Решение № 11550 от 13.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция Инспекция по труда Велико Търново против Решение 1846/21.03.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 22/2022 г., с което по жалбата на Континвест ООД е отменено Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 16.12.2021 г., издадено от С. Стефанова на длъжност старши юрисконсулт в Дирекция Инспекция по труда - Велико Търново и даденото с него задължително предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ за отправяне от оспорващото дружество до работника/служителя Д. Станчев на предложение за сключване на трудов договор, както и Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда е осъдена да заплати на дружеството 650 лева разноски. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да постанови друго по същество на правния спор, с което да отхвърли оспорването срещу административния акт. Ответникът Континвест ООД чрез адв. Симеонов е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, която счита за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване, тъй като решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 16.12.2021 г. и издаденото с него предписание от С. Стефанова на длъжност старши юрисконсулт" в Дирекция Инспекция по труда - Велико Търново за отправяне от оспорващото дружество до работника/служителя Д. Станчев на предложение за сключване на трудов договор. Същото е издадено след извършена от контролен орган, по смисъла на чл. 405а от КТ, проверка на Континвест ООД относно спазване на трудовото законодателство в качеството му на работодател по §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. От фактическа страна първоинстанционният административен съд е приел за установено, че дружеството развива търговска дейност и притежава складова база, находяща се в гр. Горна Оряховица, ул.Македония 66. При извършена проверка на основание искане на приходната администрация П-22222521169008-032-991/10.12.2021 г. и чл. 47 ДОПК, проверяващите са констатирали, че лицето Д. Станчев осъществява дейност там. Видно от съдържанието на попълнената от него декларация във връзка с проверката, същият е посочил, че работи в складова база на Континвест ООД, находяща се в гр. Горна Оряховица от 02.01.2020 г. като ел.техник с работно време между 08-17.00 часа, няма сключен трудов договор, има сключен граждански договор и получава 600 лева месечно. Съдът е приел като писмено доказателство по делото, удостоверяващо облигационните отношения между дружеството и Станчев, граждански договор 1 от 02.01.2020 година. Съгласно него Континвест ООД възлага, а Д. Станчев приема да изпълнява възложеното, като извърши следното: електротехнически и сродни на дейността услуги по оборудването в складова база гр. Горна Оряховица - поддръжка на наличното ел. оборудване, ел. инсталации, ел. машини, ел. съоръжения, видео наблюдение и принадлежащия хардуер, автоматизирани системи и заземителни инсталации, както и изграждането на нови такива. За посоченото възложителят се задължава да заплаща възнаграждение в размер на 600 лева. В хода на образуваното административно производство Станчев декларира с нотариално заварена декларация, че откакто се е пенсионирал работи на частно като ел.техник и предоставя услуги на физически и юридически лица по граждански абонаментни договори. Срещу заплащането на определена абонаментна такса поема ангажимент да е на разположение, когато е необходимо, като извърши необходимите прегледи и/или ремонти. Посочва, че след пенсионирането си не е работил по трудов договор, и че не желае да работи по трудов договор. Видно от приетия от съда като писмено доказателство - списък на работници и служители в обект складова база в гр. Горна Оряховица, ул.Македония 66, към датата на проверката от ДИТ там са заварени три лица, сред които не е Д. Станчев. Въз основа на доказателствата по административната преписка и на основание чл. 405а, ал. 1 КТ компетентният орган е обявил съществуването на трудово правоотношение между Континвест ООД и Д. Станчев, изпълняващ длъжността електротехник с код по НПКД 3113 в складова база, находяща се в гр. Горна Оряховица, ул.Македония 66, с основно трудово възнаграждение в размер на установената за страната минимална работна заплата при 8 часов работен ден, 5 дневна работна седмица, считано от 02.01.2020 година. На основание чл. 405а, ал. 4 КТ е предписано на работодателя да предложи на работника/служителя Д. Станчев сключването на трудов договор. Даденото предписание е със срок на изпълнение 23.12.2021 година. По делото е приет като доказателство за изпълнението му трудов договор 01-2022/07.02.2022 година. С обжалваното първоинстанционно решение административният съд е отменил Постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 16.12.2021 година. Приел е, че между Д. Станчев и Континвест ООД не са доказани правоотношения, които по своя характер са трудови и престираният резултат от работата му не следва да се регулира от нормите на Кодекса на труда. За да достигне до така посочения извод съдът е обсъдил приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е заключил, че съществуващите правоотношения между Станчев и дружеството не сочат на наличие на съществените елементи на трудовия договор съгласно предвиденото в чл. 66, ал.1 КТ. Според решаващият съд преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните, поради което се е позовал и на установената съдебна практика напр. в Решение 100 от 06.01.2021 г. по адм. д. 2894/2020 г., VI отд. на ВАС, Решение 1253 от 01.02.2021 г. по адм. д. 9226/2020 г., VI отд. на ВАС, Решение 5703 от 02.05.2018 г. по адм. д. 742/2017 г., VI отд. на ВАС. Решението е правилно. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По делото пред Административен съд София град е било безспорно, че при извършената на 14.12.2021 г. от компетентните длъжностни лица на Дирекция Инспекция по труда Велико Търново проверка в складова база на дружеството, Д. Станчев не е заварен да работи в обекта на Континвест ООД. От представените от Станчев декларации съдът е установил действителната му воля, а именно, че работи по граждански, а не по трудов договор с Континвест ООД, като предоставя услуги на физически и юридически лица по граждански абонаментни договори срещу определена абонаментна такса под формата на възнаграждение за извършената работа. Правилно Административен съд София град приема, че спорните съществуващи между Д. Станчев и Континвест ООД правоотношения не могат да бъдат характеризирани като трудови, а те са граждански. От съдържанието на граждански договор 1 от 02.01.2020 г. и след преценката на относимите за правния спор доказателства, се налага извод, че престираната работа от Станчев по своето естество касае изработване по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Дейността, която лицето е задължено да изпълнява по силата на гражданския договор, не се изразява в осъществяване на еднородни и повтарящи се действия, респ. не се извършва с материали, които принадлежат на дружеството възложител. Обстоятелството, че Станчев е предоставял договорените услуги в рамките на работното време на складовата база на Континвест ООД и на посочения по-горе адрес, законосъобразно е прието от съда, че не обосновава наличие на съществен елемент на трудовия договор работно време, а е поради факта, че самият търговец работи с посочено работно време, за което обстоятелство като доказателство са приобщени декларации от работниците и служителите, заварени на място от контролните органи при извършената на 14.12.2021 г. проверка. Още повече, че по делото няма доказателства дали преди и след дата 14.12.2021 г. датата на проверката от експерти на ДИТ Велико Търново, Станчев е присъствал всеки ден на работа в складовата база на Континвест и в рамките на предварително обявеното от дружеството работно време. Правилно административният съд е разграничил договора за услуга, който е граждански и се сключва за постигането на определен резултат, от трудовия, съгласно предвиденото в чл. 66 КТ, който от своя страна се сключва за да се престира работна сила. Освен това договорът за услуга предполага еднократно изпълнение на определена задача, докато при трудовия договор характерът на работата на работника предполага продължаващи и многократно изпълнявани трудови задължения с оглед предмета на трудовия договор. Между страните по гражданския договор по делото няма уговорено работно място, за разлика от трудовия договор, където мястото на работа е съществен елемент на договора. Обстоятелството, че дейността на лицето по отношение на възложеното от Континвест ООД има траен и постоянен характер, в какъвто смисъл са били и съображенията на първоинстанционния съд, е поради абонаментния характер на договора за поддръжка. Сключеният през 2022 г. трудов договор между Д. Станчев и Континвест ООД е без правно значение за спорните правоотношения, които са се развили през 2020 година между същите страни, но на друго правно основание граждански договор 1 от 02.01.2020 година. Следва да се подчертае, че определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с което е оформено това правоотношение. Пред първоинстанционния съд административният орган не е доказал главно и пълно, че договорът от 02.01.2020 г. съдържа съществените елементи на трудовия договор по смисъла на чл. 66 КТ, нито, че Д. Станчев е престирал труд по трудово правоотношение с Континвест ООД въз основа на резултатите от проверката, поради което не е налице и правното основание по чл. 405а, ал. 1 КТ, съществуващите между страните правоотношения да бъдат обявени за трудови. По изложените в тези мотиви съображения, касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание §1, т. 6 от ДР на АПК разноските за касационната инстанция следва да бъдат поети от административния орган, като бъдат възложени в тежест на юридическото лице Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Същите възлизат на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за един адвокат по делото и на основание представения договор 184/1 от 20.12.2021 г., фактура 0000000477/10.11.2022 г., както и преводно нареждане за сумата от 600 лева (л. 29-л.32 от касационното дело). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,