Решение № 14302 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2010 г.

Решение № 14302 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Даниленко Тамила - гражданка на Украйна, лично и като законен представител на Даниленко Дионисий, Даниленко Кристиян и Даниленко Давид, срещу решение № 149 от 30.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 от ЗУБ вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният орган на основание чл. 8 и 9 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката и малолетните й деца Даниленко Дионисий, Даниленко Кристиян и Даниленко Давид. От данните по делото се установява, че Даниленко Тамила е родена на 04.09.1970 г. в гр. Киев, Украйна, гражданка на Украйна, народност - украинка, вероизповедание: православна християнка. Омъжена. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденката са проведени интервюта на 29.09 и на 08.12.2009 г.. На тях пред интервюиращия орган жалбоподателката е посочила, че е пристигнала легално в Република България с туристическа виза през септември 2009 г. заедно със съпруга си и трите им малолетни деца - Даниленко Дионисий, Даниленко Кристиян и Даниленко Давид. В първоначалното интервю чужденката заявява, че желае със семейството си да живеят в Република България, тъй като страната е по-близка до тяхната "по дух и по език". В последващото интервю Даниленко Тамила разказва следната история: През 2001 г. заминали със съпруга й Даниленко Олександр да работят в Германия. Била им обещана работа от Олег Берестовой, който бил чл. на международната украинска мафия, занимаваща се с търговия на хора. Той ги излъгал, като заставил жалбоподателката да работи в бардак, а съпруга й - селскостопанска работа. През 2005 г. било заведено наказателно дело срещу Берестовой и двамата съпрузи свидетелствали срещу него. След постановяването на присъдата (10 г. лишаване от свобода) двама души украинци ги заплашили. Даниленко Тамила и Даниленко Олександр се изплашили и напуснали Украйна. Кандидатката заявява, че в страната й по произход нямало закон за защита на свидетели. Със съпруга й се обръщали към всички държавни институции, но отникъде не намерили помощ. Въз основа на фактите от изложената от Даниленко Тамила бежанска история, причините, поради които същата е напуснала страната по произход, както и от приложената справка с вх. № 36 от 05.01.2010 г. на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" към ДАБ при Министерския съвет е изготвено становище от главен експерт в РПЦБ - София, с рег. № УП3884 от 26.02.2010 г.. Предложено е на кандидатката и нейните деца Даниленко Дионисий, Даниленко Кристиян и Даниленко Давид да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая материалноправни разпоредба на ЗУБ председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Даниленко Тамила, Даниленко Дионисий, Даниленко Кристиян и Даниленко Давид статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Република България въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидатката в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденката. От проведените с Даниленко Тамила интервюта се установява, че причината да напусне страната по произход се крият в липсата на жилище в Украйна, където семейството й да живее. Историята, свързана с Олег Берестовой, е такава с криминален характер и не намира приложение в конкретния случай. Въпреки това следва да бъде посочено, че украинският закон позволява да бъдат запазени в тайна имената и адресите на жертви или свидетели, ако те поискат закрила. Закрилата на съдии, свидетели, обвиняеми и техни роднини законът възлага на специални полицейски части, поради което настоящата съдебна инстанция намира мотивите на жалбоподателката - страх от преследване, за неоснователни. Следва да бъде добавено, че Даниленко Тамила отрича да е ангажирана с някоя расова, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти или от други, които те не могат да контролират, което от своя страна да обосновава основателността на молбата й за предоставяне на бежански статут, както и да се направи логично обяснение за натиска и преследванията, на които по нейните думи е била подложена заедно със съпруга й. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините, поради които жалбоподателката е напуснала страната си по произход, имат икономически характер. Изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденката в частта й относно предоставянето на бежански статут е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От представената справка на ДАБ се установява, че в Украйна няма данни за политически затворници, убийства или изчезване на хора по политически причини, нито за целенасочено преследване на политически партии и лидери. Конституцията и законите на страната гарантират основните права и свободи на гражданите, независимо от тяхната раса, пол, етническа или религиозна принадлежност. Гражданите могат да се обръщат към омбудсмана и след изчерпване на всички национални законови средства могат да заведат дело в съответните международни институции, на които Украйна е чл. или участник (напр. Европейския съд за правата на човека). С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,