Решение № 7646 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2021 г.

Решение № 7646 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Л. Г. от гр. София, съдия в Софийски градски съд, срещу решение по т. 3. 3. от Протокол № 1 от 19.01.2021 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто, за срок от шест месеца, за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ за бездействие по дела, описани в таблицата в останалата й част.

В жалбата са изложени твърдения и са наведени доводи за наличие на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Моли процесното решение на СК на ВСС да бъде отменено и да бъде върната преписката с указания. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът- Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, действащ чрез процесуалния представител З. – служител с юридическо образование, в писмен отговор и в съдебно заседание развива подробни съображения за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на оспорения акт.

Заинтересованата страна- Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се представлява от служител с юридическо образование Б. Върбанова, която намира подадената жалба за неоснователна и моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение подадената жалба.

Заинтересованата страна- административен ръководител - председател на Софийски градски съд, чрез съдебен помощник Петрова – служител с юридическо образование, в постъпила на 24.03.2021 г. писмена молба-становище не взема отношение по съществото на спора и основателността на подадената жалба, а в съдебно заседание не е излъчен представител.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168 от АПК, жалбата е основателна.

След като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, шесто отделение, намира за установено следното:

Дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 23 по описа на ВСС за 2017 г. е образувано с решение на СК на ВСС по Протокол № 29/18.07.2017 г., на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ, по предложение на административния ръководител на Софийски градски съд, per. индекс № ВСС-8998 от 29.06.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на съдия Л. Г., към датата на внасяне на предложението съдия в Софийски районен съд. Със същото решение, СК на ВСС, на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ, е определила дисциплинарен състав. В предложението е посочено, че на 28.06.2017 г. председателят на СГС е бил сезиран с Акт за резултати от извършена проверка в СРС, възложена със заповед на главния инспектор на Инспектората на ВСС и инициирана по подаден сигнал от председателя на Висшия адвокатски съвет и председателя на Софийска адвокатска колегия. В предложението са изложени обстоятелства за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и в действия или бездействия, неоправдано забавящи производствата през периода от 12.07.2011 г. до 10.01.2017 г. Установени са забави при постановяването извън разумния срок на съдебните актове по общо 696 бр. дела за периода 12.07.2011 г. – 17.11.2016 г., както и е констатирано, че общият брой непостановени решения с изтекъл срок към 10.01.2017 г. е 126.

На 05.07.2017 г. в СК на ВСС е постъпило предложение от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) с per. индекс № ВСС-9348 за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Г. за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Направеното предложение се основава на посочения по-горе Акт за резултати от извършена проверка в СРС, поради което изложените в същото обстоятелства са идентични със съдържащите се в предложението на административния ръководител на СГС. Предложението не конкретизира вида наказание, което следва да бъде наложено на магистрата.

По второто предложение е прието решение за образуване на дисциплинарно производство по т. 10 от Протокол № 31 от 25.07.2017 г. на Съдийската колегия на ВСС и е избран дисциплинарен състав. По образуваното дисциплинарно дело № 36 от 2017 г. е проведено едно заседание на 07.09.2017 г. /лист 192, том 2/, като с приетото от него определение е предложено на СК на ВСС да обедини производствата по двете дисциплинарни дела. С решение на Съдийската колегия на ВСС по т. 22 от Протокол № 34 от 12.09.2017 г. двете дисциплинарни производства са обединени в едно общо, което продължава под № 23/2017 г.

С Решение № ВСС-12187/24.11.2020 г. дисциплинарният състав е предложил на СК на ВСС да прекрати производството по дисциплинарно дело № 23/2017 г. в частта относно допуснатото от Л. Г. бездействие по подробно описаните в решението дела за периода до 10.11.2016 г., като за допуснатото бездействие в периода 10.11.2016 г. – 10.01.2017 г. за описаните в таблицата към решението 126 бр. граждански дела е предложено на СК на ВСС да наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца, за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ.

Решението на дисциплинарния състав е било разгледано от СК на ВСС в заседанието на 19.01.2021 г. След като е изслушала доклада на дисциплинарния състав, СК на ВСС е поканила дисциплинарно привлеченото лице за изслушване, на което Г. се е явила лично и е изложила част от възраженията си, подробно развити в подадената жалба и обективирани в писмени защити, представени в хода на дисциплинарното производство. След изслушването на лицето, СК на ВСС е пристъпила към обсъждане на решението на дисциплинарния състав и установените в него факти и обстоятелства. След проведено гласуване с 12 гласа "за" и 0 гласа "против", Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е взела следното решение по т. 3 от дневния ред, разгледано като първа точка от заседанието:

1. 1. На основание чл. 310, ал. 6 ЗСВ, прекратява производството по дисциплинарно дело № 23/2017 г. по описа на ВСС в частта относно допуснатото от Л. Г. – съдия в Софийски градски съд, бездействие по делата, описани в таблицата под № 1-22 вкл.; № 24-№ 33 вкл.; № 35-37 вкл.; № 39-40 вкл.; № 42-45 вкл.; № 48-49 вкл.; № 51-57 вкл.; № 59; № 61-64 вкл.; № 66-68 вкл.; № 70; № 73; № 76; № 83-84 вкл.; № 92; № 94; № 101, поради изтичане на пет години от извършване на нарушението.

1. 2. На основание чл. 310, ал. 1 ЗСВ, прекратява производството по дисциплинарно дело № 23/2017 г. по описа на ВСС, в частта относно допуснатото от Л. Г. – съдия в Софийски градски съд, бездействие в периода от датата на обявяване за решаване, респ. изтичане на срока по чл. 235, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс до 10.11.2016 г. по делата, описани в таблицата под № 23, № 34; № 38; № 41; № 46-47 вкл.; № 50, № 58; № 60, № 65; № 69; № 71-72 вкл.; № 74-75 вкл.; № 77-82 вкл.; № 85-91 вкл.; № 93; № 95-100 вкл.; № 102-689 вкл., поради изтичане на шестмесечния срок, считано от откриване на нарушението.

1. 3. Налага на Л. Г. – съдия в Софийски градски съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца, за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ за бездействие по дела, описани в таблицата в останалата й част.

При извършената служебна проверка на основанията по чл. 146 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, установи, че оспореното решение е прието от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в рамките на предоставените й от закона дисциплинарни правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи относно изтичането на шестмесечния срок за образуване на дисциплинарното производство по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ.

Съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарното производство се образува със заповед, съответно с решение на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Първият срок е шестмесечен и започва да тече от откриване на дисциплинарното нарушение, тоест от получаването на достатъчно данни от компетентния орган за състава на нарушението. Вторият срок е тригодишен и започва да тече от извършване на нарушението, тоест от осъществяване на противоправното поведение, свързано с неизпълнение на служебни задължения.

Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г., постановено по тълк. дело № 1/2006 г. на ОСС на Върховния административен съд, сроковете за образуване на дисциплинарно производство са преклузивни и целят своевременното откриване на дисциплинарните нарушения и срочното реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо магистратите, като с изтичането на всеки от тях се погасява правото на Висшия съдебен съвет да наложи дисциплинарно наказание на магистрата. Независимо от нюансите в съдебната практика досежно характера на предвидените в чл. 310, ал. 1 от ЗСВ срокове като преклузивни или давностни, безпротиворечиво е прието, че с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на дисциплинарнонаказващия орган по чл. 311 от ЗСВ, който не може да я упражни като наложи някое от предвидените в чл. 308 от ЗСВ дисциплинарни наказания. Шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ започва да тече от момента, в който наказващият орган установи фактите и обстоятелствата, изразяващи се в определени действия или бездействия на магистрата, които представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения и се квалифицират като дисциплинарно нарушение. Начинът и редът за откриване на извършеното нарушение не са уредени в ЗСВ, с оглед което може да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства.

В съдебната практика е възприето разбирането, че откриването на нарушението се осъществява след като обобщените данни от нарочно възложена проверка са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно магистрата. В процеса на ревизиране на тази практика се е достигнало до изменението й, в насока промяна на компетентния субект, като е прието, че дисциплинарното нарушение е открито на датата, на която който и да е от оправомощените вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание, по правилата на чл. 312, ал. 1 ЗСВ, е узнал за съществените признаци на нарушението. Откриването е релевантно тогава, когато е станало тяхно достояние, независимо кой от органите е открил нарушението. Срокът за образуване на дисциплинарното производство е започнал да тече. Горепосочените правни изводи са намерили израз и в т. 7. 1 от Правилата за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет, в която е посочено, че 6-месечният срок от откриването на нарушението започва да тече от узнаването за нарушението от някои от лицата по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ, като този срок не се новира и не тече поотделно за всеки от тях. Цитираната норма, на свой ред, е почти буквално възпроизведена в актуалната разпоредба на чл. 310, ал. 1, изречение второ от ЗСВ (ДВ, бр. 11 от 2020 г.). Според т. 7. 2 от Правилата, шестмесечният срок се брои от узнаване на обстоятелствата от лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ за извършеното дисциплинарно нарушение до приемане на решение за образуване на дисциплинарно производство, а според т. 7. 3 под "узнаване" се разбира, че нарушението (действие или бездействие) в неговите съществени признаци е станало известно на някои от оправомощените субекти да правят предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата. Тези определения са възприети и в константната съдебна практика.

В чл. 310, ал. 3, изр. първо от ЗСВ е предвидено, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. Дисциплинарното нарушение, изразяващо се в бездействие, се счита за извършено в момента, когато е следвало да бъде изпълнено съответното задължение, в случая обявяването на съдебния акт в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото по чл. 235, ал. 5 /съответно двумесечния срок по чл. 316 от ГПК/, респ. неизпълнение е налице от следващия ден след изтичане на този срок, като нарушението продължава всеки ден след това до извършване на дължимото действие, т. е. до обявяването на съдебното решение. Всеки период на бездействие по конкретно дело е със самостоятелно правно значение, поради което погасяването на възможността за реализиране на дисциплинарна отговорност за част от периода не препятства възможността за реализиране на такава за последващ период на продължаваното чрез бездействие нарушение.

Съгласно ал. 6 на чл. 310 от ЗСВ, в случаите на бездействие, дисциплинарно производство не се образува, когато са изтекли 5 години от извършване на нарушението. Видно от представения Акт за резултати от извършената главния инспектор на ИВСС в периода 05.10.2016 г. - 20.01.2017 г. Обхватът на проверката включва просрочените съдебни актове, включително и необявените съдебни актове по граждански дела, по които не е постановен съдебен акт след изтичане на законоустановения срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК и по чл. 316 ГПК, през периода 12.07.2011 г. - 16.08.2016 г., както и актуална информация за дейността на посочените съдии, включително съдия Г., предоставена от ръководството на СРС към 10.01.2017 г., включваща общия брой просрочени решения без постановен съдебен акт на съдия Л. Г. към 10.01.2017 г. Проверката е приключила на 20.01.2017 г.

Предвид гореизложеното и отчитайки характера и вида на нарушенията, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, по направеното от дисциплинарния състав предложение, с решенията по т. 3. 1. и т. 3. 2. от Протокол № 1 от 19.01.2021 г. и след като е съобразила изтичането на сроковете по чл. 310, ал. 1 и чл. 310, ал. 6 от ЗСВ за посочените в диспозитива периоди, обосновано е прекратила производството по дисциплинарно дело № 23/2017 г. по описа на ВСС за периода до 10.11.2016 г. По този начин дисциплинарнонаказващият орган, в унисон с приетото от дисциплинарния състав, е приел, че предмет на дисциплинарното производство са нарушенията по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ за периода 10.11.2016 г. – 10.01.2017 г., съответно за тяхното допускане е ангажирана отговорността на магистрата. Най-ранният възможен момент за узнаване от компетентните за иницииране на дисциплинарното производство органи, досежно посочения период, ведно с индивидуализиращите белези на допуснатите през него нарушения, е датата на запознаването им със съдържанието на акта за резултатите от нарочно извършената проверка – 28.06.2017 г. за административния ръководител – председател на СГС и 16.02.2017 г. за Инспектората към Висшия съдебен съвет. Действително, обобщени данни за просрочените дела към 10.01.2017 г. се съдържат в представената справка, изх. № 4396 от 16.01.2017 г. от СРС, подписана и от председателя на СРС, но тези данни не съдържат необходимата конкретика относно делата, по които са допуснати нарушенията. Дори и да бъде подкрепено обратното становище, възприето от дисциплинарния състав, то срокът при отчитане на ползвания от лицето отпуск изтича на 02.08.2017 г.

Предвид изложеното не може да се приеме, че е изтекъл както 6-месечния срок от откриване на нарушенията, така и тригодишният срок от извършването им по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ /по отношение на процесния период/.

Жалбоподателката твърди, че отводът на двамата членове на дисциплинарния състав неоснователно бил отхвърлен, поради което е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Така въведеното възражение за неправилност на отхвърлянето на искането на дисциплинарно привлечения служител за отвод на двама от членовете на състава поради изразена лична пристрастност е неоснователно. Доводът за отвод, предвид обстоятелството, че същите са си направили отвод в Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ при провеждането на периодичната атестация на служителя, се основава на оборима презумпция и не намира опора в нормативната уредба. В протокол от заседание на дисциплинарния състав, проведено на 06.11.2019 г., е отбелязано, че съставът е разгледал така направеното искане и след съвещание е приел, че няма основание за отвод, тъй като членовете не се чувстват предубедени от изхода на дисциплинарното дело, защото не са взели отношение по същество към материалите относно дисциплинарната отговорност на лицето. Не са наведени твърдения и доводи, а и липсват доказателства, създаващи вероятност за неистинност на фактите от значение за правилното решаване на случая, приети за установени от органа или за превратното или изкривеното им тълкуване от органа. В хода на производството липсват данни и възражения за ограничаване и нарушаване на правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице. Доказателствените искания на дисциплинарно привлеченото лице са уважени. От изложените в жалбата доводи е видно, че именно с оглед избягването на съмнения относно безпристрастността им, двамата членове на състава са се отвели от участието си като членове на КАК. Не са посочени и не се установяват конкретни обстоятелства, пораждащи обосновано съмнение за лична предубеденост и субективно пристрастие на председателя и другия член на дисциплинарния състав извън рамките на служебните им функции и ангажираност. Предвид гореизложеното съдът счита, че е правилна преценката на дисциплинарния състав по отношение на двамата членове на дисциплинарния състав– Севдалин Мавров и Драгомир Кояджиков, тъй като не се установява наличието на основание за отвод. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че вземането на решение за налагане на наказание и определяне на вида му е в компетентността на СК на ВСС, съгласно чл. 320, ал. 3 от ЗСВ, като колегията не е обвързана от решението на дисциплинарния състав.

Основателно е изложеното от жалбоподателката твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, във вр. с чл. 11 от АПК. На 06.11.2019 г. е проведено последното заседание и дисциплинарният състав е обявил дисциплинарното разследване за приключено, но в регламентирания в чл. 319, ал. 1 от ЗСВ 14-дневен срок не е било прието решение с изложение на доказаните факти, становище относно обстоятелствата, правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предложение на вида и размера на наказанието. Последното заседание е проведено на 06.11.2019 г., а решението по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ е прието на 24.11.2020 г. Допуснато е процесуално бездействие, продължило повече от една година. Срокът по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ е инструктивен и изтичането му само по себе си не е основание за отпадане на отговорността. Забавянето на призводството обаче следва да бъде оправдано от гледна точка на нуждите на дисциплинарното производство за събиране на доказателства, изясняване на фактите, или да се дължи на обективни и непреодолими причини. По преписката липсват доказателства за наличието на обективни обстоятелства, налагащи или оправдаващи продължителното процесуално бездействие. Доказателственият материал е събран, включително по служебна инициатива, в рамките на производството преди провеждане на последното заседание на 06.11.2019 г. и обявяване на делото за решаване по същество. В тази връзка неоснователно и недоказано е твърдението на процесуалния представител на ответника в представения отговор на жалбата, че забавянето е оправдано от гледна точка на нуждата от събиране на доказателства. Именно служебното събиране на допълнителни доказателства – справка от адм. ръководител на СРС за ползвания съдия Г. годишен отпуск, е било причина за отмяна на определението от 17.10.2018 г., с което е даден ход по същество. Изисканата с определение от 25.09.2019 г. справка от председателя на СРС е последното доказателство, след което процесуални действия по събирането на доказателства не са извършвани.

По правилото на чл. 11 от АПК, субсидиарно приложимо по силата на препращащата разпоредба на чл. 328 от ЗСВ, процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. На основание чл. 310, ал. 2 от ЗСВ, в относимата редакция, обн. в ДВ, бр. 62 от 2016 г., предвид § 72, ал. 1, предл. първо от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок до три месеца от образуването му. При дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, по решение на съответната колегия, съответно на пленума на Висшия съдебен съвет, този срок може да бъде продължен до 6 месеца. Такова решение не е постановено. Производството е протекло в период от повече от три години, а решението е прието повече от година след последното заседание на дисциплинарния състав. Необходимо е да се посочи, че неколкократното отлагане на заседанията по делото не е свързано с поведението на дисциплинарно привлеченото лице. Налице е забавяне на дисциплинарното производство, което компрометира принципите на бързина и ефективност при реализиране на дисциплинарната отговорност. Дисциплинарнонаказващият орган е следвало да упражни контрол и предвид констатираното бездействие на дисциплинарния състав за значителни периоди от време и неоправданото забавяне на производството, да предприеме необходимите процесуални мерки с оглед издаването на акт, в съответствие с целта на законовите разпоредби за носене на дисциплинарна отговорност. /в този смисъл е и практиката на ВАС, изложена в Решение № 5445/11.05.2020 г., VI отд. и Решение № 15739/18.12.2020 г. на 5-членен състав/.

Неоснователни са изложените твърдения и доводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт по пункт II т. 1-т. 4. Независимо че периодът на нарушението не е изрично посочен в диспозитива на процесното решение на СК на ВСС, същият безспорно се установява от мотивите на решението, както и от предложението на дисциплинарния състав. Жалбоподателката е запозната с релевантния период предвид множеството изложени от нея аргументи във връзка с него. Поведението на жалбоподателката осъществява съставите и на двете визирани нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2. Неправилно е възприето от Г., че процесният период 10.11.2016 г. – 10.01.2017 г. не попада в обхвата на извършената от ИВСС проверка, респ. не следва да бъде ангажирана отговорността й за извършените през него нарушения. Както вече бе посочено, нарушенията към 10.01.2017 г. са установени в рамките на проверката от ИВСС и са част от констатациите по акта за резултати от проверката, поради което същите са въведени като част от относимия период. Направените предложения за образуване на дисциплинарното производство изцяло се базират на посочения акт и също съдържат в себе си този период, включително в инкорпорираните в съдържанието им таблици за допуснати забавяния по делата. Налице е обаче релевираното в пункт II т. 5 от жалбата наличие за противоречиви данни, отстраняването на които не е било възможно дори в съдебното производство поради непредставянето на изисканите от председателя на СРС справки за индивидуалната натовареност на съдия Г.. И от дисциплинарния състав, и от дисциплинарнонаказващия орган подробно са обсъдени и взети предвид индивидуалната натовареност на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия (която трябва да бъде преценявана през призмата на обстоятелствата, описани в предходното изречение), общата натовареност на СРС, данните за дежурствата и ползвания отпуск от Г. за периода 2011 -2016 г., фактическата и правна сложност на разгледаните от състава й дела. Взето е предвид високото качество на извършената работа. Приета е за доказана системността на извършените нарушения. Всички тези обстоятелства, обсъдени в различна степен при приемане на решението, са взети предвид, в своята съвкупност, при индивидуализацията на наказанието, като вмести предложеното от председателя на СГС "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на съдия Г. е наложено второто най-леко по степен наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година" и то в минималния размер и за минималния предвиден срок. Във връзка с възраженията на съдия Г. са внесени от СК на ВСС корекции в първия и втория диспозитив на направеното предложение от дисциплинарния състав. Не е посочена и не е обсъдена формата на вината на дисциплинарно привлеченото лице. Въпреки че е посочено обстоятелството, че Г. е ползвала годишен отпуск до 31.12.2016 г. изрично обсъждане на това обстоятелство, както и връзката му с относимия период на извършените нарушения също липсва. Последният извод е относим и към здравословното състояние на привлеченото лице. Предвид гореизложените съображения, настоящият състав на шесто отделение на Върховният административен съд намира, че оспореното решение е прието при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са повлияли върху материалноправната му законосъобразност и са причинили несъответствие с целта на носената от магистрата дисциплинарна отговорност. Подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, като оспореното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените в съдебното производство разноски в размер на 10 лв., представляващи платена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,