Решение № 6873 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4007/2014 г.

Решение № 6873 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4007/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Младост община Варна срещу решение № 161/31.01.2014 г. по адм. д. № 3952/2013 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Претендира се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се развиват мотиви за извършено строителство с характер на пристрояване, за което липсвало учредено право на пристрояване. Ответникът по касационната жалба, Емил Георгиев Димитров чрез адв. Маринова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 213/22.10.2013 г. на кмета на район Младост при община Варна за премахване на незаконен строеж: "преустройство на балкон пред кухнята и дневната на апартамент 38", находящ се в гр. Варна, ж. к. Трошево, бл. 30, вх. В, ет. 3 по плана на 16 м. р. на града. За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения доколкото органът е следвало да направи извод за търпимост на строежа; като въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод за търпимост на незаконния строеж на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението на Административен съд гр. Варна е правилно. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът е извършен без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно административен съд Варна е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в обема на правомощията му по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от с. з. - издаден е констативен акт, в който е обективирано фактическото положение. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора: Ответникът пред АС и орган, подписал оспорвания акт е индивидуализирал строежа като "преустройство", като в тази насока изложените изводи в касационната жалба за "пристрояване и надстрояване" на първо място не кореспондират с изписаната в заповедта фактическа обстановка и направените заключения от самия орган относно вида и характера на строежа. На следващо място, търпимостта на строежа следва да се прецени от административния орган или съда, в производство по установяването на незаконен строеж и премахването му. В тази насока ВАС споделя мотивите на АС, че административният орган е следвало самостоятелно да извърши анализ на условията за приложението на разпоредбите, регламентиращи търпимост на незаконните строежи. Настоящата инстанция приема за основателен извода на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ: По делото пред АС гр. Варна е изслушана и приета като доказателство съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че строежът е допустим съгласно нормативите действащи към годината на извършването му - 1999 г. Съгласно разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Предвид годината на изграждане на процесния строеж и извода въз основа на експертизата за допустимост на строежа съгласно действащите тогава нормативи, АС е направил правилен и обоснован извод за търпимост на строежа, който на това основание не следва да бъде премахван, дори и незаконен. Нормата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ е материално-правна и има действие по отношение на процесната заповед издадена на 22.10.2013 г., след влизане в сила на разпоредбата. С оглед изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, на ответника Емил Георгиев Димитров се дължи присъждане на направените разноски пред касационната инстанция в размер на 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение при своевременно искане и писмени доказателства за заплащането на сумата. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1-во от АПК