Решение № 973 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2588/2015 г.

Решение № 973 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2588/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Радостин Иванов Лазаров, подадена чрез адвокат Димо Гочев - АК - Варна, против решение № 2174/12.12.2014 г. по адм. дело № 2729/2013 г. на Административния съд -Бургас. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Налице е несъответствие между фактическите констатации и изводите на съда по отношение на факта на увреждането. Според касационния жалбоподател крайният резултат от бездействието на длъжностните лица е настъпил на 22.02.2010 г., поради което давността за предявяване на иска не е изтекла. Иска да бъде отменено решението и да бъде уважена жалбата. Ответниците по касационната жалба - Министерството на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията"- София, редовно призовани, се представляват се от юрисконсулт Лилия Николова. Счита решението за правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Предявеният иск е погасен по давност, а по делото е установена липса на бездействие от страна на длъжностните лица, които са предприели необходимото за лечението на ищеца. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Законосъобразни са изводите на съда, че не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на иска. Неоснователни са твърденията, че не са предприети действия от страна на фелдшера във връзка с пневмонията на касатора. В съответствие с разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и ТР № 3/22.04.2004 г. ОСГК на ВКС съдът е определил началния момент на погасителната давност, а именно - момента на преустановяване на незаконните според жалбоподателя бездействия, който представлява момента на хоспитализацията му на 27.02.1999 г. Законосъобразно искът е отхвърлен поради изтекла давност. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Пред административния съд е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Радостин Иванов Лазаров, чрез адвокат Ганчо Иванов - АК - Бургас, против Министерството на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата 30 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 22.02.2010 г. до окончателното й изплащане. В съдебно заседание уточнява периода на претенцията от 22.02.2010 до 13.11.2013 г. Ищецът е обосновал иска си с претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразното бездействие на началника на следствения арест в Бургас и длъжностното лице, което осъществява медицинско обслужване на задържаните лица, прекратено на 27.02.1999 г. с настаняването му за лечение в ОРБ - Бургас, в резултат на което бездействие е получил тежки заболявания, водещи до инвалидност и нетрудоспособност. Твърди, че още в момента на задържането му на 12.02.1999 г. уведомил медицинското лице в ареста за влошеното си здравословно състояние, но мерки не са били предприети, поради което е настъпило влошаване на общото му здравословно състояние, последвали хоспитализиране и хирургична интервенция за отстраняване на левия лоб на белия дроб. Посочва още, че заболяването е прогресирало, поради което с решение на НЕЛК на ищеца е призната 75% намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 01.05.2003 г. Съдът е изяснил подробно фактите по делото, включително и с назначаването на съдебно-техническа експертиза, която проследява здравословното състояние на ищеца. Доказателствата по делото установяват, че след взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца същият е бил задържан в следствения арест в Бургас на 12.02.1999 г. като обвиняем за извършено престъпление от общ характер - по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195 от НК. Престоял е там до 27.02.1999 г., след което е постъпил в ОРБ - Бургас. Мярката му за неотклонение е променена в "подписка" на 02.03.1999 г., а е изписан от болницата на 11.03.1999 г. Съгласно заключението на медицинския експерт Лазаров ищецът е постъпил за пръв път в болнично заведение с диагноза "Пневмонична ТБС на белите дробове" през 1997 г. и е напуснал болничното заведение по свое настояване с незавършен курс на лечение. Престоят му в ареста за периода 12.02-27.02.1999 г. не е довел до обостряне на заболяването, а се е отразил единствено на снижаване на имунитета му. Обосновани са изводите на съда относно неоснователността на предявения иск. Правилно съдът е съобразил ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, което в т. 4 определя началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащане на вреди - моментът на преустановяване на твърдените незаконосъобразни бездействия. След като ищецът е бил приведен за лечение от следствения арест в Бургас в болнично заведение на 27.02.1999 г., към този момент е било преустановено претендираното бездействие на длъжностните лица от ареста. Петгодишната давност за иска за вреди от това бездействие е изтекла на 27.02.2004 г., както правилно е посочил съдът. Поради това искът е погасен по давност и съдът дори не е дължал разглеждането му по същество. Въпреки това съдът е изложил подробни мотиви за неоснователността на иска по същество. Изводите му са обосновани и законосъобразни. Правилно съдът е приел, че по време на престоя на ищеца в следствения арест в Бургас не е налице влошаване на здравословното му състояние като резултат от незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица от ареста. Заболяването на ищеца датира от 1997 г. и първата представена епикриза сочи, че е напуснал болничното заведение по свое желание преди приключване на лечението. Съществуващото латентно състояние на заболяването е причинило оплакванията на касационния жалбоподател, заявени от него по време на престоя в ареста за процесния период 12.02-27.02.1999 г. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,