Решение № 11173 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2015 г.

Решение № 11173 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Соня Костадинова Узунова от гр. Пазарджик, против решение № 18 от 16.01.2015 г., постановено по адм. дело № 877/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Узунова в частта, с която се претендира прогласяването на нищожността на потвърдената с решение № 13-С- 42/3.07.2013 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Пазарджик част на Акт за установяване за задължения по декларация (АУЗД) № АУ 000083 от 26.04.2013 г. на старши инспектор в сектор ревизии към отдел МДТ при община Пазарджик и е оставена без разглеждане жалбата й в останалите части. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по подробно изложени в жалбата доводи. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната страна - старши инспектор в сектор "Ревизии" към отдел МДТ не ангажира становище по жалбата . Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси при община Пазарджик, в отговора на касационната жалба оспорва същата като неоснователна . Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по жалба на Соня Костадинова Узунова, с която е поискала да бъде прогласена нищожността или алтернативно да бъдат отменени следните административни актове - АУЗД № АУ 000083 от 26.04.2013 г. на старши инспектор в сектор ревизии към МДТ при община Пазарджик и решение № 13-С-42/3.07.2013 г. на началник отдел МДТ при община Пазарджик. С оспореното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е приел, че жалбата на Узунова в частта й против решение № 13-С-42/3.07.2013 г. на началник отдел МДТ при община Пазарджик, с която е отменен частично АУЗД № АУ 000083 от 26.04.2013 г. на старши инспектор в сектор ревизии към МДТ при община Пазарджик е недопустима, предвид разпоредбата на чл. 156 ДОПК, съгласно която ревизионният акт/ респ. АУЗД/ в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Следователно решението, постановено при административното обжалване на акта за установяване на задължения, с което е потвърден акта, не подлежи на обжалване. Съдът е приел за недопустима поради просрочие жалбата в частта й, с която се иска отмяна като незаконосъобразно на решение № 13-С-42/3.07.2013 г. на началник отдел МДТ при община Пазарджик. На последно място съдът е заключил, че жалбата е недопустима и в частта, с която се иска прогласяване нищожността на отменената с решение № 13-С-42/3.07.2013 г. на началник отдел МДТ при община Пазарджик част на АУЗД № АУ 000083 от 26.04.2013 г. на старши инспектор в сектор ревизии към МДТ при община Пазарджик, тъй като решението в тази част е благоприятно за жалбоподателката. Предвид така установеното съдът е приел, че жалбата е допустима единствено в частта й, с която се иска прогласяване нищожността на потвърдената с решение № 13-С-42/3.07.2013 г. на началник отдел МДТ при община Пазарджик част на АУЗД, с която са определени задълженията за данък върху превозно средство за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2012 г. за притежаван лек автомобил марка БВМ 318И, в размер на 462 лв. и лихви за забава в размер на 134.06 лв, изчислени към 26.04.2013 г. Според съда оспореният акт е издаден от компетентен орган, като с него са установени задължения за данък върху превозни средства въз основана подадената от жалбоподателката декларация по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Производството за издаване на обжалвания акт е регламентирано в чл. 166 ДОПК. Същият е в изискуемата писмена форма и е надлежно подписан. Въз основана така установеното съдът е приел, че актът не е нищожен. Съдът е изложил доводи, че възраженията на жалбоподателката относно недължимостта на данъка или неправилното му определяне са ирелевантни, тъй като тези обстоятелства не обуславят неговата нищожност, а само неговата незаконосъобразност, но предвид просрочието на жалбата в тази и част относно незаконосъобразността същата не може да бъде разгледана по същество. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Соня Костадинова Узунова за обявяване нищожността на АУЗД № АУ 000083 от 26.04.2013 г. на старши инспектор в сектор ревизии към МДТ при община Пазарджик, с който са определени задължения за данък върху превозно средство за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2012 г. за притежаван лек автомобил марка БМВ 318И, в размер на 462 лв. и лихви за забава в размер на 134.06 лв, изчислени към 26.04.2013 г. Съдът е обсъдил наведените основания, съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е приел е, че при извършената проверка не е констатирано наличие на такива тежки пороци, които да квалифицират административния акт като нищожен. АУЗД е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма и не са допуснати нарушения на процедурата, които да са толкова тежки, че да обуславят неговата нищожност. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Правилно решаващият съд е счел, че всички изложени от жалбоподателя доводи не са от такъв характер, че да опорочат акта до степен, при която той да не породи правни последици и да обосноват неговата нищожност. По тези съображения жалбата е приета за неоснователна. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда и без да е нужно да ги повтаря намира, че липсват основания за нищожност. Правилна е и преценката на първоинстанционния съд, че не следва да се произнася относно законосъобразността на оспорения АУЗД, тъй като жалбата е просрочена, с което е преклудирана възможността за търсената съдебна защита. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че не е собственик на горецитирания автомобил, тъй като същия е продаден с пълномощно от дата 2.12.2003 г. на Виталий Николов Петришки. Пълномощното не е документ, прехвърлящ правото на собственост върху автомобил. Разпоредбата на чл. 144 ЗДвП регламентира предпоставките, при наличието на които органът вписва в регистрите промяната на собствеността на моторните превозни средства. Съгласно алинея 1 собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно алинея 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Нормите са императивни и разширителното им тълкуване е недопустимо. Законодателят е приел като единствено валидна форма за извършване на промяна на собствеността, която поражда задължение за вписване в регистъра, писмената форма с нотариална заверка на подписите. Наличието на пълномощно е без правно значение за спора. Писмената форма на договора с нотариална заверка на подписите е единствената допустима от закона форма за прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил. Разбира се собственикът на регистриран автомобил и купувачът на същия автомобил са свободни да извършат прехвърляне на собствеността, в каквато преценят правна форма, но за да може това прехвърляне да има действие по отношение на контролните органи, същото трябва да бъде в писмена форма с нотариално заверени подписите на страните. Такъв договор касаторката не е представила. Решението е правилно и в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Узунова срещу решение № 13-С-42/3.07.2013 г. на началника на отдел МДТ при община "Пазарджик", както и в частта, с която се иска отмяна като незаконосъобразен на АУЗД № АУ000083 от 26.04.2013 г. на старши инспектор в сектор "Ревизии" към отдел "МДТ" при община Пазарджик и в частта, с която се иска прогласяване на нищожността на отменената с решение № 13-С-42/3.07.2013 г. на началник отдел "МДТ" при община Пазарджик част на АУЗД № АУ000083 от 26.04.2013 г. на старши инспектор в сектор "Ревизии" към отдел "МДТ" при община Пазарджик и съдебното производство е прекратено в тези части. Правилни са изводите на съда за просроченост на жалбата, за необжалваемост на решението на началник отдел "МДТ", в частта, с която е потвърден акта, както и за необжалваемост на отменената с решение на началника на отдел "МДТ" част на АУЗД, предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 3 ДОПК. С оглед изложените по-горе съображения постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,