Решение № 7286 от 19.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Абилов, срещу решение 18 от 27.01.2022 г., постановено по адм. дело 538 от 2021г., по описа на Административен съд (АС) - Велико Търново. С обжалваното решение е отменено по жалба на "Вардмекс" ЕООД, гр. Свищов Уведомително писмо (УП) 2 /подмярка 5.1, с изх. 01-2600/4231/26.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на оспорващото дружество са определени недопустими за финансиране разходи за закупуваме на "Машина за извозване и товарене на животински отпадъци" на стойност 146 393.88 лева и консултантска услуга на стойност 2 695.48 лева. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а оспореният пред АС Велико Търново акт - потвърден. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника в касационното производство. Ответникът по касация "Вардмекс" ЕООД с [ЕИК], чрез пълномощника си адв. С. Маринова - САК, оспорва касационната жалба в писмен отговор, в с. з. и в писмени бележки. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., видно от представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Развива доводи, че АС Велико Търново е постановил обосновано решение, като е направил законосъобразни изводи, излагайки подробни съображения за тях. Счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: Ръководителят на УО на ПРСР 2014-2020 г. със Заповед РД 09-395 от 08.05.2020 г. е утвърдил Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-5.001 на подмярка 5.1 "Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития" от мярка 5 "Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултата на природни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни, мерки" от ПРСС 2014-2020 г. Съгласно т. 18 от Раздел 14.3. "Недопустими разходи" такива в рамките на горната процедура са разходите за закупуване на превозни средства - пътни превозни средства, въздухоплавателни средства, плавателни съдове и плавателни средства, МПС, четириколесни МПС, автомобили, мотоциклети, мотопеди, ремаркета, полуремаркета и велосипеди с изключение на транспортни средства по т. 2, б. "в" от Раздел 14.1. Допустими разходи (специфични разходи на Агенция "Борба с градушките"). Съгласно т. 19 от същия раздел недопустими са и разходите за земеделска и горска техника. Жалбоподателят "Вардмекс" ЕООД е подал проектно предложение на 08.07.2020 г., регистрирано в ИСУН с BG06RDNP001-5.001-0015. С този проект същият е кандидатствал за финансиране с общо 480 918.24 лева. Посочена сума включва заявени разходи за придобиване на материални активи - 462 421.38 лева, от които инсинератор на стойност 185 412.68 лева, автоматизиран робот за почистване на, стопанства на стойност 105 614.82 лева/ Машина за семечистене и обеззаразяване на семена на стойност 25 000 лева, машина за извозване и товарене на животински отпадъци 146 393.88 лв. и консултантска услуга на стойност 18 496.86 лева. Конкретно, във връзка с машината за извозване и товарене на животински отпадъци (разходите за която са предмет на настоящето дело, заедно със съответната част от консултантската услуга) е представил оферти за машина Маниту, модел МТ 733 Easy. Оценката на проектните предложения е възложена на комисия, назначена със Заповед 03-РД/2788/08.09.2020 г. на ръководителя на УО на ПРСР (изменена и допълнена с последвали Заповеди 03-РД/2788/18.09.2020 г., 03-РД/2788/19.01.2021 г., 03-РД 2788#3/03.06.2021 г., 03-РД 2788#4/06.07.2021 г.), която е започнала работа на 08.09.2020 г. Назначената комисия за разглеждане, оценка и класиране на подадените проектни предложения по процесната процедура е приключила работа на 08.07.2021 г., като е извършила оценка на административното съответствие и допустимостта (ОАСД) на всички предложения (т. 2 от оценителния доклад), както и техническа и финансова оценка (т. 3 от оценителния доклад), след което е извършила класиране на проектните предложения (т. 4 от оценителния доклад). Цялата дейност на комисията е документирана в Оценителен доклад (Оценителна сесия BG06RDNP001-5.001-S1) и приложенията към него. Според съдържанието на този доклад и приложените като т. 9 към него протоколи от отделните етапи на оценката, проектното предложение на жалбоподателя регистрирано в ИСУН с BG06RDNP001-5.001-0015 е преминало етапа на административно съответствие и допустимост, но според т. 4.2 от Протокола от ОАСД, предложението да се премине на следващ етап от оценката - техническа оценка и класиране, съдържа корекция на първоначално заявените разходи по проекта в посока намаление с намерените за недопустими такива. Корекцията е резултат от факта, че оценителната комисия е намерила за недопустими разходите за машината за извозване и товарене на животински отпадъци и съответната припадаща се част от консултантската услуга по управление на проекта във връзка с първите. В тази връзка в хода на оценката, комисията е изискала през ИСУН на 24.02.2021 г. обяснения от жалбоподателя във връзка с две от машините по проекта, в това число и процесната машина за извозване и товарене на животински отпадъци, като е посочено, че комисията намира разходите във връзка с тези активи за недопустими на основание т. 18 и т. 19 от раздел 14.3 "Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване. С отговор, регистриран в ИСУН на 11.03.302021 г. жалбоподателят е депозирал писмени обяснения в отговор на запитването. Комисията е счела тези обяснения за неоснователни, тъй като според приложения Контролен лист от оценката на този етап и таблица 2 към листа, представляващ приложение към протокола (именувана Допустими и недопустими разходи") като недопустими разходи по проекта са определени тези за машина за извозване и товарене на животински отпадъци на стойност 146 393.88 лв., като е посочено, че те са недопустими за подпомагане на основание т. 18 и т. 19 от раздел 14.3 "Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване. Като недопустими са определени и част от съответната съразмерна на първите разходи за консултантската услуга (2 695.48 лева), доколкото консултантската услуга включва управлението на целия проект и е процент от общата му стойност, вкл. и отказания актив. Така от общо заявените разходи за закупуване на материални актива на стойност 462 421.38 на етапа ОАСД са одобрени 316 927.50 лева, а от консултантските разходи на стойност 18 496.86 лева са одобрени 15 801.38 лева или общо са одобрени като допустими разходи по проекта на стойност 331828.88 лева, а общо неодобрените като недопустими разходи на този етап от оценката от оценителната комисия за 149 089.36 лева и включват именно разходите за машина за извозване и товарене на животински отпадъци 146 393.88 лв. и за част от консултантската услуга 2 695.48 лева, които са предмет и на настоящето дело. Проектното предложение с вече коригираната стойност от общо 331 828.88 лева (представляваща само одобрените като допустими разходи на предходния етап) е включено в списъка с проектните предложения, предложени за финансиране под 2, като на етап ТФО е получил максимална оценка от 100 точки. Одобреният размер на БПФ на етап ОАСД е 232 280.19 лева според Таблица 1 към оценителния доклад и представлява 70% от одобрените като допустими разходи на стойност 331 828.88 лева. Оценителния доклад е представен и е Одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ на 21.07.2021 г. С оспореното пред АС Велико Търново Уведомително писмо настоящият ответник е уведомен, че предложението му е одобрено за финансиране, но в размер след извършените корекции, описани по-горе. За извършване на описаните корекции административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС 162/2016 г. и т. 3 от Раздел 14.1.1 Допустими разходи" във връзка с т. 18 и 19 от Раздел 14.3. Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване по процесната процедура. При тези фактически данни Административен съд Велико Търново е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. За да постанови оспореното решение, АС Велико Търново е изложил доводи в подкрепа на това, че въпросната машина за извозване и товарене на животински отпадъци не представлява земеделска и горска техника, нито по смисъла на Условията за кандидатстване по програмата, нито по смисъла на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), както и че същата не е превозно средство по смисъла на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Решаващият съд е заключил, че същата представлява Машина за земни работи по смисъла на чл. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗРКЗГТ и като такава не влиза в посочените като недопустими разходи, които изключват превозните средства, земеделската и горска техника. С оглед горепосоченото АС Велико Търново е отменил оспореното Уведомително писмо 2/подмярка 5.1 изх. 01-2600/4231/26.07.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която с него на оспорващото дружество са определени недопустими за финансиране разходи за закупуваме на въпросната машина. Така постановеното решение е правилно. За правилното решаване на спора е следвало да се изясни дали процесната машина за превозване на животински отпадъци попада в обхвата на недопустимите разходи описани в условията за кандидатстване за БФП. Според т. 18 и т. 19 от Раздел 14.3. "Недопустими разходи" от същите, недопустими разходи в рамките на процесната процедура са разходите за закупуване на превозни средства - пътни превозни средства, въздухоплавателни средства, плавателни съдове и плавателни средства, моторни превозни средства (МПС), четириколесни МПС, автомобили, мотоциклети, мотопеди, ремаркета, полуремаркета и велосипеди, както и разходите за земеделска и горска техника. Земеделска техника, предвид съдържанието на Раздел "Обяснителни бележки" в Условията за кандидатстване, е техника, която се използва за обработка на почвата и прибиране на реколта, като трактори, самоходна техника - колесни трактори, верижни трактори, комбайни и др. вид самоходни машини и сменяема прикачна техника, но все с това предназначение. Според техническата спецификация на производителя си и предназначението си, машината безспорно представлява телескопичен товарач, който най - масово се използва в строителството, като не е изключено да се използва и в други области, след като се оборудва с гребло и вилици, респективно правилно е прието, че е вид подемна техника. След подробен анализ на разпоредбите на ЗДвП, АС Велико Търново правилно е счел, че като такава, същата не представлява превозно средство по смисъла на посочения закон, като не подлежи и на регистрация като превозно средство в КАТ, а се регистрира в МЗХГ в съответните ОДЗ. Съгласно т. 10 от §6 на ДР на ЗДвП "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата." Както вече е установено по-горе, в случая се касае за машина, която представлява подемна техника и като такава има предназначение да натовари, повдигне, премести и/или да разтовари товар. Въпреки, че понякога по необходимост при експлоатацията й се включва и транспортирането на натовареното/разтоварваното, то това транспортиране няма самостоятелно значение и не представлява превоз на товара по смисъла на закона, за да се претендира, че машината е превозно средство. За това и обосновано е изведено, че телескопичният товарач, като машина предназначена за подемна и товаро разтоварна дейност не представлява превозно средство по смисъла на ЗДвП, което изключва хипотезата същата да е един от описаните като недопустими разходи според Условията за кандидатстване - т. 18 и т. 19 от същите. Относно понятието "земеделска" техника, правилно решаващият съд е анализирал и посочил даденото от органа определение в утвърдените условия за кандидатстване , Раздел Обяснителни бележки където е посочено, че "земеделска техника" е техника, която се използва за обработка на почвата и прибиране на реколта, като трактори, самоходна техника - колесни трактори, верижни трактори, комбайни и др. вид самоходни машини и сменяема прикачна техника, но все с това предназначение, което от своя страна изключва процесната машина да е вид земеделска техника. Правилно съдът е приел, че по този начин се изключва и втората хипотеза при определените като недопустими разходи според Условията. Правилни са и изводите на съда, че процесната машина не представлява и "горска" техника. Решаващият съд обосновано е приел, че с оглед липсата на определение за понятието "горска техника" в Условията, следва да се използва легалната дефиниция, дадена в ЗРКЗГТ според която "Земеделска и горска техника" са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите. За процесната машина категорично е установено, че няма да има подобно предназначение, поради което правилно съдът е приел, че не е налице и хипотезата на недопустими разходи по т. 19 от Условията за кандидатстване. Обстоятелството, че освен дължимия отговор дали спорната машина има характер на такава по т. 18 и т. 19 от Условията за кандидатстване, т. е. разходите за която са недопустими за финансиране, който отрицателен отговор на съда е обоснован и в съответствие с нормите на материалния закон - ЗДвП, ЗРКЗГТ и с който отговор се изчерпва спорния предмет, съдът е отговорил и на въпроса каква по характер е процесната машина, то това не прави решението необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба преобладаващата част от доводите са насочени против приетото от АС Велико Търново, че въпросната машина представлява "Машина за земни работи" по смисъла на чл. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗРКЗГТ. Как ще бъде дефинирана машината е ирелевантно, извън относимите в случая обстоятелства, които не я правят такава по смисъла на т. 18 и т. 19 от Условията за кандидатстване, т. е. недопустима за подпомагане. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционният съд, като съобразени с данните по делото и с приложимите норми на материалния закон. Постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна заявената претенция за присъждане на разноски в полза на "Вардмекс" ЕООД за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция за един адвокат, действително заплатени, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 02.03.2022 г. Настоящият съдебен състав счита възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, направено от касатора, за неоснователно. Минималният размер, определен по реда на чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела с определен материален интерес възлиза на 5020,89 лв. като е видно, че претендирания размер от 3000лв. е под тази стойност. Посоченото, както и фактическата и правна сложност на спора, обуславят приемането за основателна и по размер на претенция на "Вардмекс" ЕООД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,