Решение № 6623 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Русе срещу решение 149/15.12.2023 г., постановено по адм.д. 272/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменено решение 32-224629 от 06.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Русе и решение 32-250792 от 27.07.2022 г., с което са отстранени допуснати непълноти в решението от 06.07.2022 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна И. ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се, че със заповед от 09.11.2021 г., издадена от директора на ТД Митница Русе е възложено на отдел последващ контрол в ТД Митница Русе извършването на проверка по реда на чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците на И. ЕООД. Целта на проверката е установяване на законосъобразността на действията на дружеството при поставянето на стоки под митнически режим допускане за свободно обращение, прилагането на мерките на търговската политика в ЕС, както и задължението му за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под този режим. За резултатите от проверката е изготвен доклад 32-97828 от 24 март 2022 г. Проверени са митнически декларации и приложените към тях документи, като декларациите са описани на 2 и стр. 3 от административния акт. Според обясненията, дадени от управителя на дружеството закупуването на внесените стоки употребявани леки автомобили е осъществено чрез онлайн търг с явно наддаване, той няма директна връзка с продавача, плащанията, които дружеството прави към организатора на търга са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит. Установено е, че в представените от дружеството платежни документи не са посочени конкретни покупки на автомобили, за които се отнасят плащанията посоченото основание е плащане от И. ЕООД и не могат да бъдат обвързани с конкретни стоки. Дружеството не е представило договори, заявки за покупка на стоките, които да потвърдят реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Направен е извода, че декларираната митническа стойност не може да бъде приета. Прието е, че на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение ЕС 2015/2447, декларираната митническа стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. С цел изследване на възможностите за прилагане на методите за определяне на митническа стойност по чл. 74, параграф втори, б. а и б. б от Митническия кодекс на съюза е направена справка в митническата информационна система, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, държави на изпращане/износ САЩ и Канада, чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза и съответно приета от митническите органи. Като неприложими са определени методите по чл. 74, параграф втори, б. а, б. б. в и б. г от Митническия кодекс на Съюза. Митническите органи са приели, че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпването прилагането на други методи за определяне на митническата стойност, като последна възможност за определяне на митническата стойност на стоките е прилагането на чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, като в тази връзка са възложили изготвянето на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили. В тази връзка, с възлагателно писмо от 28 януари 2022 г. е възложено на експерт от списъка с вещи лица за окръжен съд Видин изготвянето на експертни пазарни оценки на употребявани моторни превозни средства, поставени под режим допускане за свободно обращение от И. ЕООД. С писмо рег. 32-77678 от 9 март 2022 г. са представени експертни пазарни оценки от експерта, изготвени по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по метода на амортизирана възстановителна стойност и пазарни сравнения, включващи и разходи за транспорт до мястото на въвеждане на автомобилите в Европейския съюз, разходи за транспорт на територията на Европейския съюз след въвеждането им и ДДС. Митническата стойност на стоките е определена на база извлечени данни от експертната оценка, от която са приспаднати разходите за ДДС, мито и вътрешен транспорт и на тази основа са определени митнически стойности на стоките, декларирани за поставяне под режим допускане за свободно обращение от И. ЕООД, посочени в административния акт. За 6 употребявани автомобила, декларирани с митнически декларации, при митническото оформяне на стоките са представени доклади за пазарни оценки от И. ЕООД, изготвени от независим оценител, като становището на този оценител е прието и митническата стойност на тези автомобили е определен на базата на стойностите, посочени в докладите на този експерт. С писмо, рег. 32-171527 от 27 май 2022 г. дружеството е уведомено за започване на административното производство. С решението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд митническите органи са отказали да приемат митническата стойност на стоките, декларирани с митническите декларации, посочени съответно в таблица, определили са нова митническа стойност, задължили са търговското дружество да заплати дължимите държавни вземания за мито и ДДС, вносни мита в размер на 9683, 87 лв. и ДДС в размер на 21 164, 09 лв., начислена е лихва за забава от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването в съответствие с чл. 114, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза, начислили са лихва върху размера на неизплатените задължения, считано от датата на изтичане на определения срок по чл. 108, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза до датата на ефективното плащане. Решението е поправено с решение 32-250792 от 27 юли 2022 г. поради допуснати грешки и непълноти, включително по отношение на дължимото вносно мито и ДДС. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението на директора на ТД Митница Русе, същото е отменено. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на решенето са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че е издадено в нарушение на материалния закон. Приел е, че митническите органи са уведомили дружеството за възникналите съмнения, но не са мотивирали същите. Приел е, че решението се основава единствено на доклада от 24 март 2022 г., в който са отразени констатациите от извършената проверка. Приел е, че изготвената експертна оценка в хода на административното производство не е била предоставена на търговското дружество в нарушение на чл. 84, ал. 2 от Закона за митниците. Първоинстанционният съд е приел, че митническите органи са изложили формални мотиви по отношение невъзможността за за прилагането на всеки един от методите за определяне на митническата стойност. По отношение на изготвената в хода на административното производство експертна оценка, първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че при изготвянето на оценката експертът е определи пазарната стойност, като е съобразил ценовия диапазон на идентични автомобили в сайтовете за продажба на употребявани автомобили www.mobile.bg www.auto.bg. В тази връзка е приел, че определяща е стойността, на която конкретното моторно превозно средство е придобито в търга и внесено в Република България, а не продажната цена на подобно моторно превозно средство в Република България. Първоинстанционният съд е съобразил и изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че е налице съответствие между платена цена и декларирана стойност и че закупените активи са осчетоводени по счетоводните сметки и регистри на дружеството. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално съгласно член 70 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в при необходимост (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. Коригирането по необходимост е намерило своето проявление в чл. 71, регламентиращ елементите на договорната стойност, като съобразно посочения текст, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят а) в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, следните разходи: комисиони и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката; разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с въпросните стоки; и разходите за опаковка, включващи труда или използваните материали; б) стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, и използвани при производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е включена в действително платената или подлежащата на плащане цена: материали, компоненти, части и други подобни, вградени във внасяните стоки; инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки; материали, изразходвани при производството на внасяните стоки; и инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн и планове и чертежи, разработени извън Съюза и необходими за производството на внасяните стоки; в) роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена; г) стойността на всяка част от прихода от последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на внасяните стоки, която пряко или косвено се предоставя на продавача; и д) следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Съобразно чл. 71, параграф 3, mри определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член. В процесния случай, както и правилно е приел първоинстанционния съд, новата митническа стойност на стоката е определена в несъответствие с посочените разпоредби. Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесни случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. В административния акт се посочва обстоятелството на направена справка в митническата информационна система, като са били извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза и съответно приета от митническите органи, без обаче в акта да се посочат тези случаи, или някои от тях. При съобразяването на това обстоятелство не може да се приеме за обосновано наличието на съмнение относно декларираната митническа стойност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява митническите органи да са предоставили възможност на дружеството да се запознае с изготвената оценка на експерта. От съдържанието на уведомлението за започване на производството се установява, че дружеството е уведомено за откриването на административното производство, като основание за откриване на същото е посочен единствено изготвения доклад от 24 март 2022 г. В този доклад е посочено, че новата митническа стойност на стоките е определена на базата на изготвени експертни пазарни оценки, но не се установява обстоятелството на дружеството да е била дадена възможността да се запознае със същите. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C46/16, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в преамбюла на Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ