в сроковете по чл. 240 АПК и разгледано по същество за неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда хипотеза на извънреден извънинстанционен способ за отмяна на неправилни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването ме не са могли да бъдат известни на страните. Така цитирана уредбата съдържа изискване новите писмени доказателства да са съществували към момента на разглеждане на спора по същество, но да не са могли да бъдат известни на страните. Представеното писмено доказателство епикриза съдържа данни, че В. Желязков е бил приет на 13.01.2010 г. в Обща хирургия и е напуснал на 18.01.2010 г. с констатирана диагноза флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. Съдебните решения чиято отмяна се иска са постановени преди датата на издаване на епикризата, поради което тя се явява новосъздадено писмено доказателство и поради това не относими към предмета на спора. На следващо място от съдържанието и не следва извод за здравословното състояние към момента на извършване на нарушението на 20.07.2017 г. На трето място поради факта, че епикризата е новосъздаден документ тя няма как обективно да бъде известна на страните и съда при постановяване на решенията чиято отмяна се иска. Предвид изложеното искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК върховен административен съд петчленен състав на втора колегия