Решение № 7494 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. С. С., гр. Габрово, подадена чрез процесуалния й представител адв. П. Койкова, против Решение 100/13.12.2023 г., постановено по адм. дело 249/2022 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата на С. против Ревизионен акт /РА/ Р-04000422001224-091-001/29.08.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ - гр. Велико Търново, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА П-04000722158006-003-001/16.09.2022 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП Велико Търново, в частите потвърдени с Решение 109/22.11.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП"/ гр. Велико Търново. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложеното в касационната оплакванията могат да бъда систематизирани така. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е извършил преценка и цялостен анализ на всички доказателства, в резултат на което изводите му от фактическа и правна страна почиват на предположения, а не на установени факти. Излага съображения, че по делото са представени от Еконт Експрес ЕООД единствено снимки на документи, които не съставляват електронни документи, същите са своевременно и оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, но това не е съобразено от съда. С позоваване на съдебната практика на ВАС по аналогични казуси поддържа тезата, че единствено релевантни за установяване извършването на доставки, респ. реализирани на приходи от такива, са документите, изходящи от доставчика и получателя по сделката, а такива годни доказателства приходната администрация не е ангажирала. В този смисъл счита, че изводът на съда, че по делото са налице годни и относими доказателства, установяващи както основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на закона, така и че А. С. е реализирала приходи от търговска дейност във възприетите от органите по приходите размери, подлежащи на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в установените с РА размери, е необоснован и неправилен. Подробни съображения излага в касационната жалба. Иска отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, представя и списък по чл. 80 от ГПК за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново, чрез процесуалният си представител юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба в писмен отговор и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 625,96 лева за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната прокуратура на РБългария дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Габрово е законосъобразността на РА Р-04000422001224-091-001/29.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА П-04000722158006-003-001/16.09.2022 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП Велико Търново, в частите потвърдени с Решение 109/22.11.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП" гр. Велико Търново, с който спрямо А. С. С. в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, са установени публични задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на: 447 лева за 2015 г. ведно с лихви за забава в размер на 287,10 лева; 1 527 лева за 2016 г. и лихви за забава в размер на 825,92 лева; 4 395 лева за 2017 г. и лихви за забава в размер на 1 931,51 лева и 3 145 лева за 2018 г. и лихви за забава в размер на 1 063,27 лева. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, Административен съд Габрово е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведен по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, при установени обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, а именно до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски са унищожени не по установения ред. В хода на производството е установено, че през ревизираните периоди А. С. е осъществявала електронна търговия със стоки /бижута и аксесоари/ на дребно, които продажби са реализирани до крайните клиенти чрез куриерската фирма Еконт Експрес ООД. Въз основа на представени от "Еконт експрес" ООД на електронен носител диск, съдържащ електронни справки за получени и изпратени от ревизираното лице пратки, изпратени парични преводи, получени наложени платежи и парични преводи; снимки на документи /разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, разходи касови ордери и електронни изявления/ и електронни изявления, както и получените отговори от различни физически и юридически лица в хода на извършените им насрещни проверки, било установено че са налице данни и доказателства за недекларирани от А. С. доходи като физическо лице от извършване на търговия със стоки чрез Еконт Експрес ООД за ревизираните периоди, като същата не е представила документи в тази връзка. В обобщение е изведен изводът, че през ревизираните период А. С. С. е осъществявала търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/ - системни покупко-продажба на стоки /бижута и аксесоари/ чрез куриерското дружество Еконт Експрес ООД, без регистрация по ТЗ. След обработка и анализ на предоставената информация от "Еконт Експрес" ООД, събраните доказателства в хода на извършените насрещни проверки, органите по приходите (при съобразяване и постановеното от Директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново) са извели извод, че всички приходи, получени от С. М. през 2015 г., са на обща стойност 3 525 лева; през 2016 г. на обща стойност 11 674 лева; през 2017 г. в размер общо на 29 975 лева и за 2018 г. в размер общо на 23 018 лева, които са реализирани, но укрити, липсват и подадени ГДД за съответните данъчни периоди, не е водена дължимата счетоводна отчетност, съответно от ревизираното лице не са представени съответните счетоводни документи. С оглед така установеното ревизиращият екип приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, поради което основата за облагане по ЗДДФЛ била определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. От анализираните данни за изпратени и получени стоки по съответните товарителници и за изплатени суми по НП и ППП /така и РКО/, органите по приходите са приели, че през ревизираните периоди задълженото лице е получило доходи в посочените размери от осъществените продажби. Преценили са, че тези доходи са от регулярна търговска дейност и подлежат на облагане на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, поради което за тях е установен дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ (данъчните основи са определени като разлика между установените приходи и установените в хода на ревизията свързани с тях документално обосновани разходи и след приспадане на размерите на дължимите ЗОВ) в посочените по-горе размери. След анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при доказано от органите по приходите основание по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 4 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане специалния ред на кодекса и при правилно приложение на материалния закон. В този порядък съдът е приел, че органите по приходите са провели пълно, подробно и всестранно изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към обхвата на извършената ревизия, като постъпилата информация от куриерска служба Еконт Експрес ООД е анализирана коректно и обективно, вкл. са изключени част от сумите за които не е установено да са получени от С.; обективно са установени и относимите към дейността разход; самата жалбоподателка не била оспорила определените задължения като размер; поради което безспорно се установява че С. е действала като търговец и получавала приходи от нея - от търговия със стоки бижута и аксесоари, продавани по интернет, изпращани чрез пощенски оператор Еконт експрес ООД, и то във възприетите от органите по приходите размери. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до частична необоснованост на изводите на съда от фактическа страна и частично неправилно приложение на материалния закон. Безспорно обект на облагане по ЗДДФЛ е реализираният доход/печалба. Затова при решаването на спора релевантен е фактът на получаване от ревизираното лице на приходи от продажби, които не са декларирани. Или спорът между страните по делото се свежда до твърдените от органите по приходите факти и обстоятелства че ревизираното лице е доставяло стоки до клиенти чрез "Еконт Експрес" ООД, които са му заплащали доставките с наложен платеж/пощенски преводи, което е възприето като укрити приходи, за които не са подадени ГДД, съответно не е водена дължимата счетоводна отчетност и не са представени/липсва счетоводни документи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. На следващо място спорът е и относно това дали обемът и характерът на осъществяваната дейност я квалифицира като търговска по смисъла на ТЗ. Не на последно място сто и въпросът относно размера на реализираните приходи. Установяването на тези факти стои изцяло в тежест на приходната администрация. Както се посочи фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трето лице "Еконт експрес" ООД, както в табличния им обобщен вид, така и в съвкупната им преценка със снимки на първични счетоводни документи и първични счетоводни документи, съставени в електронен формат, приложени на технически носител, вкл. и на доказателства /дадени обяснения и приложени доказателства от трети, като аналогично фактическите изводи на състава на съда са изградени въз основа на същия този доказателствен материал. В този порядък и както правилно се поддържа в касационната жалба първостепенният съд е допуснал особено съществени нарушения при преценката си на годността на част от така представения пред него доказателствен материал. Всъщност изначално неправилно съдът е приел, че липсва оспорване от страна на ревизираното лице на така установените размери на задълженията. Това противоречи на самото сезиране на съда с жалбата против РА, а и процесуалното поведение на жалбоподателя изискване на оригиналите на документите по реда на чл. 183 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и своевременно стореното оспорване тяхната автентичност на основание чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В този порядък съдът не е съобразил, че част от представените от Еконт Експрес ООД документи /РКО, товарителници, ППП и прочие документи/, касаещи периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., съставляват единствено електронни образци по смисъла на чл. 183, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а и на чл. 144 от АПК, а тази част от тях, за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., всъщност съставляват, т.нар. от органите по приходите електронни изявления. При отправено до него искане по смисъла на чл. 183 от ГПК (а такова противно на изложеното в отговорът на касационната жалба е надлежно сторено от процесуалния представител на С., така молба на л. 270 и сл., депозирана още в първото открито съдебно заседание) за представяне на оригиналите на доказателствата, депозирани в хода на ревизията от Еконт Експрес ООД, тези за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., безспорно като електронни образи по смисъла на новоприетата норма на чл. 183 ал. 2 от ГПК (отделен е въпросът и че не е изяснено обстоятелството, дали същите носят КЕП), а тези, касаещи периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., съставяни като електронни документи, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл с нарочно определение. Напротив в разрез с приложимата норма и съдебната теория и практика е приел, че оспорващият е този, който следва да ангажира посочените доказателства в оригинал по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, което му е указал и за което са предприети съответните процесуални действия от С.. Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл. 183 ал. 1 от ГПК е категорична и възлага в тежест на страната, която представя съответния документ, при поискване да представи по делото неговия оригинал или официално заверен препис, като правилото за поведение не прави разлика между хипотезите, в които оригиналите на документите се държат от страната, която представя преписа им по делото или не и се намират в трето за спора лице. Съобразно трайно установената съдебна практика при поискване на оригинала по реда на чл. 183 от ГПК страната, и то тази която го е представила, е длъжна да депозира оригинала или официално заверен препис на документа (изключение не е предвидено и в хипотезата на чл. 183, ал. 2 от ГПК), неизпълнението на което задължение е скрепено със санкцията по изключването му от доказателствения материал по делото. В този смисъл неправилно и в пълно противоречие с нормата на чл. 183 от ГПК съставът на Административен Съд - Габрово очевидно се е солидализирал със становището на ответника, че след като оригиналите не са на неговото разположение, то не нему следва да се възлага тежестта за представянето им, респ. че не следва да понася неблагоприятните последици от непредставянето им. Касае се до писмени доказателства, депозира от приходната администрация, обосноваващи тезата й както за наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, така и тази за реализирани приходи от С. и то от дейност, квалифицирана като търговска по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Установяването на тези положителни факти от обективната действително е възложено в тежест на органите по приходите, поради което и неясно защо съдът е приел, че оспорващият е този, който следва да ангажира въпросните доказателства в годен за това вид по делото. Или дължимото поведение на първостепенния съд е било на първо място да разграничи вида на документите писмени доказателства и/или електронни документи, след което на основание чл. 183 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК да задължи ответника да представи оригиналите на всъщност изготвените като писмени доказателства (а не като електронни документи) РКО, ППП, товарителници и прочие документи, касаещи периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., съдържащи се като електронни образи по смисъла на чл. 183, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в представения в хода на ревизията диск от Еконт Експрес ООД, като при неизпълнение на това задължение е дължал изключването им от доказателствения материал по делото. Което разбира се не е сторено. Аналогично на многобройните дела, образувани пред съдилищата по аналогични казуси, главният спорен въпрос по делото е дали представените от третото лице документи са електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, а и дали представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, е достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА. От въпросните втора група документи (т.нар. таблици), които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи и споделени от съда, като тези оплаквания на касатора са напълно основателни. Правилно се поддържа от касатора, че от значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител, нито данните от счетоводството на Еконт Експрес ООД и/или използвания от него програмен продукт, при своевременно стореното оспорване на данните от тях от страна на С.. Съдебната практика, съобразно която очевидно е постановил съдебния си акт първостепенният съд, е постановена при липсата на упражняване правато по чл. 183 от ГПК, респ. при липсата на заявено оспорване на доказателствата по чл. 193 от ГПК, респ. при наличието на други събрани от приходната администрация годни доказателства и доказателствени средства (извън самите екселски таблици на Еконт Експрес ООД), подкрепящи фактическите им констатации, каквато не е фактическата обстановка по настоящото дело. В случая, първичните документи за периода 01.01.2015 г. 31.12.2017 г. е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или официално заверен препис. Те не са съставяни като електронни документи. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора, независимо дали същите първоначално са били събрани в хода на ревизията и/или са ангажирани за първи път в съдебното производство. В същия смисъл Върховният административен съд вече се е произнасял по сходни спорове така например решения по адм. дела 5763/19 г, 9264/19 г.; 2823/20 13306/2019 г. Всъщност първостепенният съд не е съобразил (основателни са възраженията в касационната жалба за което), че сами по себе си таблиците с обобщаваща информация, изходящи от Еконт Експрес ООД, при липсата на оригинални първични документи и фактът, че дадените обяснения от третите лица не съдържат каквато и да било конкретика, не доказват както получаването на стоки, или продажбата на такива, без отчитане на приходи, така и продажбите чрез куриерски услуги, така и получаването на парични суми за тези продажби, и това е така за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12. 2017 г. Нещо повече в разрез със съдопроизводствените правила от една страна първоинстанционният съд не е приел депозираните от Еконт Експрес ООД в хода на процеса доказателства, съставляващи електронни образци по смисъла на чл. 183, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с аргументи именно, че не е изпълнено задължението за представянето им в оригинал по делото, но същевременно в основата на неговите фактически и правни изводи касателно посочените периоди са именно същите тези документи. Нищо друго не следва и от ангажираните по делото от Еконт Експрес ООД оригинали единствено на 3 броя разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис и 5 броя РКО, които са изключително малко на брой, за да обосноват изводите на органите по приходите за укрити приходи от продажби на стоки, респ. осъществена дейност, по обем търговска, за периода от 01.01.2015 г. 31.12.2017 г. Или процесуалното бездействия на органите по приходите е довело до неустановеност основните спорни в процеса факти - неотчетени приходи и то в посочените размери от ревизираното лице и то от осъществена от него търговска дейност за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. Не така стоят нещата за процесната 2018 г. Приложените по делото доказателства за този период, представени на оптичен носител от Еконт Експрес ООД, имат характер на електронни изявления, по който факт очевидно страните не спорят. За тях приложимият закон е Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ - загл., въведено с изм. ДВ, бр. 85/2017 г. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). Същите са съставени, като електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Следва да се посочи, че доколкото изявленията не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. При отчитане действието на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен само, ако това е изрично уговорено в отношенията между страните, а това е уговорено в действащите за този период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от Еконт Експрес АД, съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги. Откритото производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК по оспорване авторството на тези документи, не е успешно проведено от С. (а нейна е доказателствата тежест за това по правилото на чл. 183, ал. 3 от ГПК, при положение че носят подпис, положен от нейно име). Или следва да се приеме, че посочените електронни документи, носещи подписа на С., съставляват годни доказателства за установяване извършването на продажби на стоки (бижута и аксесоари), чрез куриерските услуги на Еконт Експрес ООД, в посочените в РА обеми. Всъщност услугата наложен платеж се изразява в доставяне на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума /вж. § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги/. В конкретиката на казуса противно на твърденията на касаторо за 2018 г. изводите на органите по приходите не почиват единствено и само на РКО, респ. документи за изплатени наложени платежи и пощенски записи, но също така и на съответните товарителници, които са част от коментирания доказателствен материал. Преценени в тяхната съвкупност тези доказателства съдържат данните за осъществените от С. продажби на стоки и реализирани от тази дейност приходи, точно в посочените от ревизиращите органи размери, съвпадащи вкл. и с данните от предоставените обобщени справки от "Еконт Експрес" ООД за 2018 г. При това положение и след като удостоверяват неизгодни за автора им факти, така посочените документи, макар и частни такива следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила, относно установените обстоятелства за реализираните продажби, респ. размерът на приходите от същите /разходите също са зачетени от ответника именно по данните от същите доказателствени средства/. Тази преценка не се разколебава и от останалия събран по делото доказателствен материал. Или противно на твърденията в касационната жалба, органите по приходите за 2018 г. надлежно са установили фактите, на които обосновава тезата си, а именно че процесните наложени платежи, респ. пощенски парични преводи са получени именно от С., във връзка с осъществени от нея продажби на стоки на територията на страната, респ. получени приходи от търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, върху данъчна основа формирана по правилата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ,. Или неоснователно е оплакването на касатора, че от събраните по делото доказателства не се установява, че задълженото лице е получател на сумите по наложените платежи, във връзка с извършени от него продажби на стоки чрез "Еконт Експрес" ООД. Правилно в този смисъл при разрешаване на правния спор касателно определените задължения за 2018 г. първостепенният съд е приел, че при доказателствена тежест за органите по приходите същите са установили в условията на пълно доказателствен, че ревизираното лице е било подател и е получил сумите по платежи, че стоките, които куриерът е доставил, са предмет на доставки, от които да не е отчетен приход, та укритият приход да е основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Отделно от това при това положение правилно е прието и че са на лице основанията по чл. 122, ал.1, т. 1 (при тези факти подаването на ГДД е било задължително) и т. 4 (воденото на счетоводна отчетност също е било задължително, а такава липсва). Разбира се не е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК не може да се приеме, че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ липсва или са повредени до степен негодни за ползване. Относно задълженията по ЗДДФЛ правилно първоинстанционният съд е приел, че за 2018 г. са налице неотчетени приходи от продажби на стоки съобразно представените данни от куриерската фирма в пълния им възприет в хода на ревизията размер /съпоставимите разходите не са спорни и те са във възприетият от Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново размер/. Изцяло обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е прието за правилно и законосъобразно и определянето от приходните органи на данъчната основа за облагане за неотчетените приходи, от дейност търговска по своя характер, макар и осъществявана без регистрация като едноличен търговец, по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като съответно са взети предвид и разходите и са приспаднати на основание чл. 28 ЗДДФЛ и дължимите осигурителни вноски, въз основа на което правилно е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2018 г. Не до тези изводи в тяхната цялост е достигнал съставът на Административен съд Габрово, поради което е постановил и неправилно решение в частта му, с която е възприета материалната законосъобразност на РА в частта му, относно определените задължения за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В тази му част съдебния акт следва да бъде отменен, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение и на материалния закон. Доколкото спорът в тази му част е разрешен от фактическа и правна страна (в крайна сметка от Еконт Експрес ООД макар и по искане на оспорващия са изискани оригиналите на писмените доказателства, като са ангажирани както се посочи по-горе единствено една изключително малка част, която не може при липсата на други доказателства да обоснове тезата на ревизиращите) и следва касационната инстанция да постанови акт по съществото на спора, с който се отмени процесният РА в тези му части, като материално незаконосъобразен. В останалата му част съдебният акт като правилен и нестрадащ от релевираните касационни пороци, следва да бъде оставен в сила. За разноските. При този изход на спора частично неправилно е решението на Административен съд Габрово и в частта му за разноските, като същото следва бъде отменено за разликата от 502,32 лева (дължимото юрисконсултско възнаграждение, изчислено съразмерно на отхвърлената част от жалбата) до пълния присъден размер от 1 625,96 лева. При своевременно искане на оспорващия за присъждане на сторените, както в първата, така и в касационната инстанции, съдебни разноски, НАП ( виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 953,67 лева, разноски за двете съдебни инстанции, изчислени съразмерно на уважената част на жалбата. На ответника по касация се дължи присъждане на разноски и за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 161, ал. 1 изр. 2 и 3 от ДОПК, поради което и С. следва да бъде осъдена да заплати на Националната агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 502,32 лева, изчислено по правилото на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл.7, ал. 1 т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размени на адвокатските възнаграждения и съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Неправилно е съдебното решение и в частта, с която е осъдена оспорващата да заплати по сметка на Административен съд Габрово и сумата от 6,56 лева, представляваща заплатена куриерска услуга, в която част съдебният акт е напълно немотивиран. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. и с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение: