Решение № 54 от 24.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 11/2014 г.

Решение № 54 от 24.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 11/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. Ц. В. срещу решение № 230/14.11.2013 г. по внохд № 245/2013 г. на Великотърновския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 19/26.08.2013 г. по нохд № 313/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, с която подсъдимият Е. В. е признат за виновен в това, че на 09.04.2013 г., при условията на опасен рецидив умишлено умъртвил малолетната Р. М. Н., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 29, ал. 1 б. А и чл. 58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 25 години. Признат е за виновен и по чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. т. 2 пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. А от НК и на осн. чл. 58а от НК е осъден на 8 години лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание от 25 години лишаване от свобода. Подсъдимият е осъден да заплати на М. Т. М. и М. Н. Ч. по 50 хиляди лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и 500 лв. разноски по делото. Жалбата е неоснователна. Доводите за несъответствие на определеното наказание за престъплението по чл. 116 от НК със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и с целите на чл. 36 от НК не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е анализирал всички обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия и с тежестта на конкретното деяние, оценил ги е съобразно значението им за индивидуализацията на наказанието и е изложил убедителни съображения защо налага доживотен затвор. Въззивният съд е извършил дължимата проверка на присъдата и е изложил собствени аргументи за справедливостта на наказанието. Наведените в касационната жалба възражения са аналогични на изложените пред Великотърновския апелативен съд и са получили задълбочен отговор в решението. Голословно и лишено от фактическо основание е твърдението, че съдът не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства, тъй видно от мотивите в полза на дееца са взети предвид младата му възраст, социалната му занемареност и примитивна ценностна система. Спорно е дали начинът му на живот - че не е посещавал училище, че е напълно неграмотен, че има ограничени социални умения - може да се оценява в негова полза при индивидуализацията на наказанието. Факт е обаче, че съдът е коментирал посочените обстоятелства, но правилно е решил, че те не могат да натежат над тези, свързани с начина на извършване на деянието, очертаващо го като изключително тежко в своята конкретика. Не са пренебрегнати и данните за съдебното минало на подсъдимия- неколкократните му осъждания, извън това, обосноваващо квалификацията. Осъжданията му за няколко кражби и един грабеж, както и ефективните наказания, които е изтърпял очевидно не са оказали целеното поправително въздействие и превантивен ефект. Затова настоящият касационен състав не намира основания за извод, различен от приетия от въззивната инстанция, че адекватното наказание за извършеното убийство на малолетната Н. е доживотния затвор, заменен по реда на чл. 58а от НК с лишаване от свобода за срок от 25 години. Водим от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение